ПРИЯТЕЛИ

В сърцето ми направила е място любовта

и нея, не разбира я света.

Облечено сърцето с размисли навеки,

ледено се струва... не на всеки.

Вечер тихичко щом в размисъл седя,

събирам моите приятели до масата.

Вярата, за миг до мен дойде. В беда,

винаги първа тя подава ми ръка.

С трясък влиза Истина,

не движи се сама,

след нея, като на финал се спуска Разума.

Съвестта, като домакин,

на всеки тя отваряше врата.

Надеждата, чувствителна и лека,

към мен се движи сякаш по пътека.

Мъдростта, щом влезна, като в едно

всички с поклон предложиха место.

Зад дрехата ми, криеше се егото.

Тържествено накрая влиза любовта,

Най-бавно идва тя и всички нея чакаха.

Разказвах вечерта, как минал е деня,

какво ме впечатли...

Надеждата : – Дали родиха се мечти !

За мислите ми, говорехме ... дори.

Мъдростта попита ме : – Какво те вдъхнови

и как му ти благодари ?!

Замислих се... отвърнах : – Е, да, не го видях,

но утре ще направя знак с това благодаря !

Надеждата се съгласи,

елегантно и звучи.

Съвестта се включва : – О, простете,

да е правилно сърцето !

Истината ме допря,

каза : – Нещо си замислена.

Отвърнах : – Да, днес ме заболя,

някой там ми се присмя !

Любовта попита ме : – Дали прости ?!

Аз казах : –Да, но още ме боли.

Мъдростта заключи : – Кажи на егото,

да не гледа там !

А то, присви очи, потъна цялото във срам.

Разума попита : – Дали, не ти се спи,

може би се умори ?!

Галантно той, подаде ми ръка

и каза : – Спокойно, утре ще е друг света !

Така завърши вечерта, с размисъл преди ноща.