Учителско шествие или траурна импресия
Гледах вчера по Канал 1 репортаж от поредната или последната конвулсия на учителските протестни действия през миналия месец. Това, което видях не ме изненада, но дълбоко ме натъжи.
Най-напред показателен е фактът, че съобщението за протестното шествие на 1 СОУ бе публикувано навреме в нашия сайт, но се радваше на минимален интерес. Дори такава популярна общност като bglog.net му осигури едва около 100 прочита до провеждането. Днес те са 114.
Излъчената по телевизията картина направо ме разби тотално: Група унили хора се събират кротко и примирено на уреченото място. Те са едва няколко десетки, най-много стотина. Няма лозунги, скандирания, ентусиазъм. Настроението е минорно и песимистично като изпращане на скъп покойник.
Камерата улавя отново за лице на протеста колегата Томов от 101 СОУ /Колко прав излезе Павел в своя коментар!/А той пак с "шерена" риза, мода - селски ергенин и селяндурска визия пробва да се репчи пред камерата, но е доста "угаснал". Според думите му учителите щели да чакат следващия бюджет, но нещо можело да бъде направено и с излишъка от тазгодишния. Е, ако това не е капитуланство след всички борбени лозунги, здраве му кажи! Следващата интервюирана колежка изглежда доста по-цивилизовано, ала също не е в "кондиция". Пък и не казва нищо особено.
Финалните кадри са направо убийствени - шепа безпомощни хора, разпиляна на стълбите пред бившия Партиен дом. На това място даже държавната телевизия се смилява под лозунга "На умряло куче не се вади нож!", но запазва нотка на ирония. Учителите сами разбирали колко са малко и как трябва да подобрят организацията си за протестите наесен.
Някаква частица от мен си дава сметка, че трябва да съм поне 1% удовлетворен. Нали в моя материал "За една /поредната/ неосъществена учителска стачка" точно преди седмица предвидих подобно развитие на събитията. Неумолимо-логично са се развили нещата и на отрасловия съвет /виж материала на Нина/. Но удовлетворение липсва, изместват го болка, обида, печал. Сякаш някой, нещо или една кауза скоропостижно се е поминала. Остават само думите на поета /цитирам по памет/:
"Бог високо, цар далеко,
близо черни теглила!
Зло насреща, зло напреко
и бела подир бела!"
Най-напред показателен е фактът, че съобщението за протестното шествие на 1 СОУ бе публикувано навреме в нашия сайт, но се радваше на минимален интерес. Дори такава популярна общност като bglog.net му осигури едва около 100 прочита до провеждането. Днес те са 114.
Излъчената по телевизията картина направо ме разби тотално: Група унили хора се събират кротко и примирено на уреченото място. Те са едва няколко десетки, най-много стотина. Няма лозунги, скандирания, ентусиазъм. Настроението е минорно и песимистично като изпращане на скъп покойник.
Камерата улавя отново за лице на протеста колегата Томов от 101 СОУ /Колко прав излезе Павел в своя коментар!/А той пак с "шерена" риза, мода - селски ергенин и селяндурска визия пробва да се репчи пред камерата, но е доста "угаснал". Според думите му учителите щели да чакат следващия бюджет, но нещо можело да бъде направено и с излишъка от тазгодишния. Е, ако това не е капитуланство след всички борбени лозунги, здраве му кажи! Следващата интервюирана колежка изглежда доста по-цивилизовано, ала също не е в "кондиция". Пък и не казва нищо особено.
Финалните кадри са направо убийствени - шепа безпомощни хора, разпиляна на стълбите пред бившия Партиен дом. На това място даже държавната телевизия се смилява под лозунга "На умряло куче не се вади нож!", но запазва нотка на ирония. Учителите сами разбирали колко са малко и как трябва да подобрят организацията си за протестите наесен.
Някаква частица от мен си дава сметка, че трябва да съм поне 1% удовлетворен. Нали в моя материал "За една /поредната/ неосъществена учителска стачка" точно преди седмица предвидих подобно развитие на събитията. Неумолимо-логично са се развили нещата и на отрасловия съвет /виж материала на Нина/. Но удовлетворение липсва, изместват го болка, обида, печал. Сякаш някой, нещо или една кауза скоропостижно се е поминала. Остават само думите на поета /цитирам по памет/:
"Бог високо, цар далеко,
близо черни теглила!
