искам, а ме е страх

 Искам бебе,а ме е страх!!!!Страх ме е от това, дали с бащата на това бебе ще успеем да му осигурим ДОМ, страх ме е от отговорността, която трябва да поема за този малък живот,ама все пак искам да ме е страх за едно мъничко крехко същество, което да ме гледа с мътните си доверчиви очички и да изпълва целия ми свят.Чувствам, че искам да стана майка. При всяко закъснение на цикъла се надявам, ама няма. Понякога се питам дали някога ще се случи чудото.Когато видя бременна жена -  красива, горда, женствена, ми става толкова мило, че чак ми идва да заплача.
  Приятелката ми е бременна с второ детенце.Много е хубава! Марти вече е на 6г.И аз можех да имам един "МАРТИ" до сега, ама все казвам- не е сега моментът. Завърших образованието си, започнах една работа-не ме удоволетвори, започнах друга, трета, четвърта. Сега отново работя - работата ми е хубава, заплатата ми вече е добра, но и СЕГА НЕ МУ Е ВРЕМЕТО, защото  младите майки трудно ги вземат отново на работа.Как да родя, като дете ми после ще има една разочарована от живота си майка, която ще работи в кварталния магазин( защото висшистите сме вече много) и ще е очукана от съдбата. Виж ти!!!А защо да не е обратното!