За ширещата се глупост.

20 март 2006, 15:51 Публикувано в BgLOG | 4 коментара , 1119 прочита
Категории: България, Семейство, Нещата от живота, Култура и изкуство, Размисли
Етикети: деца, български, българия, българин, образование, медии, интелигентност
Хе, хе. Това, че оглупяваме бе констатирано наскоро. Факт. Мен по- ме изуми друг факт, че въобще някой е решил да си направи труда да го констатира. Същ е проблемът и с раждаемостта. България изчезва. Прост народ - слаба държава ( или - няма държава). Ако въобще остане народ.
Странно, нали? Като че някакъв бацил ни е заразил. Хем ни убива желанието да правим деца, хем ни изяжда мозъците. И да се чудиш как става така при тази медийна свобода? Как става така при този обилен поток информация, който ни залива след промените (вж. 10 ноември 1989)? Компютри, интернет, кабеларки, спътници, мобилни технологии, деца, които усвояват Windows преди да са проговорили майчиния си език? Свобода на словото, 10 разновидности на учебник по всеки предмет, във всеки клас, от първи, до абитуриенския бал? Нови учебни планове - два пъти годишно, "Нешънъл джиографик", енциклопедии "Ларус", "Отворено общество"...
Дали заедно с информацията при нас нахлу и световното знание или тук се изля помията на световния умствен упадък?
Правило ли ви е впечатление, какво представляват съвременните научно-популярни филми? В една само серия от половин час се засягат поне десет теми, но нито една - достатъчно задълбочено, за да доведе до някакъв прираст в умствения багаж. Тъкмо да осмислим, че се говори за термити и се прехвърляме на бели мечки, докато ни покажат как те ловят риба и вече сме при лисиците фенек. Такова е положението и при всевъзможните детски енциклопедии.
Знаете ли (в училище го учихме едно време) по какъв начин, с цел изследване на мозъчната активност у човека, са карали доброволците да спрат да мислят напълно? Прожектирали са им случайни образи, които са се сменяли с такава честота, че да не могат да се усвоят от наблюдателя. Вниманието непрекъснато е скачало от образ на образ, без да има време да го обработи и така мисловният процес е спирала напълно. Трудно ли е да спрем да мислим? Напоследък - все по-лесно.
Но лошото не спира до тук. Съвременните медии и съвременното образование не са просто безполезни за умственото развитие, а направо са вредни.
Когато синът ми започна да учи история под различни форми, от първи до четвърти клас, ми направи впечатление, как всяка учебна година се започваше от хан Аспарух и се завършваше някъде към възраждането. Всеки път с различен учебник и различна система на преподаване. Положението при другите разказвателни предмети не бе по-добро. Как по този начин в главата на детето може да се оформи някакъв стабилен мироглед? Единственото, което остава след тази "система" на обучение е чувството за неопределеност – “Всичко може да бъде вярно, нищо не може да бъде сигурно”. Как от такъв човек можеш да очакваш да заеме активна гражданска позиция, като всяко ново нещо той възприема или като поредната лъжа, или като поредната истина, но и в двата случая – безкритично.
На всеки, който има ученик в къщи, му е ясно, че съвременните деца (е, не визирам изключенията) се съсредоточват по-трудно, дразнят се от дългите обяснения в книгите (смятат ги за излишни), най-обичат да усвояват материал сервиран в комиксов вид или под формата на динамичен филм. На всеки е ясно, че децата ни не умеят да се изразяват – нито писмено, нито говоримо.
Да не би те да са умствено недоразвити? Не мисля така. Дори си мисля, че умственият им потенциал е по-висок от нашия. Но, как, ми кажете, да имат богат речник, като няма откъде да го вземат? Речникът на телевизионните предавания, на Интернет, на пресата и на комиксите е крайно беден. Като не четат книги, как да се научат да обличат мислите си в словесна форма? Като не могат да изразят мислите си, за какво им е въобще да се замислят?
Далеч не се заблуждавам, че този проблем е само наш. По целия свят, вероятно е така. Но българските деца доскоро бяха по върховете на интелигентността и образоваността. Макар и бедни бяхме интелигентни. Умственият ни багаж беше национално богатство.
Сега се опитват, и до голяма степен успяват, да ни отнемат и него. И защо успяват ли? Ами защото ние им позволяваме. Защото не общуваме с децата си, а ги оставяме да общуват с компютъра и телевизора. Защото си мълчим. Защото изхвърляме старите книги. Защото вече не вярваме в нищо и учим децата си да не вярват в нищо. Защото превръщаме всичко в пари. Защото сме съгласни да живеем като скотове за да осигурим светло бъдеще на единственото си дете, а вместо това развиваме у него скотско мислене.
Българинът оглупява не защото денонощно му промиват мозъка с глупости, а защото няма цел. В това поне успяха да ни убедят за 15-16 години – че всичко е безсмислено. Няма смисъл да се обединяваш – трима души правят чета с предател. Няма смисъл да гласуваш – всички са маскари. Няма смисъл да се оплакваш – мафията е навсякъде. Няма бог – има световна конспирация. Няма смисъл да учиш... А помните ли какво е казал Вапцаров за вярата, макар да е бил атеист?

....
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз НИЩО.