Зло насреща, зло напреко
и бела подир бела!"
Това е стара тактика от психологическата война. Медийни хватки от времето на баба ми - миналия век - на хора, които нищо ново не са научили и няма и да научат, защото не могат и защото им се плаща за това - да не могат. СТРАХ! Обработка на емоциите - дясното мозъчно полукълбо - за да се манипулира лесно лявото, както снощи един доктор коментира - по кабелна тв, естествено!
Искам да кажа, че това, което се дава на народа в най-гледаните медии - отвратителните бг ефирни телевизии - не отговаря на онова, което е истината. Ако имаше съпричастна или поне обективна медия да отрази настроенията сред учителството - щеше да има всеки ден репортажи, интервюта, срещи, размишления, данни за състоянието на различните училища, данни от заминаващи в чужбина наши деца, сравнителни анализи на критерии за образованост и още колкото си искаш... Защото има много хора в гилдията, които много ги е еня за всичка това. Лично аз познавам десетки.
Мисля, че само аз мога да правя по един час такова предаване всеки ден. И още колко хора оттук могат!
Но няма и няма да намериш такова предаване. Защото явно политиката е такава. Не знам нея доколко можем да променим. Но поне можем да не се поддаваме на гадните им внушения.
Може би при такава численост трябваше да реагирате по-мобилно. Да трансформирате шествието в мълчаливо присъствие в училищния двор или наистина да направите дискусия, съчетана с пресконференция на дошлите да снимат медии. По различен начин изглеждат стотина души в затворено пространство или зала. А бе "Като се обърне колата - пътища много!" Мен не ме беше страх като ме уволниха, сега пък хич. И ти не си от страхливите. Напротив - респектираш с интелект и присъствие в публикуваните материали. Но този път нещо не допреценихте даденостите и гафа е налице.
Х - права е директорката ви и браво, че има такива като нея!
Защото от толкова умуване и резерви сме го докарали дотук - да ме е срам да кажа откъде съм! ...
Романо Проди беше казал за демокрацията - кръв и сълзи! Никой не им е поднесъл на тепсия правата на италианци и французи и до днес те не са спрели да се вълнуват и да се борят за по-добър живот!
А който умува за безсмислието на протеста - т. е. иска си хомота, че го сърби врата без него - заслужава напълно положението си, че и по-зле!
Отивам да подам молба за учител във Френската!
Трогателен песимизъм, характерен за отминалото столетие - втората част.
Но не съм тук, за да се заяждам. Най-малкото в отпуска съм и може да забравя учителското си.:D
Истината е, че искам да живея тук и сега. Не ме интересува, че шофьорите вземат поне 800 (защото и те могат да завидят на чистачка от кое да е министерство.) Ако продължаваме да се питаме как ни виждат другите и дали не сме изглеждали като траурно шествие (Ако знаеше цялата истина, щеше да разбереш колко си нетактичен.) или като селска вечеринка, ще продължим да живеем в черупките си от страх, завист и недоволство. (И селяните имат право на мнение и на време и място, за да го изразят.)
Може би е време да се променим и отвътре, а не само дрешките си да гледаме.:D
Иначе жалко, "най-много обиждат не враговете, а приятелите (тълкувай - колегите)". Дано се промени мисленето на българина и цялата събрана злоба да се излее в нещо по креативно! (Това не е от лозунгите на партията, по него време си търсех пелените.)
Аз не искам да живея "тук и сега", лишен от минало и бъдеще. Не знам какво имаш против миналия век /всички сме от него!/, ала мен са ме учили, че класиката е вечна и общовалидна за всички векове.
Не завиждам /и за какво ли?/ на тези изстрадали и наистина "смачкани" люде по израза на Sibila, защото скапаната система и държава наистина ни оскотяват.
Не изпитвам омраза, нито злоба към селяните - те са хората, дето ни изкарват хляба. Само селяндурите, претендиращи за интелегенция, с непропорционален умствен багаж ме дразнят, тъй като амбициите надхвърлят техните възможности.И за съжаление такива "извадени от романите" образи /сега цитирам Queen Blunder/ решиха да се реализират на гърба на справедливото учителско недоволство. Провалите на исканията са факт - останалото са нашите емоции.
Просто едно мнение ...
