Уличната война в Пловдив

21 април 2006, 10:30 Публикувано в BgLOG | 6 коментара , 982 прочита
Категории: България, Коментари, Новини, Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли, Ежедневие
Етикети: пловдив, катастрофа, жертва

http://www.plovdiv24.com/news/16017.html
http://www.plovdiv24.com/news/16002.html
http://www.plovdiv24.com/news/15961.html
http://www.plovdiv24.com/news/16008.html

И това всичко само за седмица. Почти всяка седмица има поне 1 блъснат пешеходец. За съжаление станах свидетел на един от инцидентите. Отивах с автобуса за университета. Видяхме спряла кола с счупен фар и предно стъкло. До нея полицай и младеж. Автобуса намали и продължи на бавен ход. Почти всички пътници се залепиха на свтъклото да гледат. А то каква беше гледката - паднала на земята възрастна жена. Не се виждаха никакви признаци за сериозни наранявания, но гледката беше ужасна. После около час ми трябваше да се оправя от видяното.
Че какво ми направи впечатление тогава. Полицят стоеше прав и дори не поглеждаше към жертвата.
Докато бях спасител в САЩ ни набиваха в главата, че нашата основна функция, ако стане нещо е да укажем първа помощ до пристигане на спешен екип. Казвам екип, защото не се знае кое ще пристигне първо - линейка, пожарна, полиция. Но нямаше значение. Който и да е първи веднага започваше да указва първа помощ.
Като видях жената и по-късно като се замислих за видяното веднага се сетих за това, което правихме там. Ежеседмични тренировки за СиПиАр (указването на първа помощ). Във всеки един момент бяхме готови да преминем през стъпките. Една от първите стъпки бе да проверим има ли дишане и ако не диша да се опитаме моментално да върнем дишането, защото иначе мозъка и сърцето умират без кислород. Ако човека е със счупени крайници го обездвижваме и тогава започваме проверките. Да си представим, че жената от уплаха би си глътнала езика. Докато дойде линейката тя ще се задуши, а полицята ще стои и ще гледа. Какво толкова им пречи и на тях да им дават подобни курсове и да са готови във всеки един момент да укажат помощ.
Малко по-късно (след около 2 мин.) видяхме линейката да пътува. Тя щеше да пристигне на мястото след поне още 2(трябва да заобиколи една дълга улица за да влезе в насрещното платно) и колите си караха съвсем спокойно без да и правят път. Линейката си играе да ги заобикаля. Там колите правеха коридор и дори се отбиваха в тротоара. Абе БГ действителност и манталитет. Нямам думи....

А и Пловдив доста се промени. Не е това, което беше преди 3 години, като отидох там. Преди беше много по-спокойно. Сега почти винаги е пълно с коли. Сутрин има огромни задръствания. И което е по-интересното. Следобед също. Един път бях в колата на един колега и се чудехме защо има задръствания следобед. Нали би трябвало да са на работа. Ако не са на работа как има пари да ги карат тези коли... И така е всеки ден. Отделно всеки кара по собствени правила. Един колега беше на курсове за шьофьорска книжка. На единият му изпит го скъсаха, защото втора кола му пресече пътя и инстурктора зави вместо него. Всеки, който кара курсовете казва, че Убийците на пътя са другите коли, не Учебните. И инструкторите потвърждават, че никой не спазва правилата за движение.
Вече трудно се намират и квартири. Градът е буквално претъпкан. Движението също. Войната даава жертви всяка седмица. Шофюрите не им пука. На общината май също.
До централна гара има един светофар. Обикновено ако си пешеходец трябва да преминеш на червено. Докато е зелено е пълно с коли които завиват. И какъв е смисъла тогава от тази зелена светлина. Сигурно из града ще има и други подобни кръстовища.
За моторите няма смисъл да говорим. За автобусите и таксиметровите шофюри също. В началото на седмицата пък 2 автобуса са се блъснали. И това би трябвало да са професионални шофьори. Те правят каквото си поискат. Има едно кръстовище, на което ме е страх да се возя в автобус. Вече на 2 пъти се случва да гледам как големи камиони буквално спират до мен.(като съм седнал до прозореца, автобуса завива и сече път на камиона и той спира на няколко сантиметра от прозореца ми :() Ужас.
Обаче най-забавни са като започнат да си правят състезания автобусните шофьори. Представете си натоварено движение и 2 автобуса, които се надпреварват. Спират за малко на спирките. Един път дори затиснаха 1 дядо на вратата. И дори не спират на спирките а до тях(без да се изместват на отреденото им място). Ако някоя кола кара малко по-бързо зад автобуса и сигурно ще го блъсне. А горките пътници вътре. Чудим се къде да се хванем да не паднем от лашкането. Този път няма да споменавам дупките, които в последно време станаха толкова много и на толкова често.
Поне след като блъснаха жента сложиха допълнителен знак на същото място. Преди време пък бяха блъснали една майка с количка. От тогава сутрин и вечер по по-оживените кръстовища има полицаи. (типичен пример е колелото до панаира) Да но това не спира катастрофите наобед :(
Жив кахър сме (както казва един преподавател.)

