Няма такъв човек
Ехидно се надсмивам над нощта
и над себе си – какъв глупак съм
да подгонвам мислите си, да не спя...
Като мене луди няма
да разтягат до безкрай живота
в нощи дълги, в дълги дни
и да проклинат с неохота
часовете двадесет и четири.
Тази болест, мислех, е заразна,
прихватлива, все ще пипне някой друг.
Ала хората заспиват
и щастливи са в сънят.
Казват ми умник съм бил, интелигентен
и се чудят – що за тъп въпрос!
Абе, хора, да си като мен е вредно,
ще ми се да ми е лесно, да съм прост.
и над себе си – какъв глупак съм
да подгонвам мислите си, да не спя...
Като мене луди няма
да разтягат до безкрай живота
в нощи дълги, в дълги дни
и да проклинат с неохота
часовете двадесет и четири.
Тази болест, мислех, е заразна,
прихватлива, все ще пипне някой друг.
Ала хората заспиват
и щастливи са в сънят.
Казват ми умник съм бил, интелигентен
и се чудят – що за тъп въпрос!
Абе, хора, да си като мен е вредно,
ще ми се да ми е лесно, да съм прост.
Еми то в крайна сметка като така и така сме си такива "да си мислим", не ни остава нищо друго, освен просто да гледаме да излезе нещо полезно от цялата тая дейност (мисловната, де).
Най-интересното е, че когато го писах, съвсем не бях унил, а настроен по-скоро иронично към собствената си личност и още повече - към глупаците, които ме заобикалят.
ГАРГИЧКА:
Не помня кой го е казал, но мисля че беше Платон: Колкото повече знам, толкова повече знам, че нищо не знам. Или нещо в този смисъл. Та познанието и самопознанието в частност не всеки път носят позитиви. При мен поне е така. Чудя се дали ще се харесвам повече, ако се познавам повече. А това важи и за отношението ми към хората около мен. И за тях се чудя така - ще ми харесват ли повече, ако ги познавам повече. И знаеш ли: страх ме е от отговорите.