Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Както си сърфирах из нета за една лична самоподготовка, за семинара в детската градина за който отговарях, по една наистина сериозна тема (за мен): "Нови технологии за определяне постиженията на децата в детската градина" (защо ли ми звучи като технологии на металорежещите машини?!?), и докато мислено си отговарях на въпросите: Защо? Как? Кога? Кому е нужно?- най-вече, и колкото повече навлизах в материята, толкова повече "материал" излизаше, за пореден път попаднах на "нещо", което наистина дразни погледа, очите, мислите ми....
От препратка на препратка, та попаднах за пореден път на една статия, в която за пореден път прочетох: "Учителите от училищата и възпитателите в детските градини...", или "Учителите в училищата и преподавателите в детските градини...."
На друго място чета: "Лелките, (в контекст - детските учители), гувернантки, гледачки в детските градини...."
Хайде стига де!!!
Защо ме карат тези хора да се чудя аз какво съм????
Я да си взема в ръце отново дипломата, която е гарант, че мога да упражнявам професията си до доказване на противното. Тази диплома ми дава правото да упражнявам професията си по презумпция, до доказване на противното - че не мога да я упражнявам?!? Гледам, гледам и се чудя!? На очите си ли да вярвам, или на разни медии... Там, в дипломата пише черно на бяло срещу професия - детски учител.
Докато не разбера какво "аджеба" съм аз, не желая да влизам в диспути - съм ли детски учител, или не съм???
Ако съм - да ми се признае официално правото на такъв.
Ако не съм, не сме - да съберат ей там дипломите ни, да запалят една огромна клада, която да се види и аз не зная от къде, та да се знае!!!
А да тръгвам сега да доказвам, че от години работя "нещо", което не е било точно същото "нещо", че не било наричано с точните думи....няма да стане.
Аз държа на думата като такава, защото е основна единица и като основна единица и тя има своите права: Една дума, ако означава едно "нещо", не може да означава друго "нещо". Сивият цвят не го обичам, в смисъл средното положение - бяло, но не точно бяло, черно, но не съвсем. Или е бяло, или е черно.
В конкретния случай, става дума за професия "детски учител", не за "възпитател", за "преподавател"да не говорим, а другите думи не искам дори да ги повтарям.
Ако не съм "детски учител", какво съм тогава? Кой ще ми каже??? Ако ще съм онези, другите думички...къде да ходя да променят написаното в дипломата ми, на която държа. Само че не искам да се променя, защото съм детски учител, а ако искат други подобни и не съвсем професии, да си ги "направят". А дипломата си е моя и не си я давам. Аз съм тя, тя е моето аз!
Много материал има в нея, за да я захвърля с лека ръка, щото на някой му хрумнала хрумка, че на детските учители може да се казва и така, и иначе...
Не стига, че едната половина от родата не вярваше, че аз, тяхната любимка, първородна внучка, племенница и...ще ставам детски учител, а другата половина все още не вярва, че с лека ръка зарязах и математиката, и астрономията, но и постоянно трябва да защитавам професията си,като наименование и изобщо във всякакъв смисъл. Как станах детски учител? Ще ви разкажа после...
Защо го пиша всичко това? Заради една малка подробност. В нашата професия не се попада само случайно, но не отричам и случайностите.
Как стоят нещата днес? Не зная!!! Само зная, че есента при нас в детската градина дойде да работи младо момиче, току що завършващо. След един месец си тръгна. Щеше да го направи по-рано, но беше спирана на няколко пъти. Тръгна си с железните аргументи (нейни), че в детската градина се губела като специалист. Заплата никаква!? Ако станела продавачка на "Витошка", заплатата и щяла да бъде в пъти повече. В детската градина не можела да развие способностите си...А дали е така???
Как е попаднала в ПУП, какво е учела? Какво учат днешните студенти във факултета по ПУП? Знаят ли за какво иде реч? Дали не се е получило разминаване между очаквана и действителна реалност???
....Когато някога, преди ...забравих колко години отидох на първата си лекция в Благоевград, там усетих особената академична атмосфера. Не само бях, но и се чувствах студент, който иска да знае защо е там, където е...Преподавателите ми ме научиха на какво е това детски учител, а във Враца на държавната практика практическата страна на професията ми се доизясни...
И аз знаех какво уча, за какво уча, и какво ме очаква първия ми работен ден. Преподавателите, техните лекции, семинари - говореха за загриженост за предучилищната педагогика в България. Ако са ни лъгали, правили са го толкова умело, че не сме го разбрали...
Ася Илиева, Ицка Дерижан, Димитър Димитров, Стефан Пеев, Чачо - страшилището на института, Фидана Даскалова, Дина Батоева,Парашкевов от Бургас...Та те и днес работят за предучилищната педагогика /повечето от тях /и смея да твърдя - предлагат стойностни виждания за ПУП...
Дали е важно как определят и наричат професията ми??? Да, важно е! Не съм чувала на химика да му казват по телевизията колба, химически елемент. На музикантите да сте чули да им казват в официално обръщение-нотите , или......
