- А какво е тогава?- Това е пясъчникът, в който си играехме като деца, това е пясъчникът с дворците, които построихме в името на вечната истина...                                          (вместо заглавие)  Ние вървяхме хванати за ръце и мечтаехме за нощите, когато звездите светят... Не се питахме къде са те денем, защото знаехме, че те светят вътре в нас. Мислите ни прелитаха от цвят на цвят, а прашецът пръскаше аромат на лавандула. Опиян