Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Дете във време на преход
080304~
“В добри ръце си, Габе. В своите.”
“Не знам човек така сърцат, че на самотно място да посмее съзнанието, тоя страшен непознат нарочно във лицето да погледне.”
“Тебе всички те обичат. Ти обичаш целия свят.”
Проблясва нечия сълза... на малко момиченце, което стиска малката си плюшена играчка. В автобуса е – с родителите си. На предната седалка седят двама цигани. Пред мен...
Проблясва нечия сълза... на малко момиченце, което стиска малката си плюшена играчка. В автобуса е – с родителите си. На предната седалка седят двама цигани. Пред мен е с...
На жените, приеликато свое откровението, че “... някъде(зад ден и половина) единствено за мен цъфти кокиче. Единствено за мене есъбирал един-единствен морски раковини.”
Да си жена
Брегът е само спирка къмначалото...
Понякога, както втози момент, когато ми липсва нещо в самата мен, не ми достигат късчетасъзнание, усмивки, смях, трепет и глъч, когато не чувам собствения си глас,започвам да пиша. Като ...
Не билата, а дала цялата себе си
Сто ангела в мене пърхат,
Сто пламъчета разпалващи други,
Аз съм сърцето и пулса,
Живинката, която пулсира в тебе.
Е мене, е мене...
Крехка си, дете, пеперуда съща, приятелко,
приятелю,
тебе,
нея,
него,
всеки,
всички.
Не те познавам още, а сякаш те виждам във всеки полъх на вятъра, който те подмята като малко, крехко листо – като черупчица, на нещо, което е било...
05-06 ноември 2007 г.
Повече
Къде си?
В тебе...
Какво си?
Духът.
Това ли е твоето име?
Аз съм въплъщение. На нещо, което диша и тупти в тебе. Непрестанно. Пулс. На доброто... изначалното, вечното.
Аз съм обичта.
~~~
Това е опит. Да седна и опиша всичко това, което се е загнездило в сърцето ми през минаващото време. Да видим дали ще се получи. Дали ще премина нататък? Към следващия епизо...
Две сърца
НаК.
“Всички ниесме като празни къщи, които чакат някой да ни отключи и освободи.”
Ким Ки Дук
Сърцето спи,сънува, свива се в огледалната повърхност набраздена.
Перцето политна,разтвори се сякаш. Във въздуха остана спомена. Прелюдия към нещо, което е било.Към нещо, което е.
Тя се роди на 27март. Едва отворила очички, проследи полета на пеперудата, която беше харесала розовия цвят, който се виждаше презпрозореца на отделението. Беше 1988...
You make me feel like I’m real!
Over fields where we would playI'd be the colours in your kiteAnd the strings that hold you safeAnd in time we are flying highAs we dance in the headlights laughingTears are all spilled behind usAnd the bad days have blown away
Когато съм с тебе– пак съм дете. Събирам в шепите си ароматните цветове на детството ибезгрижието и плета чудни венци. Когато ...