Бързах към вкъщи. Беше един от онези януарски дни, в които рязко бе застудяло и целият треперех. Спомних си как посиняваха ръцете ми от студ и как едва свивах пръстите си. Оставаха само няколко пресечки и щях да съм на топло. Щях да си взема горещ душ и след това да си пусна някой филм. Имаше и бира в хладилника, а не бях гладен... Не бях пушил от две седмици.
Тъкмо пресичах поредната малка уличка, когато една кола едва не ме блъсна. Закачи .. ...

Това е една от онези истории, които децата сигурно си разказват като малки, докато се се сгушили в скиривалищата си от клони на двора и току са си сглобили една от онези восъчни свещи с импровизирани фитили.

Като бях малък, често ходехме на гости при баба, вуйчо и вуйна в Панагюрище. По цял ден измисляхме приключения с брат ми и братовчедите ми, които да запълнят деня ни.

Или търкаляхме гуми по улицата и се блъскахме с тях, или се промъквахме тайн...

***

Събуждам се по средата на деня. Явно предишната вечер съм забравил да завъртя щорите в такова положение, че да закрият целия прозорец и слънцето от няколко часа се процежда през пролуките и се разтапя в стаята ми.
Навън е студено. Виждам го в дъха на минувачите, които разтъркват длани, за да се стоплят и забързано крачат по мокрите тротоари.
Аз не бързам. Времето за мен ...