Позиция за международния ден на труда първи май 2020

01 май 2020, 19:32 Публикувано в BgLOG | 6 коментара , 8533 прочита
#НеСиСама


Позиция на ЛевФем за международния ден на труда
първи май 2020

Тази година, Първи май ще бъде различен от всичко, което помним в миналото. Пандемията от коронавирус и режимът на физическо дистанциране в целия свят означават, че традиционните форми на протести, шествия и демонстрации не могат да се състоят не могат да се състоят както през последните години. Това дава на нас от ЛевФем, българска социалистическа феминистка група, неочаквана отправна точка за размишляване върху собствения ни труд и позиции.
 

И така, какъв е залогът, ново ли е всичко това, което се случва? Донякъде всичко е безпрецедентно ново. Милиони работници са затворени вкъщи без работа и без начини да се издържат. Други – особено в грижовния, логистичния и земеделския сектори – са принудени да работят и да поддържат „икономиката“, дори когато това означава да рискуват собствения си живот и здраве. Пандемията от коронавирус се превръща в криза на капиталистическото производство и задълбочава още повече кризата на социалното възпроизводство. В един друг смисъл обаче, тази обезпокоителна реалност не е съвсем нова – тя звучи тревожно познато на тези от нас, които работим в сферата на борбите за женските и трудови права в Източна Европа и България. Когато забавянето или спирането на цикъла на производство означава замирането на икономическата дейност, може би е вълнуващо да си представяме задаващата се смърт на капиталистическата икономика. Разбира се, нещата далеч не са толкова прости. Като част от прехода от социализъм към пазарна икономика след 1989 г., държавите в нашия регион предприеха масова приватизация в колосални размери, като превърнаха националната индустрия, селското стопанство и обществените услугите в частни активи на едрия бизнес. Частично или изцяло държавните сектори като здравеопазване и образование оттогава насам са източени до степен, в която трудът там се е превърнал в риск за работещите. Протестите на медицинските сестри в България разкриха тъжната реалност на нашата здравна система и ужасните условия, с които те се сблъскват. По тъжна ирония, те трябваше да ударят спирачки на собствената си борба и да се втурнат в окото на пандемията, без лични предпазни средства, за да изпълняват професионалния си и човешки дълг да спасяват животи. В по-широк план, същият процес, който днес държи работници като тях на нищожни заплати и в мизерни условия, изпрати близо три милиона българи в емиграция от 1989 насам. Много от тях работят в сектори, определяни днес като „съществени“ в развитите капиталистически общества – трудоемко производство и социално възпроизводство или грижовен труд. За държава с едва седем милиона население, това означава, че всяко семейство е изгубило поне един член в миграция. Много от нас в ЛевФем сме част от поколение, за което оставането в България беше крайно решение, което все по-малко от нас взимаха, и то с ясното съзнание, че е ‘с глава в стената’ и върви с ограничения откъм възможности за достоен труд и социално осигуряване.

 

Въпреки всичко, този период ни научи да не вярваме на идеолозите на системата, които повтарят неизменния ултиматум на българския преход: ако спасим хората, ще погубим икономиката. Разбира се днес това послание се представя със засилена неотложност  поради пандемията от COVID-19, но то съвсем не е ново. Тези от нас, които живеем в пандемията на пазарния фундаментализъм, вече отдавна сме запознати с него и неговите пагубни последствия. В нашата най-нова история, то се използва, за да оправдае огромни посегателства срещу социалните ни права и сигурности. Десетилетия наред сме свидетели на това как в повечето семейства тежестта на социалното възпроизводство бива все повече прехвърляна върху плещите на жените. В настоящия момент този процес е доведен до крайност с концентрирането на вече до болка познатата ни „двойна смяна“ в едно и също пространство – дома. Но тази реалност отдавна е добре позната на жените, които работят като надомни работнички в шивашкия сектор в България и в други източноевропейски държави и шият дрехи за чуждестранни фирми за мизерни пари и в още по-мизерни условия. Като приемат единствената налична работа в техните региони, в които кооперативите и фабриките отдавна са приватизирани и разграбени, те имат ограничен избор: или да останат и да работят от вкъщи, докато се грижат за деца и възрастни хора, или да емигрират и да приемат несигурна и ниско платена работа в грижовния сектор в чужбина, докато техните майки, големи дъщери или често безработни съпрузи се грижат за децата им. Тази реалност на хиляди българки и стотици хиляди жени от Източна Европа сега се превръща в такава за все по-широк кръг от прекарийни работници, включително и в развитите капиталистически демокрации, които са принудени да работят от вкъщи или на първа линия без никакви граници между домашно и работно пространство, и/или с твърде малко или без никакви предпазни средства срещу смъртоносния вирус. С разпространението на COVID-19 в Европа виждаме как тази липса на социална и трудова протекция се превежда директно в жертването на източноевропейските грижовни работници, работещи в домовете на възрастни хора и изложени на огромен риск, а в последните седмици вече и на сезонните мигриращи работници, които са превозвани към западните държави въпреки ограничението на движението и пътуването за всички останали, за да бъдат спасени реколтата и потреблението в западните страни.

