Декларация от медицинските специалисти по здравни грижи.

Искания:

1. Без Търговски дружества в Здравеопазването.
Защото здравето не е стока.

Лечебните заведения в България се вписват в Търговския регистър, подобно на обикновена фирма. От места за предоставяне на помощ и опазване на здравето на обществото, те се превърнаха в бизнес генериращ огромни печалби, от които се облагодетелстват стотина души в страната. Фокусът е изместен от човека и здравето му, към печалбата, без значение как ще се генерира тя.

Лекарите и медицинските специалисти ежедневно ставаме свидетели и (съ)участници в натрупването на тази печалба.

Много от нас знаят и не са съгласни с правилата на играта. Но системата е направена така. Причините, довели до сегашното ѝ положение, са съвкупността от пазарни реформи и некомпетентност. Истински реформи на практика отсъстват. Обществото е недоволно от така предлаганата услуга, защото българинът се налага да доплаща огромни суми от джоба си (най-високите в цяла Европа), независимо, че по Конституция би трябвало да има свободен достъп до медицинска помощ.

Чл.52 Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Конституцията не се спазва дори от хората, които по Конституция са нагърбени с това да бдят за нейното изпълнение. Правата на всички граждани относно здравеопазването са погазени. Единственият начин за противодействие е да принудим управляващите да сменят тази доказала се като неефективна и несправедлива система чрез ефективни стачни действия.

2. Еднаква основна заплата за всички специалисти по здравни грижи независимо от местоработата или собствеността на болницата фиксирана на размера на две минимални работни заплати.

Основната работна заплата се определя на база на оценка и степенуване на работните места и длъжностите, а сетне се договаря в трудовия договор между страните по трудово правоотношение.

При оценка на работното място се отчитат:
  - сложността на труда;
  - отговорността на труда;
  - тежестта на труда;
  - параметрите на работната среда.
-

Така погледнато излиза, че щом нашия труд се оценява толкова ниско, то вършеното от медицинските специалисти – а и не само те – в системата на здравеопазването може да се извършва едва ли не от всекиго. Заплащането на труда в някой сфери като ДКЦ, ДЯ, ДГ, болниците и др., е толкова ниско, че България се нарежда на последно място в Европа по заплащане на специалистите. Това са хора полагащи грижи и притежаващи специфични знания и умения. Ако задълженията им можеха да се извършват от всеки, то нямаше да има изисквания за образование и диплома за тази работа. Ниското заплащане и лошите условия на труд доведоха до емиграцията на голяма част от медицинските специалисти. Техния брой е в пъти по–нисък отколкото би трябвало да бъде. Ниското заплащане принуждава повечето медицински специалисти да работят на две и повече места, като техния извънреден труд поддържа системата все още работеща. Но тя рано или късно ще рухне, поради нежеланието на политиците да я реформират.

Част от тази реформа несъмнено трябва да бъде осигуряването на еднаква основна заплата за всички медицински специалисти?

Еднаква, защото в сегашното си положение медицинските специалисти получават различни основни заплати, без това да е пряко обвързано с някаква конкретна логика или натовареност в сферата, в която се трудят, без значение дали те упражняват длъжността си в болници, ДКЦ (Диагностично консултативни центрове), детски ясли, медико–социални домове за деца или възрастни, трансфузионни центрове, детски градини, частни болници, военни поделения, психиатрични заведения, лаборатории и прочее. В повечето Търговски дружества, както и общини (които се явяват работодатели на част от работещите в системата) от години няма сключени нови КТД. Казионните синдикати си стискат ръцете с работодателите, без да защитят правата на работещите – техните членове. Този хаос продължава вече повече от двадесет години. Размерът на основните заплати варира от 560 до 900 лв. На някои места, там където работодателите благоволят да бъде сключен КТД и закона да бъде спазен има някакво движение на заплатите. Във всички останали, договорите си остават с непроменени основни възнаграждения години наред.

Медицинските специалисти са оставени на благословията на работодателите. Държавата и синдикатите са абдикирали от своите задължения. Първите би следвало да създават закони защитаващи справедливото разпределение на социалните блага, а вторите да защитават работещите и да изискват от работодателите прилагането на същите тези закони.

Еднаквата основна заплата означава свобода за медицинските специалисти и им дава правото на избор къде да работят. Така всеки работодател ще бъде принуден, ако иска да задържи при себе си даден специалист, да му предложи повече от една основна заплата. В по–големите градове към момента, работещите медицински специалисти получават допълнително трудово възнаграждение или “стимулиране”, както го наричат някои, към основните си заплати – така нареченото ДМС или ДВНО от клинични пътеки. Други обаче въобще не получават такова и са оставени на мизерната основна заплата, която е по–близка до минималната, отколкото до средната заплата за страната. В съществуващата система на търговските дружества, известни още и като болници – всеки работещ има правото да договаря своята заплата с работодателя, но това няма как да се случи на практика, тъй като работодателят има силата моментално да ни посочи вратата, ако не е съгласен с условията, които поставяме. Правото на договаряне на индивидуалния работник с работодателя е право само на хартия – абстрактно право. Реално договаряне може да има само когато медицинските специалисти преговарят колективно. Но върху колективното договаряне се упражнява своеобразен монопол от страна на Министерството на здравеопазването и на казионните синдикати.

