Писанички пъстрички :)

16 април 2007, 16:51 Публикувано в Сапунени мехури | 0 коментара , 576 прочита
Категории: Вълшебства
Ключови думи: приказки, обич, мисли, невчесани мисли
Същите сме,
памукови облаци,
сплели ръце над земната гръд.
Различни ли сме -
всеки разгарящ в сърцето си духът свой.
Свои сме -
светлинки зрящи в незрим тунел
Вечни сме -
аз и ти, в сърцето си
светът да променим -
по този път всеки от нас е поел.
~~~
Каквото ми липсва - има го в теб, има го...
Малко късче от пъзела -
вълшебно, с късмет
Го откривам в тебе,
в твойте очи,
в разгорелите пламъци на наште души.
Където ме няма -
има ме в тебе,
където си изчезнал -
намираш се в мен.
Където мечтаем -
врати се отварят,
допускат ни -
и ние летим
обвили тела и души...
~~~
В съня си се сепвам -
поглеждам през склопени ресници
и виждам те -
там си... близо... до мен.
Очите ми те галят -
постой... вечно с мен.
В море от люлчини спомени,
съзирам пъстри звезди и
в топлите пролетни вечери
сънувам пастелни дъги.
Както ние рисуваме с очите си -
такъв и светът ни ще е.
~~~
Да бъдем - със сърца
обвили добротата в света,
улавящи болката -
променящи, даващи - тук и сега.
Нежни поети, обвити в мечти,
деца на дъгата - с шептящи души,
слънца и луни, гори, планини, шепоти...
и прах от звезди.
~~~
Човек си когато се изправиш и надвил това в тебе,
което те кара да бъдеш/да не бъдеш ти,
излезеш пред света и извикаш -
ето, аз дадох, аз давам, за всеки - тук и сега.
Аз мога да дам от кръвта си на всеки - стопете с нея леда!