А сега да поясня защо е важно!?! След като има изисквания към нас и непрекъснато ни гледат под лупа, ние също имаме право на своите претенции. Нека първо тези, които се интересуват от нашата професия най - напред да седнат да "попрочетат" материал, да се "поподготвят", а да не се явяват почти неподготвени и тогава ще е предметен разговорът. За сега е безпредметен!!! След като не са наясно за каква професия става дума.......
А с какви емоции ме зарежда професията ми се вижда тук: Или може би тук: А как станах детски учител може да разберете от тук:
Въпроси, въпроси, въпроси.......без отговори откъдето трябва , Дале! Преди месец пътувах с преподавателка (професор от ФНПП), която водеше студенти на наблюдение при нас. Сподели, че т.к. били от специалност, която не е близка до нейната, някой от колегите й я посъветвал да сложи на таблото съобщение за студентите, че наблюдение няма да има. Въпреки всичко тя решила да не го прави, т.к. студентите много се зарадвали, че ще влязат за първи път (в III курс!!!) в детска градина! Без коментар за учебни планове и др такива, нали!
За другото, което пишеш, сипваш сол в раните ми! Боли ме, но за съжаление смятам, че скоро няма да ми мине!
Искам да споделя какво запомних от първия си ден като студент. Завършила съм Бургаски Свободен Университет в времето, когато беше силна нашата специалност. Като нов университет опитващ да се наложи, преподавателите ни бяха от Софийския университет и от ЮЗУ"Неофит Рилски" и такива от Бургас. На мен също са ми преподавали споменатите от вас имена и аз мога да говоря за тях само добри неща. Та да се върна на първия си учебен ден. Доц. Димитър Димитров, който споменавате, трябваше да ни въведе в специалността. След като ни се представи, той направи анкета с нас от няколко въпроса и ни помоли да отговорим писменно и да му предадем отговорите. Беше време за първата почивка, връщайки след това той сподели резултатите от анкетата. От присъстващите 60 студента само 37% са влезли с мотивацията да станат учители. Това страшно много ме впечатли и си поставих за цел през цялото време на следването да наблюдавам ми дали това ще се потвърди и сега мога да кажа, че той е бил прав. Тези, които бяха сериозни и искаха да станат учители сега вече са се реализирали, а другите просто останаха извън нея.
Прочетох продължението на поста ти. Много съм щастлива, че сред изредените преподаватели прочетох името на моя състудентка и все още приятелка ( тя вече е в БСУ). Аз ще продължа списъка ти с хората, имащи принос към моето обучение: проф. Иван Пеев, проф. Дечо Денев, проф. Жечо Атанасов, Жан Гологанов, Снежина Македонска, Елена Пеева, Цонка Шейтанова , Стефка Алексиева, Любомир Георгиев, Трифон Трифонов, Мария Горанова. Това е за първия випуск,1976-1980. За Димитър Димитров няма да пиша, защото всичко сме си казали (с уважение и респект). Ами Гюдженов (на мен ми водеше упражненията по математика).
Никой от нас не си позволяваше да не се подготвя било то за упражнение, било то за практика. Не ни слагаха табели, че няма да имаме наблюдение, или пък практика! Не ни водеха на наблюдение в 15.00ч., защото на преподавателя му е удобно! (Какво значение има, че децата току-що са се събудили!!!!).
Ей, Дале, спри да пишеш по тази тема, че..........
Не, Дале, не спирай. Това е тема, която е цял един живот за много хора. Осъзнат, съзнателно направен избор, който е белязал ежедневието им, мислите и сърцата им. Аз също съм от тези хора- от първия випуск на Софийския университет, от студентите, чийто първи избор при кандидатстване е бил "Предучилищна педагогика". Аз искам да се върне трепета, който ние имахме, присъпвайки прага на Алма матер с мисълта, че ще се подготвяме да бъдем учители на деца. Връщам се назад и с тъга си спомням преподавателите, които са оставили у мен възхищение и гордост от това, че съм детски учител. Доц. Иван Димитров, Борис Минчев, доц. Йордан Колев, проф. Елка Петрова, Димитър и Весела Гюрови - тогава асистенти, млади и вдъхновени като нас. Това беше време, в което вярвахме, че те полагат в ръцете ни стотици детски съдби. Аз все още вярвам.
Оттогава мина доста време, изтече много базова работа, изписаха се купища дисертации. Днес на това, което съм избрала да върша с любов, гледат с насмешка. Това ми горчи, но не ми пречи тихичко да си казвам: "Гордея се, че съм учител."
Дале, твоята пубикация е петстотната в нашата общност. Дано тя е началото на това цялото общество да си отговори кой може да става учител, какво е да си учител и колко обществото дължи на своите учители.
Христос возкресе на всички! А на моите учители, които са ме научили какво е да си учител - поклон.
Ина, това беше отдавна...Отдавна родата покрай мен, включително родната ми майка проумяха, че работата в детската градина не е две приказки, едно стихотворение и три песни...
Шели, към нас се отнасяха като равни и обръщението от професори и доценти с "колеги"ни даваше право на самочувствието за което говориш-че правим нещо смислено и стойностно...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...