В повечето малки населени места работниците рядко имат избор за друго работно място. Те са принудени или да се преместят в по-голям град, или да се преквалифицират в търсене на по-добро заплащане. Да, но все някой трябва да върши и тяхната работа. Ако оставим народните представители да продължат да прилагат пазарните си реформи, те ще оставят голяма част от населението без медицинско обслужване, окончателно погазвайки чл.52 от конституцията.
-

3. Допълнителни възнаграждения и техните размери да са с регламентирани правила (в зависимост от натовареността).

В здравеопазването няма ясни правила и нормативни актове, които да задават критериите за получаване на допълнително възнаграждение. Като изключим това за трудовия стаж, което получават, допълнителното възнаграждение е забулено в мъгла за всички работещи специалисти.
Единствено онези от нас, които са на индивидуален трудов договор, сключван от работодателите само с някои специалисти, са наясно с размера на допълнителното си трудово възнаграждение. В останалите трудови договори не са налице категорични правила за това. Разполагаме със свободен текст, в който се споменава, че работникът може да получи или да не получи допълнително възнаграждение над основната си заплата. По този начин работодателят си запазва правото и властта еднолично да определя както размерите, така и изобщо предоставянето на допълнителното възнаграждение на работещите в системата на Здравеопазването. Министерството на Здравеопазването, заедно с казионните синдикати, дават зелена светлина на работодателите за монополът над управлението на Търговските Дружества (болници) по всички бизнес правила, без значение какви са последствията от това. Голяма част от медицинските специалисти, както и останалите работещи в системата, не получават подобно стимулиране, което ги тласка към второ и дори трето работно място, с което да си гарантират нормален доход. При срещите на медицинските специалисти с министъра на здравеопазването също не се изясни какви точно са правилата за допълнителното трудово възнаграждение. По тази причина и настояваме за прозрачност и яснота при разпределението на средствата, които ние, работещите, изкарваме с полагания от нас труд.

4. Връщане на медицинските стандарти.
В България напълно отсъстват медицински стандарти за полаганите от медицинските специалисти грижи. Колко удобно, нали?

Навсякъде в цивилизованите страни такива има, а България уж се води една от тях. Стандарти, които са водещи при доброто обслужване и гарантират за високото качество на медицински грижи и услуги. У нас липсват нормативни стандарти за медицинските специалисти, ( например колко медицински сестри трябва да има на 100 000 души населени), за да се гарантира качеството на здравните грижи. У нас броят на специалистите в последните години намалява драстично.
Причините за това са ниското заплащане и жалките условия на труд. Болшинството от нас предпочитат или да се преквалифицират, или да заработят извън страната. Въвеждането на медицински стандарти би довело и до увеличаване на заплащането във сферата, тъй като работодателят ще се принуди да привлече малкото останали медицински специалисти, а единствения начин да го направи е да им предложи адекватно заплащане. Но най-вече, въвеждането на медицински стандарти е гарант за качествените медицински грижи.

5. Нощен труд – /почасово заплащане/, допълнително заплащане за работа в Спешно и ОАИЛ, КАИЛ, клас прослужено време 1.2% на година.

Понятието „нощен труд” се въвежда с кодекса на труда и съгласно чл. 140, ал. 2 „Нощен е трудът, който се полага от 22,00ч. до 06,00ч.”

Както основните заплати и техният размер, които варират, така и нощният труд, който се заплаща, е различен. Повечето медицински специалисти полагат и нощен труд, който се заплаща по закони утвърдени в кодекса на труда.

Работещите медицински специалисти получават от 0,50ст. до 1,00лв. допълнително възнаграждение за час нощен труд. Това, разбира се, е унизително малко и недостатъчно за нощния труд, доколкото всички работещи и полагащи такъв са наясно как с натрупването си отнема от нормалното съществуване и амортизира организма много по–бързо от дневния 8–10 часов труд.

Заплащането на медицинските специалисти в спешните и интензивните клиники като тези по реанимация и анестезиология, са принизени до обикновени кабинети. В тях работата е интензивна и напрегната, като изискванията и спецификата, както и разнообразието от пациенти изискват високоспециализирани грижи и умения. В тези звена освен умения и знания за работа в тях, се изисква и физическа издръжливост. В повечето клиники това е вече задължително изискване, защото поради липсата на достатъчен брой медицински специалисти и липсата на здравни стандарти, медицинските работници са подложени и на физически изпитания за издръжливост.