RSS за коментари Коментари

# | от Chu на 21 април 2006, 11:11

Аз помня Пловдив от много повече години - всъщност, откакто имам спомени, защото тук съм родена и не съм живяла никъде другаде. Градът наистина много се промени, стана много мръсен, задръстен и все повече заприличва на София (което никак не ми харесва

). Вече я няма типично "филибелийската" атмосфера, неповторимото излъчване и дух, все повече посивява и се унифицира, като всеки друг град. А и хората, които бяха емблеми на Пловдив - писатели, художници, музиканти, вече ги няма, останали са една шепа и вече много рядко можеш да ги видиш. Просто градът се обезличи. А движението наистина е пълен хаос, катастрофите като че ли вече не правят впечатление на никого. Бездушието обаче е по-страшно, но то всъщност е навсякъде, не само в Пловдив...

# | от divra на 21 април 2006, 11:29

И тук във Варна е така. Катастрофи, задръствания, мръсотия. Вече не ми се разхожда тук когато почивам. Предпочитам да отида някъде извън града да напълня дробовете си с малко по-чист въздух, защото тук вече няма такъв. Миризмата на изгорели газове и носещия се във въздуха прах ме задушават, не знам как издържат хората с проблемно дишане и като се има в предвид че идва и летния сезон и тук ще се напълни с още хиляди автомобили , май ще се наложи да си купя противогаз, но и трябва да се науча как да си го почиствам след всяко излизане

А по отношение на вниманието от страна на отговорните власти при катастрофа с пострадал, най пресния случай за който зная е за един дядо (с трагичен завършек), който лежа на пътя над 4 часа на няколко метра от спешна помощ.