Май вече почна да става заядливо.
Аз ще ти отговоря спокойно. Никой не може да ми открадне миналото. Имам си спомените, написаните книги, семейството и децата. На младостта е чуждо чувството за минало, а ти както разбирам си по-млад от мен.Може би следващият ми отговор ще те учуди. Според мен бъдещето се гради от миналото. Какво е България и българското образование без родната класика /и от миналия, и от по-миналия и от още 13 века!/ като музика, слово, изобразително изкуство, история? Какво съм аз без натрупания умствен багаж, образование, опит? Миналото не зарежда с песимизъм настоящето и бъдещето. Но винаги е техен мъдър коректив. И понякога здравословния песимизъм на патили колеги като Sibila и мен е по-уместен от безпочвен оптимизъм, особено подплатен с неадекватни действия като вчерашното. А фактите са валидни и днес, и утре, освен ако не живееш в едната посока като кон с капаци.
Sibila, има много тъжна вярност в думите ти, особено в цитата на ИХ. Но ситуацията има и друга тенеденция. Въпросът е кой какво иска да види днес и, по-важното - от кое има полза? Мисля, че и двете позиции са добри, стига да не изпадаме в крайности.
Има и различни от описаните унили хора сред бг учителството, както има и други добронамерени заобикалящи ни Българи, които мн добре знаят какво значи да се видиоти учителството на един народ и правят неистови усилия да помогнат нещо да се промени.
Как? Лично аз обичам да казвам, че "гаубицата" ми е в мазето, ама не знам даже как изглежда това нещо... Нашите пушки са перата, пардон, клавиатурите - ще пишем, ще говорим, лично аз докато дишам, и така ще променяме. Казваш, че това са приказки на маса, но всяка дума оттук променя нещо в света на всеки един от 100-те да речем, човека, които са го прочели. И ще промени последващите му действия. И понеже тук по презумция влизат неслучайни хора, а Определящи бъдещето на България - всяка думичка е важна! Може да е с ей тонинко, но е намалила ентропията!
Любимата ми фраза от Гьоте преразказвам - ако се отнасяш с човека като с най-прекрасното същество, ще го имаш именно такова!
А по въпроса за овехтелите и неугледни дрешки на протестиращите? Каква визия да представи българският учител, който е постоянен клиент на магазините second hand. Имам колеги, които сутрин идвайки на работа с радост се определят като късметлии, ако из куповете дрехи, подхвърлени ни от братските европейски народи, открият находка, която поопрана и поогладена е почти като нова. Ето за тези реалности става дума.
Приликата на този човек с бай Ганьо е по линия на дребното интересчийство, пълната бездуховност, собственическото чувство дори и за най-несъществени неща, на напъните му да навлезе в политиката, за да извлича лична полза, сходната визия като поведение на обществени места в стил "Бай Ганьо в банята" например. А онова, което го отличава от литературния герой, са долните безочливи лъжи, на които той е способен, и продажността му.
Аз и моите колеги, които го познаваме, също сме смаяни от медийното внимание, което му беше оказано, защото действителността е друга, съвсем друга...
Куини, мн жалко, че е така с този тип. Но аз се уповавам на колегите от НПМГ - в крайна сметка те заредиха страница на протеста - едно сериозно начинание, което може да доведе до реални резултати. Стига масово да се подкрепи. И стига да не ги разпердушинят със здравите си икономически интереси синдикалните велможи. Като например да им потрошат врати или офиси с уж хулигански, а всъщност предупредителни нападения, да им заразят компютрите и т. н. Това сме го виждали вече. но се надявам на таланта на НПМГ, с който да устоят - все пак те са национално водещи в инфотехнологиите.
И ако забележат нещо подобно - веднага да съобщават в интетернет пространството. То е нашата територия, там и ще ги бием.
Ет-т-т-т-т-то ме и мен ...
с две пояснения и два коментара.
1. Аз не съм учител;
2. Аз не гледам телевизия (нито българска, нито италианска, нито ... африканска!).
Сега коментарите ми, които са със сигурност повлияни силно от точките 1 и 2 по-горе:
За първи път в най-новата ни история учителите наддигат глас сами и подемат ... някаква инициатива за подобряване на положението си (с което да повлияят положително и на цялата образователна система).