6. КТД на национално ниво задължителен за всички структури в здравеопазването.
Към момента КТД (Колективен Трудов Договор) не е със задължителен характер, а с пожелателен.
Това е поредното абсурдно правило, което е прието от всички, които се подписват в него, а именно министъра на здравеопазване, казионните синдикати и представител на медицинското съсловие, като към днешна дата това е г-н Кокалов. Всички те, всяка година единодушно приемат и подписват КТД раздел здравеопазване, в който се определят основните заплати на всички работещи в системата, както и изискванията към работодателите и техните задължения. Досега, както вероятно и занапред, този договор не се е променил и не се е сключвал в голяма част от лечебните заведения и общини. Неговият пожелателен характер трябва да стане задължителен, което може да се случи само и единствено с натиск, който можем да приложим ние, медицинските специалисти, чрез н ефективно стачкуване. Нали не си представяте, че утре тези хора ще приемат нещо, което ще ги ощети и ще ги задължи да работят в интерес на работещите? С отказа си да подписват КТД, много от работодателите погазват и кодекса на труда (КТ). Работещите на смени масово се подписват под договори, в които пише, че полагат осем часов работен ден! Така работодателите избягват задължителните за тях закони по КТ, като осигуряването на работно облекло, храна и напитки, полагаемия нощен труд за седмица, както и задълженията при полагане на повече от разрешеното в закона. Интересното в случая е, че институциите, които би трябвало да следят за спазването на законите, също отсъстват. Ако всеки си вършеше работата, както трябва, нямаше да се налага ние сами да се изправим срещу цялата бюрократична система, исполински въздигнала се рамо до рамо с бизнеса срещу нас, работещите. Задължителния КТД, ако се спазва, осигурява ежегодно повишаване на доходите на работещите.

7. Възможност за регламентирана сестринска, акушерска и кинезитерапевтична практика.
В много от страните с добра, развита и работеща здравна система медицинските сестри, акушерки и кинезитерапевти имат правото да упражняват свободно практики попадащи под техните компетенции. За да достигнем тези страни е необходима промяна както на структурата на съсловните организации, така и на закона за здравеопазване, но също и въвеждането на вече споменатите медицински стандарти.

8. Промяна на категорията труд.
Всички работещи медицински специалисти и лекари са трета категория труд.Категорията труд определя някои особено важни аспекти от живота на работещите, като размера на пенсиите, възрастта за пенсиониране, както и ред други социални придобивки.

Ние, медицинските специалисти, полагаме труда си в сфера, която постоянно се променя, както като работна среда, така и като вид дейност, която полагаме. Но всичко което вършим е свързано с човека, както и с опазването на неговото здраве. Спецификите на труда ни са многообразни – например работим с йонизиращи лъчения и цитостатици, които имат опасни странични ефекти върху работещите с тях хора . Някой би възкликнал, че с тях се работи при определени условия. Бихме отвърнали – но така е разбира се, стига работодателят да ни ги е предоставил. Работата ни е свързана с най-стресиращата от всички отговорности – опазването на човека жив. Боравим с медикаменти, към които някои от колегите получават алергични реакции ( рискуват собственото си здраве в името на чуждото, поставяйки пациента преди себе си). Работим с кръвни продукти, секрети и рискуваме да се заразим с какви ли не заболявания от хепатит, през сифилис, та чак до СПИН. Някой би възкликнал, че се предполага използването на предпазни средства. Бихме отвърнали – но така е разбира се, стига работодателят да ни ги е предоставил.

Нощният труд, който полагаме години наред, условията, в които го полагаме и които също се отразяват на организма и нормалното му функциониране, са предпоставка за промяна в категорията труд. На онези, които се противопоставят на подобни искания с единствения довод, че не всеки от нас работи в подобни опасни условия отвръщаме, че това може да заяви само напълно невеж за функционирането на системата човек. Ако днес някой от нас е в реанимация, то утре може да се наложи да работи в детска ясла, доколкото самите обстоятелства са се променили. Това значи ли, че петнадесетте години прекарани в някои от тежките отделения например, са нищо? Една не малка част от работещите в системата са подложени и на стрес от физическа саморазправа. Моя колежка загуби едното си око по време на дежурство в психиатрична болница. Ние, работещите в тази система, знаем по–добре от всеки друг причините промяната на категорията и колко необходимиа е тя, ако искаме да оцелеем и занапред.

Исканията от тази Декларация представляват основата – първата стъпка към каквато и да било положителна реформа в здравеопазването. Едно е ясно – не успеем ли да се преборим с колективни действия и усилия, в някакъв момент всичко ще се срути, а нашето бездействие ще допринесе за това. Самите ние ще бъдем не по-малко потърпевши от всички останали, жертви на настоящата здравеОпасна система! Само с обединение между медицинските специалисти и подкрепени от обществото, нашата непреклонност би довела до успех!