Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Скъпа Шели, безкрайно съм Ти благодарен за отварянето на темата за 2 годишното предучилищно образование. Снощи описах на дълго и широко мнението си и когато натиснах "Съхрани" всичко изчезна. Всяко зло за добро, казах си, ще пренощуват чувствата, ще се синтезират отново в мисъл и на сутринта най-важното ще е оцеляло.
Та, ето ме отново пред белия екран, щракам по клавишите, за да Ви кажа защо тази идея на Министерството мира не ми дава.
Като родител:
Преди година голямата ми дъщеря си загуби една година в Предучилищната група към едно училище. По-скоро не я загуби, понаучи доста неща, но като тръгна в 1ви клас се оказа, че децата там са от различни предучилищни заведения и нивото на подготовка било толкова различно, че се наложи пак камшичета и ченгелчета да пишем. Малката ми дъщеря догодина навършва 5. Мисълта, че това прелестно създание ще трябва да помъкне на гърба си раницата, пълна с всички неуредици на Българското Образование, мира не ми дава. Представете си я само как седи на стол за възрастни и се опитва да се намести удобно зад масата за да слуша, пише и рисува. Как трябва да седи мирно и пасивно да следва учителката цели 30 минути, как трябва тепърва да се учи да ходи на тоалетна, която неотдавна един художник използва като метафора за страната ни, смърдяща на хлор и нечистотия, как убииствено звъни гадното дрънчило, наречено "Звънец" в главицата и дълго след като се е прибрала от училище. Как излизат да играят на двора, асфалтиран и осят с игрища за какво ли не, но без любимите и люлка, пързалка и катерушка. Аз не мога да си го представя и дъщеря ми НЯМА да започне предучилищна на 5 години при тези условия.
Като учител:
От 7 години с Жени, моята съпруга успешното ръководим детските заведения, работещи по метода на Монтесори, както в чужбина така и в България. Не съм далеч от мисълта за един слънчев ден, когато всички детски градини да работят така, че всички деца, не само природно надарените, талантливите и силните, да се чувстват щастливи там. Да, точно така - щастливи. Щастливи, защото в Монтесори средата те бързо разбират, че всичко там е за тях, като се започне от помещението където всички заедно прекарват деня си; като се спомене мебелировката изработена с оглед на анатомичните особености на детето; образователните материали; възможността сами да избират с какво да се занимават; отношението на учителите към тях и стремежа им към непрекъсната осведоменост, откриване на прелестите и трудностите в живота, към коопериране и взаимопомощ. И всичко това е така, защото е съобразено с естествените природни белези на тяхната златна възраст. Цикълът на предучилищно образование при Монтесори е 3 години. Да, точно така, не една, не две, а три. Практиката за повече от 100 години е доказала че това е достатъчно за детето да научи голяма част от уменията, с които ежедневно ще се налага да се справя до края на живота си. Ние не подготвяме децата за училище и за да задоволим някакъв образователен стандарт, а за да ги подготвим за живота - казва самата Мария Монтесори. С други думи, тръгвайки на училище, те имат една солидна житейска основа, имат желанието сами да се справят с предизвикателства и дълбоко в тях гори любовта към познанието, към непрекъснатото изучаване на света, в който живеят, имат умението да общуват с околните без значение на възраст или произход, а наградата за това са постигнатите резултати и чувството на удовлетвореност.
Какво да се прави?!
Нищо, ще кажете. Да това, като че е генетично заложено у всеки от нас. Не че затворената система на Българското образование предлага някакви възможности. По света хората могат да избират между светско и религиозно образование, между държавни и частни училища, като забележете и едните и другите могат да работят по различни програми и методи. Понятия като Монтесори, Уолдорф (Валдорф), Домашно самообучение (Homeschooling) са отдавна станали нарицателни за ученици, родители и учители. И като гледам колко сериозно това е попречило както в индивидуален, така и в обществен аспект на тази част от света, не им завиждам - изборът е страшно нещо, нека го правят хората със самочувствие и с усещането за свобода на волята. Не можеше ли 2 годишното предучилищно образование, имащо за основна цел да приобщи децата, които поради финансова, етническа или друга сериозна причина не посещават детски заведения да се въведе на плаващ принцип - постепенно, да се анализират за 2-3 години трудностите и решенията им, и тогава да се въведе повсеместно. В програмата на МОМН ясно се отчитат трудностите, но какво правим за да ги преодолеем, как го правим, най-вероятно ще научим за това при свършен факт. Не е достатъчно такива важни решения, които ще повлияят върху цялостното развитие на страната ни да се взимат в тесен академичен и политически кръг.
