Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
И пак е вечер,
звезди и мрак,
сърце и твоето,
дочух вчера разговор за някакво странство.
Две момичета млади, без компас и без карта,
търсеха място дълбоко, широко, да е море...
и времето не стига за толкова неща !
Не малко, за работа се дава време,
останалото съвсем не е без време.
Луната гаснейки, поглежда към деня.
Очите търсещи, отиват в спомена.
Сърцето трепкащо увива се в тъга.
Целувка в спомена напомня за нощта.
Вървиш и търсиш,
оглеждаш се,
очакваш нещо жаждата да утоли,
опитваш, пробваш, тя стои.
Намираш извор-
постигаш цел !
Водата- сладка, чиста, утолява,
желанието задоволява !
...
Света му правеше поклон.
С величие и мощ, той бе срутен,
със земята беше изравнен !
отлитайки от моята душа.
Пропуснах слънцето да проследя,
от изгрева до залеза.