За първи път имаме някаква дискусия, ако щете единствено тази тук(!), за търсене на пътя, за отчитане и коментиране на грешките допуснати до сега.
За първи път се проявява характер и излизат наяве неколцина натурални лидери (вие тук!), макар и анонимно. За сега анонимно.
За първи път се отваря дума за нещо градивно - за визия, за модел за нещо си, за план, за анализ и действе; и има поне един сайт говорещ за организирането на учителските протести.
На вас ви се струва недостатъчно? - Очевидно е недостатъчно, но преди година нямахте и това!
Струва ви се малко? ... Искате да сте реалисти, но сте песимисти!
С риск да изглеждам наивен и самонадеян, или мечтател и утопист, аз ви казвам - Това, което се случва в момента, е колосално! То ще расте докато не даде плодове! Нарича се пробуждане от дълъг сън и е много труден момент. (... Може би най-трудният!) Веднъж поели по този път, с тази положителна визия, някои неща ще стават и от самосебе си. ТОВА Е СИГУРНО!
Разберете, че вие учителите сте единствените изправили се срещу една цяла система (градена старателно от руски разведчици 50 години). Това не са заплатите на 1000 шофьори или на 250 лекари! Това е бунт срещу СИСТЕМАТА!
Какво очаквахте? Да вдигнете на крак цялото българско учителство? И всички да блеснат с интелекта си и знанията си ... по любимите на целия народ (продажни) медии? Наистина ли очаквахте това?
Аз ви моля за реализъм! Той ще ви излекува и ще ви имунизира от разочарованията, които може би с право сте насъбрали!
Сега трасираме пътя, който ще ни отведе задължително до бленуваното ведро съществуване. НИЕ ТУК! Другите не са важни. Не са важни!
Най-напред да се обърна към дамите. Скъпи жени, хал-хабер си нямам от мода и екологични дрехи. Просто имах в предвид лошата, нелицеприятна външна визия на лицата на протеста. Повтарям, тя не винаги е свързана с липса на финикийски знаци. Напротив - като гледаш някой тоалет или козметичен аксесоар на говорещите, ти идва да заридаеш не от бедността им, а от липсата на мярка, естетика и вкус.
Павел, не съм чак толкова възторжен като теб. И не само защото чат-пат гледам телевизия /както95% от българите!/. Не смятам, че сме направили нещо "колосално", дискусиите, макар и не във виртуалното пространство не са от вчера. Но надявам се обменените мнения да са полезни, изобличаващи фалшивото и оформящи градивни идеи.
Апропо, колеги, преди избора на представители на следващия протест имам една идея. Питайте поне за ценза на вашите водачи. Например Томов е с "полувисше" образование и е завършил в Плевен. Има по-престижни университети, по-високи степени на квалификация, колеги с публикации в печата, научни разработки, медийна практика/както разбрах от сайта/. Защо ли ми се струва, че такива ще се справят по-добре за каузата?
Наистина първо трябва да си повярваме, а след това ще дойде всичко останало...
;-)
За визията и средставата за нея си напълно прав. В момента имам единайстокласници, на които казвам - ако някой от вас даде 3-5 хиляди лева догодина за да се докара на кукла Барби на аб си бал, моля поне да не ме споменава сред учителите си!! Ако ги имате тез пари - идете да учите в Холандия с тях!
Наистина - напълно достатъчно е човек да има чувство за мярка и естетика, за да изглежда добре във всяка ситуация - има си дрес-код за Витоша, за квартала, за училище, за бала... Достатъчно е да си почел и помислил, да имаш усет към ситуация и да я съчетаваш по неповторим начин със собствената си уникална идентичност когато избираш какво да облечеш.
Ей такива си ги говорим с мойте, уж кимат разбиращо, ама ще ги видим догодина - сто процента карнавалът от Рио де Жанейро пак ще шества в двора на училището!
Но думата ми е за друго - дискусиите, макар и не във виртуалното пространство не са от вчера - цитат твой.
Разликата между дискусии на маса и виртуални диспути е ГОЛЯМА - заявявам го най отговорно. През 1999 имах едно гражданско неподчинение в моето старо училище - но бях толкова безсилна пред лицето на запечатаната отвсякъде система - макар, че успяхме и по Канал1 да излъчим репортаж - Мария Чернева в Частен случай... Писахме плакати по целия коридор, подписка от 600 съкварталци и ученици - нищо не видя бял свят заради продажните ни медии и лично гадната Венелина Гочева - главен редактор на 24 часа и до днес!