Ето и конкретните ми предложения:
Да се сформира една по-широка група от специалисти (работещи по различни системи, в различни населени места, както у нас, така и в чужбина, с различен опит) в тази област, която:
- Да вземе под внимание мненията на отделните групи по това, как конкретно бихме могли да се справим с проблемите: ако трябва да обучаваме учителите - как, къде, кого, с какви материали; ако трябва да преустройваме материална база отново - как, с какви средства, как да се намерят спонсори; ако трябва да оборудваме нови или преустроени детски заведения - с какви материали, от къде да ги закупим, как да намерим средства и т.н. - Да се изработи КОНКРЕТНА програма за преустройството с всичките и необходими атрубути като срокове, приуритети, цели и начини за постигането им, отчети за постигнатото и анализа им до колко са постигнали целите (това навярно ще е и този нов закон в областта на образованието ). - Да се разработи едно специализирано виртуално пространство, за да протича работата плавно и без затруднения от характера на губене на време и средства за транспорт, престой, технически материали и пособия.
Това може да отнеме време, но със сигурност ще даде добри резултати за работата по преустройството на този най-важен елемент от живота на всяко дете - Светото начало към опознаването на околния свят. То ще помогне на детето в изграждането на положително отношение към училището и процеса на образование, а с това и на цялото ни общество.
Шели, Anna_HP, нашата общност пак пулсира по болен въпрос!
piriankov, как ми се иска някой да те чуе и всичко да стане така, както го предлагате, защото това е верния път към успешна реформа с грижа за детето, но...... вижте тук: http://www.podkrepa-obrazovanie.com/index.php?option=com_content&task=view&id=280&Itemid=1
-основният мотив е акселерацията (?!?!?).
имаше един виц, който започваше така:
- Умрял бай Тошо........
- И после - пита нетърпеливо слушащия.
- После, не знам, но началото ми харесва.
Та и в посочения линк, за което благодаря, началото е за харесване - всички заставаме зад едни и същи цели и идей, но като стигнем до хирургичната маса ние говорим за изрязване на тумора и присаждане на органи от донори с цел да се продължи живота на Образователната система и то на ниво, а други говорят за пластична операцийка - програмката за предучилищно образование била добра, защото е от 2003 а програмата за детските градини не е, защото е от 1992. Малко facelifting и всичко ще е наред.
Уважаема Група, взела съдбата на детето ми в ръцете си, СТАВА ДУМА ЗА КОРЕННА И КАЧЕСТВЕНА ПРОМЯНА в нашата образователна система, а не за променки в дух "Мижи да те лажем".
Ваня Трайкова
– главен експерт в дирекция „Политика в общото образование”
Петя Иванова Йосифова
– директор на ОДЗ № 48 ,,Братя Грим” и представител на СРСНПБ
Александър Герасимов
Роза Костова
– представител на НСОРБ, община Монтана
– представител на СБУ
Иван Кънчев
Стефанка Недева-Балева
Иванка Харбалиева
– председател на СДСОРБ
– директор на ЦДГ № 99 ,,Брезичка”
Мария Минчева
– директор на дирекция „Образование” в Столична община
Коста Базитов
– заместник-кмет на община Варна
Живка Георгиева Желязкова
– заместник-председател на НУС
Валентина Денчева
– член на Управителния съвет на БАЧУ
Юлиян Петров
– Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"
На съвета всички слушахме както обикновено - да мине от ред. Възпротивих се с аргументи - не е необходимо да ви ги изреждам в момента. Е, бях "сам съм, други няма"...Та съм решила - право - не право - следващия път да си трая, но понякога ми е малко трудно - да трая. Излиза, че "се спъва" развитието на децата, а аз не мога да "нося на плещите си подобна отговорност".