# | от BasiDi на 21 април 2006, 11:56

За града няма да коментирам - Пловдив беше и си остава едно от любимите ми места на тая планета. И като се замисля, колкото пъти отида там напоследък, май почти винаги виждам някоя смачкана кола с мотаещи се КАТ-аджии наоколо. Последния път даже си беше комедия - на кръстовището на Пещерско шосе в Смирнрнски, точно до блок 1, двама току-що се бяха ударили, не много сериозно, явно неспазване на предимство. счупени фарове и понамачкани калници, обаче пичовете войнствсени. Кат дойдоха практически веднага и вместо да пазят улики, се наложи да разтърват водачите. А те, като усетиха, че няма да им позволят да се стигне до истинска разняма на шамари, станаха още по-войнствени. Не останах да гледам какво става по-нататък, но и сами можете да се сетите що за хора са. Пред очите ми е все още и една друга картинка от преди известно време - прибираме се с такси от Тракия към жк Смирненски пак, с една колежка доста късно и докато чакаме на червено на кръстовището на Чифте баня, се чува зверско форсиране на двигател, от дясно излита BMW седмица с над 140 и без да намали, се опитва да направи ляв завой. Е, няма начин. Успя наполовина и се вряза в стълба на тролейбусните жици. Разтекоха се води и масла, предницата на бавареца се смачка като хартиена и най-изненадващото - не угасна. И досега не мога да си го обясня (а уж съм доста в час с устройството на автомобила), но двигателя продължи да работи на максимални обороти поне още 15-20 секунди (които тогава ни се видяха половин час сигурно) и да се мята като завързано куче около стълба с бясно пищене на гумите. Шофьора на таксито се обади веднага в централата, КАТ дойде буквално след секунди, единствения пострадал беше "пилота" на бавареца, макар, че в колата имаше още 4 човека. Мога да дам и още доста примери - и такива на които съм бил свидетел и такива, които съм гледал по описание, но в крайна сметка повечето катастрофи стават по две причини основно - келешлък на водачите и по-рядко, но не чак толкова - калпава организация на движението и лоши пътища. Пешоходците са другата ми любима категория. Аз също ходя пеш, но знам как изглеждат нещата от другата страна и се старая да спазвам правилника, дори повече, отколкото когато карам. Който ме познава, ще го потвърди. Вбесявам се, когато видя (а това никак не е рядко срещана картинка) майка с количка да се движи по средата на пътя, при условие, че тротоара е свободен. Като не и се живее - майната и, ама детенце какво е виновно, не е ясно. Мога да продължавам още доста, но и без това се увлякох. Ще припомня само една мисъл на Шогунката, ако не се лъжа - правилата са създадени най-вече за да се избягва създаването на излишно напрежение. И ако ще ги нарушаваш, прави го с максимална концентрация, иначе... иначе умират хора.

# | от iramira на 25 април 2006, 15:41

Много ми е тъжно да прочета това, Микромакс, защото съм пловдивчанка и Пловдив си е МОЯТ ГРАД- най-хубавият, най-спокойният, най-топлият и най-най град, ама шофьорите навсякъде са едни и същи. Комплексарите измерват своето мъжество по това, колко показва стрелката на километража, как ще "изрежат" този или онзи. Тези типове нямат с какво друго да се гордеят и виждаме резултата от тяхната глупост, а което е по-лошо- понякога се оказваме потърпевши.Много жалко!!!

# | от micromax на 25 април 2006, 17:09

Чак сега забелязох,че си от Пловдив. Май снимката ти е от гребния канал :). Наистина Пловдив ми е любим български град и мой втори дом(в последно време стана първи) И за мен продължава да има много най най най... но започнах да наблюдавам как започва да се изменя и да не лъха вече тази пловдивска атмосвера из него. И за жалост известноста му и приветливоста му пречат. Такива като мен се заселват в Пловдив, града им харесва и си остават там(аз съм студент 3ти курс). Прболема идва, когато тези хора си доведат и вредните навици(дано аз не съм от тях) и ги проявяват и в Пловдив.
А и глобализацията вече започва да си указва своето. Хората бягат от малките градове и селата(в които няма работа) към по-големите градове, в които първо, че има много свободни работни места и второ, че те са много по-добре заплатени.
Не виждам как тези хора ще започнат да се връщат по родните си места отново.

# | от Chu на 25 април 2006, 19:57

Е, много точно си "напипал" същността на проблема, micromax, няма нищо лошо в това, хората да идват в големия град, но когато си донесат и вредните навици заедно с лошото възпитание (по-скоро липсата на такова), става страшно. Сигурна съм, че ти не си от тях, но за съжаление хората като теб са "малцинство", повечето от идващите в града не са свикнали нито да се съобразяват с околните, нито да живеят в обществено пространство, където всички са много "нагъсто" и трябва да се уважават и да бъдат по-толерантни един към друг.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Уличната война в Пловдив

RSS за коментари Коментари

Приятели