Учителско шествие или траурна импресия

Гледах вчера по Канал 1 репортаж от поредната или последната конвулсия на учителските протестни действия през миналия месец. Това, което видях не ме изненада, но дълбоко ме натъжи.
Най-напред показателен е фактът, че съобщението за протестното шествие на 1 СОУ бе публикувано навреме в нашия сайт, но се радваше на минимален интерес. Дори такава популярна общност като bglog.net му осигури едва около 100 прочита до провеждането. Днес те са 114.
Излъчената по телевизията картина направо ме разби тотално: Група унили хора се събират кротко и примирено на уреченото място. Те са едва няколко десетки, най-много стотина. Няма лозунги, скандирания, ентусиазъм. Настроението е минорно и песимистично като изпращане на скъп покойник.
Камерата улавя отново за лице на протеста колегата Томов от 101 СОУ /Колко прав излезе Павел в своя коментар!/А той пак с "шерена" риза, мода - селски ергенин и селяндурска визия пробва да се репчи пред камерата, но е доста "угаснал". Според думите му учителите щели да чакат следващия бюджет, но нещо можело да бъде направено и с излишъка от тазгодишния. Е, ако това не е капитуланство след всички борбени лозунги, здраве му кажи! Следващата интервюирана колежка изглежда доста по-цивилизовано, ала също не е в "кондиция". Пък и не казва нищо особено.
Финалните кадри са направо убийствени - шепа безпомощни хора, разпиляна на стълбите пред бившия Партиен дом. На това място даже държавната телевизия се смилява под лозунга "На умряло куче не се вади нож!", но запазва нотка на ирония. Учителите сами разбирали колко са малко и как трябва да подобрят организацията си за протестите наесен.
Някаква частица от мен си дава сметка, че трябва да съм поне 1% удовлетворен. Нали в моя материал "За една /поредната/ неосъществена учителска стачка" точно преди седмица предвидих подобно развитие на събитията. Неумолимо-логично са се развили нещата и на отрасловия съвет /виж материала на Нина/. Но удовлетворение липсва, изместват го болка, обида, печал. Сякаш някой, нещо или една кауза скоропостижно се е поминала. Остават само думите на поета /цитирам по памет/:
"Бог високо, цар далеко,
близо черни теглила!
Зло насреща, зло напреко
и бела подир бела!"