Ето, в края на тази календарна година съвсем официално ви казвам: Уморих се!!!!!!
Уморих се да не разбирам аз ли криво разбирам или криво ме разбират. Уморено ми е от оставянето да ни носи течението. Уморено ми е от отнасянето към "нас" като "изпълнители", които "нямат" правото на избор.
Имаше време, когато бях "сериозно сърдита" на нашите преподаватели. За мен бяхме предадени. Какво ни учеха, какво излезе...В един светъл миг на прозрение разбрах - интереса клати феса...И каквото и да си говорим, и каквото и да нищим - необходимо е време, да се усетим зъбче от колелото...В момента играем ролята на смазка. Кой какво му хрумне и хоп, прегръща се идеята. Какво ли не "сме преживяли, та поредното ли"!?!?
Да, необходим е екип за разработване на обща стратегия и посока на Предучилищната...От списъка, който прочетох познавам по име само една от директорките и то по име...
Ето тук бях споделила:
....Колко наивно звучи, нали? И колко изобщо не е в "крак" с времето....
А умората ме "хвана" още от периода след стачката, за която поне моите колеги не желаят и да си спомнят...
А чашата започна за мен да прелива, когато за сетен път разбрах, че нито журналисти, нито ...знаят как се нарича нашата професия.
И ако трябва да се търси вина, без да има виновни - откривам я в нас, в смачканото самочувствие, в животът по инерция, до следващото, до следващите, до...До кога?!?!
Съжалявам, че така остро ви настроих. Отчитам го. Но на въпроса на далето "докога?" имам отговор - докато САМИ не направим нещо. ЗАЕДНО. Ние, родите;ите, сме луди за децата си - тожа ни прави непобедим съюзник. Затова - ясно е, приятелки, че никоъ няма да ни покани никъде! Затова - трябва да направим за всички, които решават бъдещето на НАШИТЕ деца, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да ни канят и питат какво мислим!
Оставете, че няма в този списък деъстващи учители в детска градина! НЯМА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА РОДИТЕЛИТЕ, САМО НА РОДИТЕЛ!
Това е... все едно да не повикаш в съда обвиняемия и да не искаш неговото мнение! Да - ама ще ни осъдят на още една година предучилищно заточение!
Предлагам ние - от името на този блог да направим обрущение лум министъра и да си кажем мнението!
Съвсем официално! С нашите си имена!
Казвайте дали сте на това мнение и да го правим.
И колко сме официално в блога??? И имаме ли право да говорим от името на всички? Първо май е необходимо "експертно" разяснение на всички нива, и ...Хайде де????!!!! Всеки си мисли, че "това" са решения на друго ниво и нищо не зависи от отделния човек...Аз с родителите от групата провеждах подобен разговор, когато се пусна мухата, слуха за това, което става сега. Ето това имам предвид, когато казвам: Мразя слуховете да стават реалност. Първо се пуска слух по терлици, след това се заговаря - от тук, от там, докато в един ден осъмваме с реализирането на същия този слух...
Трудно се стига до мислите и разбиранията на хората, когато им се говори на "неразбираем" език...Да, всеки родител обича детето си, но всяко едно намерение може да бъде "облечено" в такива хубави дрехи, че докато се завъртиш и родителят убеден, че всичко се прави единствено и само за доброто на неговото дете...
Става дума за децата билингви!?! Понеже им е трудно и отивайки на училище справянето с българския език е мъчително, та така им се дава време и възможност да се научат и на български и на каквото "трябва"...
Е, ако някъде е наложително, нека само там да е двугодишна предучилищната подготовка...Защо всички деца трябва две години да тръпнат в очакване на звънчето? На тях не им е проблем да се подготвят и за една години...
И малко смешно ми звучи това - подготовка, предучилищна...Та от първа група /вече се е задало и за яслата/ какво правим - с презумпцията - подготовка за училище, вървим си по спиралата, наддаваме знания, за по-сигурно, но така и накрая все ще са недоволни от нас.