Ако имах интернет тогава - можеха да се придвижат доста по-напред нещата, но уви - още нямах даже компютър. Само година по-късно, в кварталния интернет-клуб, редом до видиотени от виртуални убийства пубертети яхнах метлата по Мрежата с усещането, че съм се родила за втори път на тая земя - каква свобода, Господи!
Още същата година двама холандски учители посетиха забутаното ми квартално училище с покана да участваме в огромен проект Коменски - с 11 държави. Бяха като извънземни тогава за нас - мъже като богове - елегантни, възпитани, добронамерени...Говориха си 2 часа с моя 8 подготвителен клас. Моят директор, умрял от ужас да не го мъмрят за връзки с чужденци, се заключи в кабинета си и не мръдна оттам цял ден. Викаше на всекиго, че тия ще видят подписани командировъчни през крив макарон...
Добре, че изпрати зам-а си за добър ден да каже поне. Хранихме ги холаднците със сандвичи от бюфета в библиотеката... Лошо няма! Въпреки това дърводелско отношение - недопустимо е да директорът да не се срещне с "посланиците- учители" на посещение Коменски - холандците заявиха, че най-хубавият от трите им дни в БГ е бил този в училището. Защото разговаряха с много колеги, за пръв път чуха, че руската азбука е българска и т. н. И въпреки, че моят директор не ми подписа нито този, нито следващия спечелен проект Коменски, духът на новото беше пуснат. Скоро след това смених училището, защото новата ми директорка издра земята да ме прибере при нея, а аз се дърпах като едно селянче първо, но сега се връщам от проект в Палма де Майорка! :-)
Та думата ми е - виртуалната дискусия има огромна разлика с домашната. Виртуалните думи стигат за нула време навсякъде, където е нужно. Особено ако има кой да ги прати на когото трябва. Пести се време и енергия. Звучи Словото. Такова, каквото го искаме ние днес. Това е уникално, даже Божествено дело. Интеренет не е случайно даден ни тъкмо сега, когато старите системи на обективистично, тоталитарно и авторитарно управление просто им е ред да отстъпят и да се приберат под земята, а не да вонят отгоре като непогребано мъртво тяло! И ние - ти, аз и всеки, който чете тези редове - сме тези работни главици, които с мъничките си усилия, но всеки ден - ще направим новото. Нормалния, хубав живот по правила.
Моля за извинение ако се отплеснах повечко, но някак си всичко е свързано.
Нямах в предвид дискусия в домашна обстановка - от 20г. има обществен дебат, но по печатните медии, не по виртуалните. Отдавна съм сред "бунтарите", които публикуват. Първата национална стачка беше 90-та тодина.
Но мнението ти е разкошно! Нет-а е велико нещо! Вярно, не знам какво значи "дрес-код", ама възможностите са почти неограничени.
Изнесох открит урок, че руската азбука е българска през 1990 г. като начинаещ учител с мой приятел, колега по руски език. Куини го познава задочно. И аз няма дя го забравя, нищо, че го бутна кола и си отиде от тоя свят!
Тъй че нямаме нужда от холандци, за да знаем истината за себе си. Съмнява ме и хубавия, нормален живот "по правила". Ние - българите не го търпим. Жена ми твърди, че сме срутили три империи - Византийската, Османската и съветската, и то си е така! Да му мисли Европейският съюз!
Включете се многобройни!
нина, стига си усуквала думички, ако обичаш, че ме нервираш!
Целият форум много добре знае, че сме работили в едно и също 24 СОУ "П.К.Яворов" с днешен директор данчо балджиев.
Знае го още от проклетото манипулативно предаване на Нова телевизия, където с пенев нарочихте Малина Михайлова за "близка с директора" без да й дадете възможност за отговор. Такова поведение говори за много "смелост" - наистина!
Уважавам правото ви на битка, но прийомът да очерниш колегата - който и да е той! - за да си извоюваш твоите правдинки дълбоко ме отвращава!
By the way - това е офф топик, Светльо моля за извинение!
Dress Code - правила за обличане за съответния случай, съобразени с публиката, атмосферата, целта на събирането и пр.
