ПРОПУСНАХ ...

Пропуснах спомена да спра,

     отлитайки от моята душа.

Пропуснах слънцето да проследя,

              от изгрева до залеза.

Пропуснах черното да оцвета,

           със цветовете на дъга.

Пропуснах на кафето да се насладя,

        в забързаността на деня.

...

Много залези пропуснах аз

и изгреви във ранен час !

Съня, пропуснах да го досънувам.

Пропуснах даже да се развълнувам,

на сбъднатата ми мечта !

Как да наваксам младостта,

със променената във мен душа ?!

Как да прикрия възръстта,

във светлината на деня ?!

Да го наваксам, веч неща !

С надежда вечер аз ще спя-

до край да видя го съня.

А сутринта :

на кафето ще се насладя !