Има спешна необходимост от сядане на кръгла маса - и детски, и начални, и детски психолози и ...и да се види един път завинаги - кой с какви очаквания е, къде му се разминават, ...защото ние по-скоро понякога си мислим, че някой си мисли...А накрая се окаже, че не е така...
Не, не е и само това...Има и нещо друго. Е, може и последни да го разберем, ако мълвата не го довее по-рано...
Различно е в подготвителни в детската, различно е в групите към училище, а накрая в първи клас се събират деца от различни градини, работили по различни програми, учители...
Няма да питам къде са по-подготвени? Няма да е етично...Но на едното място си е като в първи клас...
Кому е нужно усложняване на нещо, което може да се разреши без усложняване на задачата?
Не, не е само това...Коя ли ще е следващата стъпка? "Отмъкването" на подготвителните в училище? И това няма да е новина, а отдавна витаещ в пространството слух, чакащ да дойде на "дневен" ред...
Защо ми се струва, че в последно време се реализират точно слухове...Преди време слух - днес вече не...
Някъде в тази посока вървят мислите ми...Защото ако ще и от първа да започне подготвителна /ама че дълга тема ми изплува пред очите/, в един момент децата тръгват на училище...
И още нещо...Явно има "оплаквания от работата ни", та и такива кардинални реформи...или и аз не мога да го формулирам точно в момента, но ще се сетя...
Според мен трябва да се преборим в правителствените политик да се казват нещата честно. Пример: "нужна е двугодишна предучилищна подогтовка" е невярно твърдение, при сега съществуващите програми за предучилищна подготовка. Особено както стават нещата в училище. Вярното твърдение е "нужно е всички деца да посещават детска градина поне две години преди да постъпят в училище". То е вярно, защото причините за търсената промяна са:
- неразвити социални умения на децата, които не са ходили на детска градина;
- неразвити езикови умения на децата с различен майчин език, които не са ходили на детска градина. Т.нар. билингви, които са си ходили на нормална детска градина си влизат в първи клас с напълно нормален речников багаж, за да могат да разбират учителката, съучениците си и да почнат да се учат да пишат.
И двата пролема не изискват нова програма за двугодишна предучилищна подготовка, а само разширяване на обхвата и увеличаване на броя на местата в ДГ. Т.е. не е изобщо въпрос на раб. група, а на бюджет.
Ей така някак си идиотски правим нещата в България. Просто трябва децата да ходят на детска градина, щото както е устроен съвременният живот - няма друг начин да си развият социални и езикови умения, които им трябват на 7 г.. Но политиците не щат да го кажат така просто и се овъртолват в някакви тъпи аргументации за нуждата от училищна именно подготовка, от които - съвършено права е Шели - излиза накрая, че трябва да окрадем детството на децата за "тяхно добро". Ми няма как нито детските учители, нито родителите да са съгласни с това. И двата вида родители - и тези, които знаят социализацията колко у нужна и тези дето не са ходили на училище изобщо.
Шели, предлагам да напишем писмо и хората тук да гласуват. Тези дни се занимах със следното - странно е, но и ма предучилишни педагози, които са ЗА тази промяна - аз просто сондирах мнения 'за" и "против". Да кажем нешата в 2-3 страници - елементарно, семпло и без да залитаме в детаилите на конкретните точки - Зашо сме против и какво предлагаме в точки. Това е. А хората от министерството трябва, АКО ни обърнат внимание, да работят по избраните сегменти. Аз говоря за себе си - мога да напи6а... моето становише и да го обоснова. Рецепта за работеща програма би била ОК за тези, които тябва да я дадат.
BTW - имам следното питане - какво казава ЕС за нашето ПОДЧЕРТАНО ИЗОСТАНАЛО в нормативно, системно и образователно отношение, обучение? Как да се синхронизираме в най-важното?!!!
Засега, моля Ви, не бързайте.
Спомнете си, създателят на "страничното" мислене Е. де Боно предлага един великолепен инструмент за обсъждане на проблеми:
ПМИ - Плюс - какви са положителните следствия;
Минус - какви са възможните негативни последици;
Интересно - неочакваните и -почти винаги- плодотворни метафори и асоциации - по пътя на А Ако? и Защо не?