 

Въпреки това, опасно е да мислим, че тази ситуация сама по себе си ще доведе до края на капиталистическия режим. Глобалните неравенства все още позволяват прехвърлянето на капитали и разселването на работници чрез гранични режими и междуправителствени споразумения, които слугуват на икономическия растеж, докато захранват хищническата система на глобални неравенства и експлоатация. Вече видяхме как това се случи в Източна Европа в последните десетилетия без оправданието на пандемията – няма причина да не видим повторението на историята със същото идеологическо оправдание на спасяването на икономиката с цената на пренебрегването на човешки и социални нужди. Системата е достатъчно гъвкава и жестока, че да еволюира и да приеме нови форми за да оцелее, дори ако това означава установяването на още по-авторитарни и експлоатационни режими.

 

И все пак е също толкова контра-продуктивно и пораженческо да разглеждаме настоящия момент като безспорен триумф на все по-фашистката капиталистическа организация. Ние се намираме в исторически момент на интензивна класова борба. Затова трябва да си напомним, че точно сега СМЕ в позиция да поставяме политически и социални искания. Това, което беше немислимо само допреди няколко месеца, с разклащането на цялата система днес става реалност. Поради това на Първи май ние изпращаме солидарността си с всички работници, жени, маргинализирани общности и страдащи и борещи се хора по света, които настояват, че нашите живот и безопасност не бива да се принасят в жертва в името на капиталистическата икономика; които настояват за социална и финансова сигурност за работещите и бедните, вместо за спасителни суми за големите корпорации; които настояват за системи като здравеопазването и образованието да бъдат обществени, добре обезпечени и организирани на принципите на солидарност и грижа, вместо на този на увеличаване на печалбата; които настояват, че движението на хора е право, а не капиталистически номер за преместване на „по-евтин“ труд където и когато е най-необходим.


Източник: https://levfem.org/4703/levfem-position-mayday-2020-bg/





Феминистки манифест:
да излезем заедно от пандемията
и да променим системата

Английският оригинал на този транснационален феминистки манифест, преведен от колектива на ЛевФем, може да бъде открит тук: .pdf

[...]

Наредиха ни да си стоим вкъщи без да вземат предвид, че домът не е безопасно място за много от нас, а други са бездомни и без покрив над главата.
[...]

От една страна, патриархалната система възлага на жените отговорността за грижата на най-уязвимите, възрастните и децата, като натоварва допълнително бремето на домашния труд. От друга страна, много жени – медицински сестри, докторки, чистачки, продавачки, работнички, фармацевтки – трябва да са на фронтовата линия в това извънредно положение и да работят в рискови за здравето им условия дълги часове и често срещу мизерно заплащане.

[...]

На последно, но не по значение, място, става все по-ясно, че не можем да приемем екологичното опустошение, което подчинява всички живи същества и природни ресурси на нуждите на капитала. То покровителства същите неравенства, които позволиха разпространението на коронавируса. Широко разпространения добив на природни ресурси, индустриалното производство на храна, отглеждането на монокултури и замърсяването обричат милиони хора на нова, безпрецедентна хранителна криза.

Пандемията разкрива несъстоятелната природа на капиталистическата, колониалната и патриархална структура на обществото и вече съществуващата криза на неолиберализма. Нашата борба не трябва да има за цел единствено оцеляването ни с оглед опасността от заразяване, но трябва също да търси решения за необхватните последици, които тази пандемия ще има за нашите икономически и материални условия.

[...]

Призоваваме всички, които отхвърлят патриархалното,, колониалното и расистко насилие и експлоатация, да се мобилизират и обединят, за да ескалират и подсилят глобалната феминистка борба. Заедно, ние можем не само да победим пандемията, но и да променим света.

[...]