За срутените империи жена ти е права - и не е (както и всички, застъпили тезата за империите и БГ). На всяка империя й идва времето да се разпадне. А ние сме били в отоманската доста време преди този етап да настъпи за нея - пет века все пак! Нека изкараме толкова и в ЕС - пък после и той да се трансформира в нещо друго.
За какво ще говориш?
При всички случаи - успех!
Доскоро пазех изрезките. Имам по няколко публикации във вестниците "Демокрация", "Подкрепа", излизах и в рубриката на читателя 3 пъти в "24 часа". Имаше и общинско вестниче "Надежда"- там бях редовен автор. 6 месеца бях хонорован сътрудник и дописник на "Меридиан мач". Но реших - на боклука! Вече материалите от онова време са наистина като "прочетен вестник".
Виж ако направите връзка с Куини може да ти дам втората си книга. Един от разказите ми "Среща" може да бъде намерен в Интернет, в сайта на списание "Пламък", където излезе през 2001 г. Само трябва да потърсиш по името на автора.
Дадено, ananan ..., с една уговорка: Aз никого нищо няма да питам.
Ще ги поставя като истинските критерии за качеството на един учител, и ще изискам от всички (не само МОН!) да отчитат тях вместо измислената министерска десятка, ОК?
:-)
"прийома да очерниш колегата - който и да е той! - за да си извоюваш твоите правдинки дълбоко ме отвращава!"-благодаря ти , Ани, ти си разкошен приятел и колега!:)
За приятел също нямам претенции.
И, ако обичаш - оттук нататък - тая дискусия в "лични", защото отегчаваме аудиторията.
Почвам ги, но едва ли ще съм изчерпателна по това време на денонощието. Отговарям в смисъл как трябва да бъде направено всичко това и какво е дереджето ни в момента, нали така?
1. Коя част от общото годишно възнаграждение е обект на диференциране?
Като част от годишното възнаграждение? Не разбирам добре въпроса. Диференцирането нали върви по някакви критерии, които носят точки? В момента знаеш, че последното предложение е в проценти на парите за диференциация. Щастливците, които са заслужават повишението, ще се определят от училищна комисия. Тежката дума има директора, ако се появят разногласия. Виж тук.
2. Чия работа е оценяването на един учител? (На директора, на настоятелството, на инспектор?) И чия оценяването на един директор?
В момента как е - казах в предишния въпрос. А иначе би трябвало в оценяването да участват всички: родители, ученици, директор, инспектори, общинари, дори и други колеги. Според мен колкото повече хора са привлечени, толкова по-обективно било оценяването, като акцентът трябва да падне върху независимите и същевременно заинтересовани оценители като родителите и учениците. Имам предвид те да са представени с по-голяма квота в една такава комисия.
3. Оценителят подготвен ли е да оценява? Кой го казва и според какви критерии?
За момента, моето мнение е, че ние не сме разработили каквато и да е стройна теория за оценяването, дори такава, която е свързана с обучението на децата, та какво остава за нещо толкова сложно като оценката на учителския труд и неговите педагогически умения. Ти говориш за подготвеност - за такова нещо не сме чули досега. На този етап оценителите са колеги, членове на колектива, за които се провежда избор. Те формират тази комисия за оценяване, но за подготовка никой дума не споменава. Кой го казва - МОН чрез техните оценъчни карти, създадени по време на пилотните им модели.
4. Кои са методите за оценка, които МОН / РИО предоставя на всеки оценител? Кои са програмите за подготовка на оценители? Кой заплаща тази подготовка?
Няма такова нещо: методи за оценка, програми за подготовка на оценители, както и пари за всичко това.
5. Какви са процедурите за протест (от страна на оценения) и за преоценка?
Неизяснени. Само се казва, че недоволните може да обжалват пред комисията по жалбите в училището. Смешно положение.
6. Коя административна структура превежда сумите (МОН/ МФ/ държавният бюджет, областна администрация, общинската администрация, кметство)?
Зависи на какво подчинение е училището. Основно училищата са общински - парите идват от общините, и държавни - разбирай на подчинение на МОН.
Ако общото годишно възнаграждение е 100 и 60 са от компетенциите на държавната хазна, 40 чия грижа са?
Тук не разбирам въпроса и не мога да ти отговоря.