ДГ в наистина много отношения е твърде ценна за децата. Нека опасенията за възможните лоши неща да послужат за основа за поставяне на изисквания: какво и как да се промени в ДГ - за да не е Категорично Само за "Подготовка", а за пълноценен детски живот - като най-свещена Самоценност!
Желая весели празници!
И после ще продължим великолепния разговор за отстраняването на точно това тъжно и скучно-опасно натрапвано обучение.
И нека Доброто дойде в тази Свята нощ!
Да, нека дадем път на Доброто!
Желая на всички Вас, които уважавам и ценя дълбоко, заедно да разберем, че има чудеса и те се случват ТУК на НАС!
Честита Нова Година! На всички Ви желаем много Здраве и Доброта!
Ние (Монтесорианците) се готвим за среща с МОМН. Основната ни идея е да представим метода на Монтесори и децата, които посещават детските заведения, работещи по този метод да имат възможността да минават на тест за готовност за 1ви клас.
Предлагайки 3 годишен цикъл на предучилищно образование отричаме решението на МОМН за 2 годишен цикъл. Това не значи, че си противоречим. Главният въпрос е това - КАК? точно да подготвим децата за живота и в частност за първи клас в тази прелестна възраст.
Няма да повтарям обсъжданите вече проблеми. Мисля, че една среща на работно ниво между МОМН от една страна и пряко заинтересовани от промените учители, директори, родители и други обществени и частни организации от друга, ще внесе много яснота по този ключов въпрос и ще помогне за разрешаване на много от пречките за осъществяването на тази идея. Би било хубаво тази среща да е под формата на семинар в неработно време - събота и неделя, където да се чуе гласът на всички участници и да се вземат конкретни решения. Мисля че сме узрели не само да критикуваме и хулим слабите и не до там добре обмислени решения спускани от "горе", а активно и отговорно да участваме във взимането на добри решения и в работата по осъществяването им.
O, абс съм съгласна. Все пак всеки има дете и знае от къде трябва да мине то. |Но ще се справим, знам го!
Здравейте Приятели!
Напълно сте прави, ако по времето на Левски е имало Интернет, може би нямаше да има Левски...
Чухме се набързо с Шели тази вечер и предложих да се съберем на 22 януари - петък вечер, тя дори спомена, че и идея за място има. Мисля, че 19 - 19:30 е добро време. Да си дадем 2, най-много 3 часа, в които да представим себе си, идеите зад които стоим и заради които не приемаме с лека ръка поредния експеримент в областта на образованието.
Нека тази среща да послужи като избистряне и изясняване на това Как всеки от нас си представя промените в Предучилищното образование.
Нека тази среща ни послужи като една добра подготовка как ясно и недвусмислено да формулираме идеите си, така че те да бъдат взети под внимание и да помогнат на общото благо.
Каня всички, които не са безразлични, имат възможност да отделят време по това време и имат добри идеи за това как да подготвим децата си за училище. Срещата е тайна и умолявам всички Ви да кажете само на най-доверените си хора.
Няколко пъти прочетох оживената дискусия....
Всъщност няколко пъти по няколко пъти я чета....
Най-вероятно ще участвам "на живо" в петъчната среща....
Шели и Анна,
Анна и Шели,
Всичко трябва да се промени!
Броят на децата предопределя, щото всички "добри" намерения се задавят при прекалено множество от безкрайно различни Детски светове;
Предучилищното възпитание не бива да е "И Подготовка". То е Безкрайна Самоценност. Нека запазим поне това. Абсурд е значението на един период да се свежда до подготовката за друг /който се оказва и по-безсмислен/.
Към момента изобщо предучилищното възпитание не се занимава с "изграждането на нравствени и общочовешки ценности", а се пързаля по безнадежната спирала на Образователните ДОИ-та. Това би трябвало да се спре.
