Няма такъв човек

БАСИДИ:
Най-интересното е, че когато го писах, съвсем не бях унил, а настроен по-скоро иронично към собствената си личност и още повече - към глупаците, които ме заобикалят.

Когато споделих това стихотворение с няколко приятели обаче, една от тях реагира много изненадана - как така съм искал да бъда прост?

Пък аз и казах, цитирайки Миряна Башева, че искам да съм прост като "Здрасти!", а не просто прост като простак. За простия живот си мечтая, решения, безпроблемния. Обаче после се сетих за онзи виц, в който се чудиш какво да избереш - дали рая, заради добрия климат, или ада, заради компанията...

ГАРГИЧКА:
Не помня кой го е казал, но мисля че беше Платон: Колкото повече знам, толкова повече знам, че нищо не знам. Или нещо в този смисъл. Та познанието и самопознанието в частност не всеки път носят позитиви. При мен поне е така. Чудя се дали ще се харесвам повече, ако се познавам повече. А това важи и за отношението ми към хората около мен. И за тях се чудя така - ще ми харесват ли повече, ако ги познавам повече. И знаеш ли: страх ме е от отговорите.