Разума пита : Любовта е какво ?

Любовта : Тя различна е от всяко зло.

Разума : Защо всички днес, все за нея говорят ?!

Любовта : Не искам да споря. Двигателя на живота е тя.

Разума : Не всичко тя движи !

Любовта : Най-силна е на света.

Разума : Те вярват на всичко !

Любовта : Любовта има всичко и иска да дава.

Разума : Какво и защо ? – я пита веднага.

Любовта : Когато са влюбени, те са щастливи.

И щастието свое, не могат да скрият.

Разума : Но мъдрост си нямат, не гледат сериозно !

Любовта : За тях няма нищо съвсем невъзможно.

Разума : Изглеждат, дори малко смешни така,

като че ли това е игра !

Любовта : Да, любовта е и игра.

Разума : Но има и в нея лъжа !

Любовта : Искат да са винаги заедно те.

Разума : Свободата къде е ? Това обреченост е !

Любовта : Те заедно могат света да обърнат,

с мечти и със радост цял свят ще преобърнат.

Разума : Все заедно движат, зависими те са !

Любовта : Не, трябва, а искам е в тези сърца.

Разума : Когато са с теб, те мен ме забравят !

За мене се сещат, когато те няма.

Любовта : Макар и различни, те движат се двама.

Разума : Но свикнаха, макар без промяна !

Любовта : И навик аз станах.

Разума : Доверие имат, неясно защо ?!

Любовта : Нима не ме виждаш, аз с тях съм в едно ?!

Сега вече мъдри, почти остарели,

с любов и със разум, вървят за ръка.

В очите се гледат, с коси посивели,

за нея /младостта/ си спомнят със малко тъга.

За мен

Общности