Работата в ДГ вероятно трябва да е възпитателно-социализираща - образователна /наредени по значимост - от гл.т. на детското развитие/,
тя трябва да се признае за Стратегическо инвестиране /единствено възможно - като потенциал за промяна на бъдещето на страната/,
и съответно с тази значимост - да се премахнат измислените демагогски "ситуации", да се върне Играта /и Свободата за разгръщане на творчеството на децата и помагащите им възрастни/,
Да се спре разпространението на идеята, че по-ранния прием на 5-годишните е въпрос на Подготовка за непромененото /като същност/ от 400 години т.нар. "начално" училище. Не, Петгодишните се Нуждаят от детската група, заради своето пълноценно развитие - но без противоестественото за тях регламентирано "Обучение". /Моля Ви, забравете го този зловещ термин, той Не Е за ДГ/
Иначе - наистина е нужно диференциране и - особено - индивидуализиране, за да се приобщят всички деца - /дори и с помощ за официалния език: Държавата най-после ще каже ли нещо Категорично към парадиращите подстрекатели на измислената Другост - които имат свободата да си направят Избора -за себе си / и без да ни го налагат/, а и за България.
Ако образованието е приоритет не на думи, а на отговорна политика: трябва 1/да се достигнат нормите за отделяния процент от БВП /заедно с науката/;
2/да се разбере, че без ДГ /и осигуряването на Всички необходими условия за нейното пълноценно развитие - вкл.- и чрез адекватна оценка на най-важния педагогически труд - на детските учители!/, всичко ще е градеж на още един "Колос на глинени крака".
И няма нужда да чуваме някакви смърляни извинения, когато се срещнем - недай Боже - някъде там, сред отломките на краха. . .
Вярвам, че и Шели няма да е съгласна.
Всичко това няма шанс, ака не се активизира Родителската Власт, която да Изиска каквото трябва от държавата.
Никой не може без теб, Анна - с твоята множественост на съпричастен и отговорен съюзник.
Някога Е.Дикинсън бе радостна, че е намерила Още Някой - като нея "Никой" , но тук можем да бъдем повече - обединени от Вярата си в Децата,
защото човешкият живот твърде често е безсмислен, когато го няма Детството
И не разбирам само едно - ЗАЩО общността не е по-съпричастна?
Здравейте, ето ни отново на линия. Днес бяхме (БМА - Българска Монтесори Асоциация) на среща с г-жа Ваня Трайкова от МОМН. Темата на разговор беше какво да направим за да се промени закона за образованието и легализират и други - алтернативни форми на отглеждане, възпитание и обучение.
Както виждам всички се обединяваме от основната идея за качествена промяна в мисленето ни относно това, КАК? да отглеждаме децата така, че да растат щастливи, способни и кадърни Човеци.
Идеята за срещата ни в петък е още по-актуална сега, когато виждаме, че времето ни изтича. Най-късно до края на февруари трябва да се внесат всички предложения, добре формулирани и аргументирани за промяна на закона за образованието. Затова е необходимо да поставим началото. Да се тръгне от цели и задачи на образованието в предучилищна възраст (2 точка от писаното по-горе от Шели), да се анализира какви са изисквания, методи на работа, програми за постигането им, кое работи, кое - не и защо и да предложим промените в закона. След като сторим това да го публикуваме за всеобщо обсъждене в блога, и да оформим предложенията за промените в закона.
Остава да уточним място и час за срещата. За час мисля че 7 часа (19:00) е добре. За място - Шели, помагай, беше споменала за подходящо място.
Всеки, който е съпричастен на дискутираното до тук по тази тема е добре дошъл. Ако не държите да е ресторант или заведение, бих предложил да се съберем и в един от нашите Детски центрове - мисля че този в Лозенец на ул. Богатица ще е най-подходящ, а така няма да е и проблем за децата ако се налага да ги вземете. Адресът е ул.Богатица 24 в кв. Лозенец. Намира се на около 200-300 метра от басеина "Спартак" или недалеч от South Park cafe. Преминава се през бариерата и се слиза по пътя, водещ до гаражите от там ще има табели. Ето и карта: http://www.kamelini-montessori.eu/pagebg.php?P=11
Необходимо е да се промени подхода, разбирането за това как децата ни да се обучават на тази възраст.
