http://www.plovdiv24.com/news/16017.html
http://www.plovdiv24.com/news/16002.html
http://www.plovdiv24.com/news/15961.html
http://www.plovdiv24.com/news/16008.html

И това всичко само за седмица. Почти всяка седмица има поне 1 блъснат пешеходец. За съжаление станах свидетел на един от инцидентите. Отивах с автобуса за университета. Видяхме спряла кола с счупен фар и предно стъкло. До нея полицай и младеж. Автобуса намали и продължи на бавен ход. Почти всички пътници се залепиха на свтъклото да гледат. А то каква беше гледката - паднала на земята възрастна жена. Не се виждаха никакви признаци за сериозни наранявания, но гледката беше ужасна. После около час ми трябваше да се оправя от видяното.
Че какво ми направи впечатление тогава. Полицят стоеше прав и дори не поглеждаше към жертвата.
Докато бях спасител в САЩ ни набиваха в главата, че нашата основна функция, ако стане нещо е да укажем първа помощ до пристигане на спешен екип. Казвам екип, защото не се знае кое ще пристигне първо - линейка, пожарна, полиция. Но нямаше значение. Който и да е първи веднага започваше да указва първа помощ.
Като видях жената и по-късно като се замислих за видяното веднага се сетих за това, което правихме там. Ежеседмични тренировки за СиПиАр (указването на първа помощ). Във всеки един момент бяхме готови да преминем през стъпките. Една от първите стъпки бе да проверим има ли дишане и ако не диша да се опитаме моментално да върнем дишането, защото иначе мозъка и сърцето умират без кислород. Ако човека е със счупени крайници го обездвижваме и тогава започваме проверките. Да си представим, че жената от уплаха би си глътнала езика. Докато дойде линейката тя ще се задуши, а полицята ще стои и ще гледа. Какво толкова им пречи и на тях да им дават подобни курсове и да са готови във всеки един момент да укажат помощ.
Малко по-късно (след около 2 мин.) видяхме линейката да пътува. Тя щеше да пристигне на мястото след поне още 2(трябва да заобиколи една дълга улица за да влезе в насрещното платно) и колите си караха съвсем спокойно без да и правят път. Линейката си играе да ги заобикаля. Там колите правеха коридор и дори се отбиваха в тротоара. Абе БГ действителност и манталитет. Нямам думи....

А и Пловдив доста се промени. Не е това, което беше преди 3 години, като отидох там. Преди беше много по-спокойно. Сега почти винаги е пълно с коли. Сутрин има огромни задръствания. И което е по-интересното. Следобед също. Един път бях в колата на един колега и се чудехме защо има задръствания следобед. Нали би трябвало да са на работа. Ако не са на работа как има пари да ги карат тези коли... И така е всеки ден. Отделно всеки кара по собствени правила. Един колега беше на курсове за шьофьорска книжка. На единият му изпит го скъсаха, защото втора кола му пресече пътя и инстурктора зави вместо него. Всеки, който кара курсовете казва, че Убийците на пътя са другите коли, не Учебните. И инструкторите потвърждават, че никой не спазва правилата за движение.
Вече трудно се намират и квартири. Градът е буквално претъпкан. Движението също. Войната даава жертви всяка седмица. Шофюрите не им пука. На общината май също.
До централна гара има един светофар. Обикновено ако си пешеходец трябва да преминеш на червено. Докато е зелено е пълно с коли които завиват. И какъв е смисъла тогава от тази зелена светлина. Сигурно из града ще има и други подобни кръстовища.
За моторите няма смисъл да говорим. За автобусите и таксиметровите шофюри също. В началото на седмицата пък 2 автобуса са се блъснали. И това би трябвало да са професионални шофьори. Те правят каквото си поискат. Има едно кръстовище, на което ме е страх да се возя в автобус. Вече на 2 пъти се случва да гледам как големи камиони буквално спират до мен.(като съм седнал до прозореца, автобуса завива и сече път на камиона и той спира на няколко сантиметра от прозореца ми :() Ужас.
Обаче най-забавни са като започнат да си правят състезания автобусните шофьори. Представете си натоварено движение и 2 автобуса, които се надпреварват. Спират за малко на спирките. Един път дори затиснаха 1 дядо на вратата. И дори не спират на спирките а до тях(без да се изместват на отреденото им място). Ако някоя кола кара малко по-бързо зад автобуса и сигурно ще го блъсне.  А горките пътници вътре. Чудим се къде да се хванем да не паднем от лашкането. Този път няма да споменавам дупките, които в последно време станаха толкова много и на толкова често.
Поне след като блъснаха жента сложиха допълнителен знак на същото място. Преди време пък бяха блъснали една майка с количка. От тогава сутрин и вечер по по-оживените кръстовища има полицаи. (типичен пример е колелото до панаира) Да но това не спира катастрофите наобед :(
Жив кахър сме (както казва един преподавател.)