Макар, че тя роди ме - разбрах, че сме близначки,

защото всяка дума ни бе с еднакъв ръст

и мислите ни тичаха с едни и същи крачки,

а пулсът - едновременен, римуван и чевръст.

Живота наблюдавахме от стиховите ложи,

пораснахме все заедно и старост ни обви

и онзи грозен ден пак двете ни положи

и спусна във подземни и тайни чернови.

Уж дишам днес, а мъката ми с възраст на секвоя

е в стаите сиротни, когато заскимтя,

че само в огледалната гримаса-топла, моя

от живо отражение ме гледа всъщност тя.