Ще дойда на срещата в петък и ще се радвам да се запознаем, защото хора като всички Вас ми връщат надеждата, че промяната е възможна и не съм единственият "войн".
Имам много важен въпрос: ЧЕЛИ ЛИ СТЕ ПРОГРАМАТА?
Без това няма какво да обсъждаме
Здравейте и от мен!:-)
Много се надявах в петък да мога да присъствам на срещата, но, уви....Няма да мога.:-(
Но ще кажа тук каквото бях решила да предложа на срещата:
1. Министерството трябва да даде обяснение за намалените единни разходни стандарти за издръжка на дете в държавните ясли и детски градини ( Решение на МС №937 от 8 декември 2009 г.), като в същото време чрез Наредба №1 от 4.1.2010год. за формиране на работната заплата се изисква от тях да бъдат формирани и средставата по националните програми за диференцирано заплащане и кариерно развитие на учителите. Иначе казано, парите за издръжка на едно дете са намалени, а от тези намалени средства освен до сега включваните разходи за битова издръжка на детските градини и работни заплати на целия персонал, са включени и така широко прокламираните различни плащания, за които до сега министерството даваше допълнителни средства: парите за старши и главен учител и за качество на образованието!
Ето вижте:
за ясла - от 1080 лв. на 990лв.
3-5 годишните - от 1480 лв. на 1408 лв.
за подготвителна -1715 лв. на 1626 лв.
група (за полудневна група е 856 лв., но не знам до сега колко е било)
деца със СОП - 4340 лв., но само ако детето посещава специализирана детска градина. За деца със СОП няма предвидени допълнителни пари за детските учителки, които ги интегрират в групи със здрави деца!
Направих набързо изчисления колко е била до сега издръжката и колко ще бъде тази година за едно ОДЗ с една група ясла от 15 деца и І, ІІ, ІІІ, ПГ с по 24 деца :
2009 г. 2010 г.
ясла 16 200 лв. 14 850 лв.
І група 35 520 лв. 33 792 лв.
ІІ група 35 520 лв. 33 792 лв.
ІІІ група 35 520 лв. 33 792 лв.
ПГ 41 060 лв. 39 024 лв.
Общо 163 820 лв. 155 250 лв.
Разлика: 8 570 лв.
Нали разбирате, че намалените стандарти за издръжка тутакси влошава състоянието на всички държавни (общински) градини, особено тези, на градините с брой деца около нормата за брой деца в група. В тях не се говори за качество на образованието, а за оцеляване!Не се говори за кариера на учителите, а дали ще им стигнат парите до края на годината! Ще кажете: ами като нямат пари - да ги закриват! Но в случая ще стане като с болницата в Радомир: тръгнали да я закриват, защото и тя не покривала дъражвине стандарти, останал един доктор само, който да и врътне окончателно ключа, но....телевизия направи репортаж и се оказа, че се намериха пари.....Трябва ли всички застрашени да реват един по един, защото министерството решило, че е добре да намали парите, които дава за едно дете!!!!!!!! Преди около седмица в един от сутрешните блокове на една от телевизиите министърът гордо каза, че в период на криза, държавата превърнала образованието в свой приоритет! Ето това е "приоритета" детска градина!
Да не говорим, че няма пари за допънително заплащане на учителите, които гледат децата със СОП по цял ден в групите!
2. Напълно съм съгласна с доц. Д. Димитров, че трябва да се борим детската градина да престане да се разглежда само като място за "подготовка" за следващата фаза от социалната образователна система - училището, а да се акцентира върху детството като специфичен етап от човешкото развитие със свои цели и задачи. Детската градина като "самоценност"(доц. Димитров), а не "Подготовка за училище"! Ако детството изпълни своите задачи, то децата естествено ще се окажат "готови" за следващата фаза от своето развитие и съответно следващата образователна степен.