Целия манифест: https://levfem.org/4697/cross-border-feminist-manifesto-1-may-2020/





За незабавно взимане на мерки за осигуряване на средства за живот на временно безработните заради кризата с Ковид-19







Гарантиран жизнен минимум в криза – възможен е!

Предложение за социално-икономически мерки на група организации, изпратено до Комисията по правни въпроси към Народното събрание


Коалиция Сдружение „Солидарна България“, Сдружение „Колектив за обществени интервенции“, Фондация “Документални”, сп. „Диверсия“

...




Първи май в локдаун:
силата е все още в наши ръце

1 май 2020 — Огнян Касабов

Организираното действие и солидарността са по-нужни от всякога. Независимо дали се трудим от домашния офис или сме „критични“ работници навън – не можем да се отказваме от правата си, извоювани в дълги борби.



Близо 1,6 милиона българи живеят под линията на бедността

1 май 2020 — Николай Драганов

Близо 23% от хората у нас или почти всеки четвърти е принуден да се справя с до 413 лева месечно в държавата с най-голямо неравенство в Европейския съюз. В България всеки трети не може да посрещне неочаквани разходи, да си позволи едноседмична почивка или да отоплява адекватно дома си. 40% от децата тук живеят с някакви материални лишения – не могат да си платят училищната екскурзия, да канят приятели у дома, да спортуват редовно и т.н.



01/05/2020

България постави нов рекорд по неравенство

https://www.lentata.com/page_17358.html

България постави нов рекорд по неравенство

30 април 2020 — БАРИКАДА

През 2019-та година страната ни регистрира поредния си връх в разделението между бедни и богати в обществото. България води негативната класация в ЕС по този показател, като отново сме на първо място и по процент от населението, който живее в тежки материални лишения


28 април 2020 — БАРИКАДА

Евростат: България е в челото на ЕС по фатални трудови злополуки

Европейската статистическа служба използва Световния ден за безопасност и здраве при работа, за да покаже как се справят страните от съюза с осигуряването на безопасни условия за работа. България не е сред добрите примери – точно обратното

27 април 2020 — БАРИКАДА

България първа в света по скок на военните разходи

Шампионската позиция се дължи на плащането в аванс за американските F-16, заради което похарченият ни бюджет за отбрана се е повишил със 127%, сочи доклад на SIPRI






fb:

Синдикат на българските медицински специалисти СБМС

sbms.bg


Автономна работническа конфедерация

http://avtonomna.com/

Историята на 1 Май

По традиция в България покрай Международния ден на труда – 1 май, се приказва много. Партии и казионни организации организират “тържества”, медиите говорят повече за проблемите на бизнеса, отколкото за тези на работещите, а повечето работници гледат на 1 май като на почивен ден, в който ще имат малко свободно време за семействата и приятелите си.

Рядко се споменава за действителното значение на този ден, което няма нищо общо нито с разни лицемерни тържества, нито с още по-нелепите чествания. Достатъчно е да погледнем историята на празника.


 




Жълти Жилетки България





Гневни работници във време на пандемия

04/16/2020
0

Представяме ви един обзор на работнически борби по целия свят, създаден от колектива на AngryWorkers (Гневни Работници). Публикуваме го, защото към настоящия момент е важно да се вгледаме не само към мерките, които различни държави прилагат, за да се справят с коронавирус кризата, а защото наред с това, ако не и много по-важно, е редно да обърнем взор към борбите отдолу, идващи от работници, мигранти, жени и всички останали, ударени най-силно от настоящата криза. Както коронавирус пандемията е глобален феномен, така и отговорът към него трябва да е глобален – на обединената интернационално работническа класа. А борбите по света могат да са вдъхновение и за борбите у нас, в България, където работещите и бедните са принуждавани да си стоят вкъщи без работа или доходи, или да работят в условия, които по никакъв начин не гарантират сигурността на здравето и живота им.

https://dversia.net/5656/gnevni_rabotnici/





Unemployment is a policy choice. Accepting it as a perennial feature of the economy and an unfortunate but unavoidable situation IS a self-imposed intellectual handicap. It causes so much pain and devastation. We can choose differently:



++


КАПИТАЛ и ИДЕОЛОГИЯ - новата книга на Тома Пикети

11 декември 2019, 13:35 Публикувано в BgLOG | 3 коментара , 1674 прочита

Предишната книга на икономиста се продава в близо 2,5 милиона екземпяра в над 40 страни.

Неравенството не е икономическо или технологично: то е идеологическо и политическо.

Това, без съмнение, е най-очевидният извод от историческото проучване, на което е посветена книгата.