За...

21 май 2006, 19:27 Публикувано в Дабъл проза- 2P | 5 коментара , 529 прочита
Бавно, бавно ме убива спомена за твоя смях и твоята усмивка...


И кънти във мене пак и пак и пак и пак....


Спомените ме разкъсват и тъгата спътникът е мой най-верен....


...Но може би след пет, след десет или повече години ще се срещнеме отново


и ще бъде трепетът по-силен и от първата ни среща,


сърцата ще туптя тъй силно и ще бленуват да се слеят пак...


А  разумът ще казва строго „НЕ”, „НЕ БИВА”...