3. Да се защити детското здраве! Засилената учебна дейност, за сметка на възпитание в социално приемливо поведение, с недостатъчно зрелите за това деца води до засилената агресия, занижена самооценка, тревожност и в училище - до факта "всяко 5-то дете в България има емоционално разстройство, процентът на грубиянско поведение и употребата на наркотици се покачва" (НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008 - 2018 Г.). В този смисъл да се направи здравно проучване и да се изведат норми за учебен труд на децата в детските градини. В РИОКОЗ има норми за учебен труд на учениците в които е описано коя възраст колко трябва да учи. За детската градина такива норми (естествено!) няма. Но тази липса на норми развързва ръцете на екипите за разработка на програми за детските градини, които си правят каквото си искат с ученето! В този смисъл да се обърне внимание на министерството върху факта, че в някои програми "хорариумите" за различните възрастови групи е по-висок от този в първи клас!!!!!
4. В настоящият момент панорамата на предучилищните детски заведения е твърде пъстра по отношение на използваните програми: работи се по няколко български и няколко чуждестранни програми, всяка със своя философия и дидактична организация. Нека се отчита това многообразие и да не се привежда то до остарялата класно-урочна система в училище като се признават единствено и само "педагогическите ситуации" като учебна единица. В модерното световно образование акцентът е върху диференцирането и индивидуализирането, а ние тук още не знаем как се прави това и определено не му вярваме!
Стига толкова за сега. Надявам се, че каквото и да измислите на срещата, ще го предложите тук за обсъждане.....
Искам да добавя още нещо.
В екипите за разработка на държавни документи и програми, свързани в предучилищната възраст да се предвижда и квота за действащи детски учителки. Както се видя в един коментар, има какви ли не, със сигурност достойни хора, но няма точно от хората, които разбират от деца в тази възраст. Подчертавам: действащи детски учителки, а не директорки на детски градини, не доцентки, които някога, преди 10-15 години, са били детски учителки.
Здравейте и за многогодини. Аз от доста време не бях поглеждала и виждам, че доста съм прпуснала.
Само ми се искаше да ви кажа, че преди три-четири дни разговарях с моя позната. Тя в момента се обучава по някаква програма за да придобие право да работи във валдорфска детска градина. Разбрах само, че имат чуждестранни преподаватели и е свързано най- вече с работа с деца с различни увреждания.
Те в момента също се борят да им бъде позволено тази система да бъде използвана и в държавните детски градини. Имате ли нещо против да и дам линк към общност "Предучилищна педагогика" за да пише по-подробно и да поддържате връзка?
Ани,
Аз съм в този курс. За кого става дума?
Ние в момента се подготвяме и в общи линии водим борба най-вече с трудния и непривичен материал. Учители във валдорфски детски градини от този курс не може да се стане, защото е за подготовка за работа с деца и хора с увреждания. За сега в България е имало само един курс за валдорфски учители и той завърши преди 3 години....
Намесвам се за последно, само да уточня.
Дали има смисъл в тази дискусия да бъде обсъждана и валдорфската система и това което сте научили за арттерапията - по добре да не се намесвам :) Явно ти си по- наясно как стоят нещата.
Здравейте,
Мисля че няколко часа преди срещата е добре да поясня отново: Срещата има за цел да се опознаем като представители на различни школи и хора ползващи различни методи при обучение и възпитание на децата преди да постъпят в училище. Ясно е на всички, че законните нормативи имат нужда от промяна, за едни това е малка за други коренна. Искаме да чуем един от друг с какво настоящият закон регулиращ КАК да става отглеждането на децата на България до започване на училище не е добър и защо не е в крак с изискванията на съвремието ни. На тази среща няма да дискутираме различните методи, ще се опитаме да разберем защо ни е нужна промяна ще се опитаме да координираме действията си за да имаме поне малка надежда, че сме си свършили домашната работа и от тук нататък можем да се включим активно в обсъждането и подготвянето на новите решения и законни нормативи във връзка с Предучилищното ни образование.
Надявам се това пояснение да прогони притесненията и опасенията Ви!
Всъщност, писах преди да съм изчела дискусията от край до край. И виждам , че съм избързала.
В желанието си да помогна неволно създадох бъркотия :)
Надявам се да не ми се сърдите много. :)
Още веднъж - пожелавам успех на начинанието ви.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...