Пожелавам ти успех утре! Ще се опитам със слушалки да те чуя, въпреки че точно по това време ще съм в залата на курс. Ако можеш, запиши предаването, а после ще го качим тук, при нас.
Между другото - за сведение на форума - научих, че на 28. 06. 07 - т. е., същият ден, в който се е състояло шествието, изначален предмет на този запис - е било погребението на дългогодишната доскорошна директорка на 1 СОУ Ана Маркова. Поклон пред паметта й!
Явно, че траурната импресия неслучайно се е долавяла в атмосферата - просто нещастно съвпадение на събития...
Не казах нищо, което не съм казвал вече тук, ananan.
- изпълних твоята заръка и казах, че работим по доизпипването на модела за индивидуално оценяване на всеки български учител,
- на два пъти казах за учителите окуражителни думи,
- натъртих, че не бива да проспивате юли и август, за да вкарате сметките за увеличение на заплатите си в бюджет 2008.
След 30 август ще ви е адски трудно (виж на 7 стр. в “Бюджетна процедура за 2008 г.” )!
- благодарих на форумците тук и
- поканих всички да се включат в дискусиите - в BGlog.net или в Българският Великден.
Какво мога лично аз да направя, за да помогна да не се изпуска този срок?
Моля те помисили и ми кажи тук/ пиши на "лични".
От утре съм в отпуск до 10 септември, имам само малко внимание на къщата си да отделя и мога да дам куп енергия за общата кауза. Но не зная точно какво е нужно. Трябва координация на действията.
Жалко за жената, лека и пръст. Мога да изредя сума аргументи, че нейната кончина едва ли е ключовата причина за падналия тонус на протеста, че от участващите в шествието учители вероятно малцинството са били от 1-во училище. Но това сега е маловажно пред трагичното събитие.
И аз не можах да слушам Павел, извикаха ме спешно във фирмата. Но как бихте коментирали и Павел, и останалите все по-силните намеци и знаци, че Вълчев си отива при ремонта на кабинета? Мисля, не е все едно кого ще натискаме и каква личност застава насреща?
Извинете ме всички за личното съобщение, така и не открих начин да му пиша лично на горе недоупоменатия.
Slvv75, приеми моите най-искрени съболезнования за болката, която сте преживели с колегите!
...
Но пък кой да знае?! Хората не могат да се досещат за подобни трагични събития, особено когато са се събрали там по съвсем друг повод. А още по-малко пък могат да се досетят за това драгите зрители на репортажа.
Друг е въпросът, че изясняването на този тъжен факт трябваше да е работа на РЕПОРТЕРИТЕ на Канал 1 или там който го е заснел - тяхна е задачата да покажат истината с подробностите около едно събитие. Ама на кого му пука! ...
Думата ми обаче е, че сега не ни трябва вторачване в личните ни недоразумения, а поглед в общата цел. Ние сме хора креативни и желаещи да променяме нещата - нямаме право да се принизяваме в дребнотемие и да си харчим енергията недалновидно.
Освен това е излишно. Никой не е по-голям от Бога.
Самата аз си позволих отклонения в лични пристрастия, но съм готова да прекратя и да се самокритикувам.
Нещо ме тревожи в мнението на Свет. И конкретно - идеята, че личносттана министъра има значение за протестите, ако правилно съм разбраласмисъла на "не е все едно кого ще натискаме и каква личност заставанасреща?".
Според мен
- Спрямо целите на протестите е все едно.
- Спрямо факта, че образованието е национална публична система, а не лична/частна собственост на някой политик - е все едно.
- Дори и спрямо реалната тежест на мнението на министъра на образованието при преговорите за ДБюджет - също е все едно.
Единствената реална последица при смяната на Вълчев, би била, ченаследникът му ще си поиска "100 дни" гратис и след тях , вече ще етвърде късно. Така че, ако стане подобна смяна, добре е да не му седават на наследника 100 дни, даже ако учителите изглеждат поради тазипричина "твърде сурови" в очите на т.нар. "общество" (всъщностприятелски настроени към приемника влиятелни медии).
