Разказ в картинки за един ден на Мадара

Тези дни имаше отново едно екстремно преживяване, от което джигера ми се изкара, доста се изморих и си признавам, може да бях корава и бла бла..обаче имам мускулна треска.. тъй си е то. Наистина ми хареса да го направим това, макар да не разбрах много от цялата работа, покрай Теди и това,че беше доста ветровито горе.. но пак си заслужаваше, то щом е Мадара иска ли изобщо питане, това си ми е местенцето, където като дойда сякаш постоянно една част от мен самата ме чака.

Най-сетне и Теди доведохме там, преди да тръгнем казах на сестра ми,че ще видим щъркели и да си приготви мартеницитеда ги вържем на някое дръвче там. Оказах се права  Всъщност бях се понамусила горе, че имаше вятър и си мислех постоянно,че Теди ще настине и като й се показа сополЯ и викам т’ва ще е, слизаме надолу. В този момент видяхме първия щъркел.. ниско летеше..и после като вдигнахме поглед в небето - сестра 

ми преброи 30 парчета.. та така.. и много странно, беше облачно,  нямаше и следа от дъжд или нещо подобно, а около слънцето имаше нещо като дъга.. красиво беше.. нищо, че аз пак вметвам,че малко си бях нащрек заради вързопчето на име Теди, което доста е натежало, не знам майка му с какво го храни..   

И така, започвам със снимковия материал.

Тук още не сме много на високо, пробвах фотоапарата как снима, защото

сестрата не му разбираше… то пък стана хубава снимка.. и има си хас, дори случайно да щракам, то няма как да излезне нещо лошо. 

Ето още една подобна снимка на едно младо дръвче, част от него по-точно,готвещо се да се раззелени.

На тази снимка се виждат любимите ми скали и платото, върху което няколко минути по-късно се поразходихме и от където видяхме щъркелите, които споменах по-горе. За съжаление това беше първото ми ходене  на Мадара, в което не се приближих съвсем до ръба на скалите и не си поклатих краката, и не погледнах надолу… просто защото не бях сама, а това маймунче.. става все по-бясно…мдам 

Следващите няколко снимки изобразяват живописните “стъпълца”, които ни заведоха горе при скалите и Крепостта  Аз, сестра ми и естествено Теди пъплихме нагоре и то с доста добра скорост.. заради което в момента явно имам мускулна треска, но пък си е яко да усещаш тялото си живичко, дори и чрез болка.. Дай боже, ако има болка да е само такава   

След изкачването се оказахме на платото и най-сетне пуснах Теди на крачетата й. Тук е момента да вметна, че тя заспа и проспа половината изкачване и кафето, което изпихме със сестра ми в барчето долу в подножието на скалите.

Ето го и малкото човече насред поляната радващо  се на новите усещания, които му носи ходенето и естествено без да я държи никой за ръка… защото то може и само.. е само аз си знам колко злополуки съм предотвратила, но като цяло малката си знае работата, въпреки, че връсниците й проходиха и забравиха, горките бебоци все контузени милите, Теди засега си варди душицата и се научиуж да се пази. Естествено не съвсем, но аз съм доволна,че за сега нямам проблеми с цицини 

Естествено, няма как да не се опита как е на вкус сухата тревица, или да си поровим сред мъхчето, по което стъпваме  Опита се освен това да попасе, да си хапне малко заешки барабонки, пръст и камъчета.. ама нали майка й е проклета и не й позволи дадоведе докрай намеренията си 

Каквото и да си говорим, пролетта е вече тук. Тази снимка е вече след като сме слезнали долу и сме на път към така наречената Голяма пещера. Беше хубаво докато слизаме да срещаме засмяните лица на запъхтените хора, които ни се радваха и мен ме хвалеа,че така се ставало турист , интересно как ли щяха да реагират, ако ни бяха видели осем месеца по-рано, когато Теди беше съвсем бебе и пак така я бях нарамила 

Ето и още снимки в наситено зеленко . Между другото Теди определено започва да ми скрива шапката, защото явно носи гените и на баща си и а майка си.. но за това после 

Алейката по-долу, е тази на път към пещерата, която всъщност не е никаква пещера, както ще се види на долната снимка  После продължаваме покрай скали,стълбички и пътеки докато стигнем до така наречената Голяма пещера.

Ето я и нея  

По стените на скалата се стичат капки минерална вода, с която измих на Теди муцунката, защото беше омацана от бисквити разни  Така и тя намаза от минералната водица. Не зная дали някой знае,но тук всяка пролет около Гергьовден има събор и тук се организират концерти с класическа музика, тъй като има неповторима акустика. Аз лично все някак съм успявала да не присъствам… все така са се стичали нещата.. а всъщност вече девета година животът ми е тясно свързан с Шуменско… ооооо, като казахме бирааааааааа  и бира пихме, ама долу в селото.

Не обичам да сядам  в кафетата в подножието на Мадара, прекалено много туристи,че и неделен ден беше, прахоляк и коли… та аз като една направо местна, си имам едно любимо заведенийце в селото и се запътихме натам. Малко се поколебахме на входа му, тъй като масите с пейките бяха заети, а ние там искахме да седнем.. ама един пийнал младеж се избъзика весело засмян да сме заповядали и аз нали съм курназ и въпреки,че съм лошава напоследък щом е за бъзици първа съм, захилих се и викам готово, мерсим за посрещането:) Не се познаваме, ама ся на надута ли да се правя.. ааайде де. Но ми стана малко смешно, защото си представих как ли в Бузовград нашите селски хубостници  биха гледали на непознати две момичета с бебе в слинг, дошли в кафето след разходка до така наречения Мегалит.. но това е друга тема.

В барчето пих “Загорка”, обичам я таз бирка и там на стената на кафето имаше ей това, не се стърпях и го снимах 

Оказа се,че сме дошли тъкмо навреме за автобуса. Теди не си хареса обяда, който й направих и се запъна на картофките, с които замезвахме.. поне се разбрахме бира да не пие все още Относно гените, за които споменах по-горе..  обича много цветя, тепърва се запозна с тях, но на играчка така не се е радвала колкото на цвете… и освен това си пада по моторите. Имаше доста мотористи, че и на една гума караха и Теди беше очарована…туй то… рокер и горско човече като смесят гени и се получава Теди  Този ден беше първото й пътуване с влак и завърши с пътуване с автобус..