Ако може също и да се изкорени идеята, че в подобни противостоянияличността на министъра има значение - няма да е лошо. Няма значение. Незаради особености на личността. Просто защото мащабът на споранадхвърля правомощията на преговарящия министър. Той е простооторизиран messеnger на МС. Даже имате интерес, да не е толкова добър вПР-а като Вълчев и да не е като него хладен релативист, за да можетеда го стреснете с натиска и да занесе на МС убедителен месидж "че щестане страшно", ако не отстъпят. В този смисъл, парадоксално един нов -ви дава по-големи шансове, ако успеете да попречите на ЯТ и КК от вашеима да му кажат "добре дошъл, имаш 100 дни от 67%+35%+12% учителите,които ние легитимно представляваме". Сборът е повече от 100, защотосиндикатите надминаха себе си в лъжите, колко са им членовете в % отсъсловието.
И за десерт досадно напомняне: намираме се в най-неефективното възможно(бавно, тромаво, заето със себе си главно, напълно забравилонационалната политика за сметка на "усвояването на фондове от ЕС")коалиционно управление съставено по схема 3-5-8 с разпределени секторипо квоти и 87 (осемдесет и седем) заместник министри в 17 министерства.Следващият домакин на министерския кабинет на МОН е от НДСВ (там нямамного "образователи", както знаете) и една много вероятна кандидатураза поста е г-жа Татяна Калканова. Как ви се струва алтерантивата?
Наистина разсъжденията ти са издържани, точни и принципно верни. Но точно като даскали не бива да подценяваме личността и човешкия фактор. Зависи колко компетентен именно в областта на образованието и в частност на средното образование ще бъде следващия министър. Не като настоящия адвокат-келепирджия. Не го виждам като "хладен релативист", а като безскрупулен, нагъл политик.
Много зависи от новата личност и авторитета и в кабинета, взаимоотношенията с финансовия министър и премиера. Предстои преразпределение на бюджетния излишък - вече го отбелязахме в началото на дискусията.http://bglog.net/Obrazovanie/13345 И един благоразположен /май това е илюзия ама нейсе!/ и добре подплатен с властови ресурси министър ще е за предпочитане.
Примерът е Стефан Данаилов. Не че той става за администратор или работещите в министерството са качествени специалисти. При него културата леко и почти незабележимо, но живна, понеже трудно се отказват средства на емблемата "Бате Серго". Никой театър не съм чул да стачкува.Направиха се отлагани с години, естествено недостатъчни, но ремонти.
Иначе заставам изцяло зад идеята, че който и да е човека в креслото, не трябва да му оставяме 100 дни, нито ден за отлагане на проблемите. А предположението ти за Калканова направо ме праща в "нокдаун". Народната мъдрост е казала "От трън на глог, че по-висок!" Но ще видим....
На Д.Вълчев бюджета на системата му е 2 138 млн. лв. (почти 6 пъти повече)от които близо 80% са заплатите. Та затова, като трябва съществено дамръднат нагоре заплатите щракват белезниците на "финасовата стабилност"и трябва да се преразглежда макрорамката. Целият държавен бюджет емалко на 20 000 млн. лв. Образованието поглъща 10,5% от него, акултурата 1,9%.
И с други сектори можеш да сравняваш ако искаш. Азлично винаги съм смятала, че не може на съвременна България отбраната й- докъдето я виждам като гражданин на какво прилича, да струва 13,6%,докато образованието е 10,5 %. Но това е друга тема. Относителнонай-четивното представяне на ДБ е на сайта на МФhttp://old.minfin.bg/docs/Doklad%20Budget%202007.pdf
Трябва разбира се да се абстрахираш от политическия цветен станиол в текста на "първия европейски бюджет". числата са тези.
Бях с нея на 6 юни мин година по Канал 1 - сутр блок. Тя трябваше да си разкаже колко хубава стратегия са приели вчера в НС - ПРОГРАМАТА на МОН - пък аз да играя борче - представител на масите. Напълно пренебрежителното отношение към учителите - първо ми съобщиха за участието вечерта преди предаването и, второ, водещата журналистка, да не говорим за г-жа Калканова - предварително не пожелаха да се срещнем дори в минутите преди ефир за да уточним параметрите на разговора. Не! Трябваше просто да има учителско присъствие... Все пак успях да кажа две-три работи - за оценката на учителите, за заплатите на директорите на училища... ама преко сили. Имам на компютъра си запис на предаването -MPEG file, но не ми стигат АйТи силици да го кача тука...
Ако някой знае как - да помага...