Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Първият опит на МОН за въвеждане на неравномерно (диференцирано) увеличение на учителските заплати е неуспешен. По думите на образователния министър, виновни за това са защитниците на учителските интереси на масата за преговори, т.е. синдикатите - понеже не били достатъчно добри изразители на учителските претенции - и той самият, понеже се бил объркал, като им имал толкова голямо доверие. (Но маята на преговарящите беше ясна още от началото на министерската инициатива!? Бих казал, че способността на Вълчев да се обкръжава с мижитурки, само и само да симулира някаква дейност, е забележителна.) Но той бърка ако си мисли, че може да прехвърля топката до безкрайност. Днес са на дневен ред директорите на училища, които нямали смелост да сложат подписа си под оценката на хората, които ръководели. Нека припомня на господин министъра, че в България директорите са ръководители без да имат подготовката на ръководители. Те не знаят как се ръководи едно учреждение и нямат дори бегла идея как се управлява персонал.
Причините за провала на тази министерска акция са повече от една, но главната сред тях е липсата на задълбочен анализ на нуждите на учителите и непознаването на методите за подобряване на тяхната мотивация.
„ПРАГ за по-добро образование” съдържа безценни предложения, които учителските синдикати и управляващи можеха да вземат предвид, при положение че имаха намерение да намерят едно наистина работещо решение на проблема. Там пише, че малките учителски заплати са проблем, но че той е само част от други 2 по-съществени проблема - липса на мотивация и ниска компетентност. Това означава, че не е изключено да има начини за повишаване на учителската мотивация и професионални умения без да се повишават заплатите. Поне не в с и ч к и заплати. За целта е необходимо учителите да се групират в хомогенни групи (но не според „професионализма” на МОН!), и да се „заснемат” нуждите на всяка една хомогенна група, след което да подходим според „чувствителността” на всяка една от тях към вариацията на заплатата.
Винаги е изглеждало очевидно едно: добрите учители трябва да бъдат поощрявани, а не толкова добрите - не. Ами ако добрият учител няма нужда от мижавата добавка? Ами ако не толкова добрият изнемогва и се чуди как да върже двата края? Забележете, че тук не става въпрос за милостиня или за някакво странно състрадание, ами за банални методи за управление на персонал. За някой още 30 лева месечно са спасение, и той е готов да направи чудеса (защото има нужда!), докато за някой друг те ще са добре дошли, но не и решаващи, защото нуждите му са различни от тези на колегата.
Българският Великден ще предложи следните 2 критерия за категоризиране/ картографиране на учителите: 1. Обективна потребност от пари за улесняване на упражняването на професията 2. Педагогически качества
Онзи, който има обективна, неотложна нужда от пари за нормализиране на професионалните си задължения, получава. Онзи, който, дори и да получи допълнително пари, трудно би повишил качеството на работата си – не. Онзи, който е изключителен педагог, получава, дори да няма нужда. Той е безценен за нацията и човечеството! Конфликтът между тези критерии и критериите, влизащи в сила на 1 юли 2007 г., е очевиден.
Мерките предлагани от нас са възможно най-обективни и ще помогнат на училищното ръководство да аргументира подобаващо решението си да вдигне или не, и с колко, заплатата на един учител. Прилагането на тези мерки, противно на министерските, ще сведе до минимум конфликтите в училищния колектив, защото обективността им е гарантирана от използването на прецизни индикатори и анкети. Нека уточним веднага, че те нямат нищо общо с критериите договорени между Вълчев и синдикатите (виж в карето по-долу) и че е напълно възможно да изкарат едновременно на бял свят слабостите на дългогодишни педагози - работили по много проекти и печелили златни медали на международни олимпиади – и силата на новобранците със свежите им идеи, ентусиазма им и любовта им към децата.
Министерските критерии
1. Обективно погледнато разходите в града за транспорт, отопление и храна са по-високи отколкото в малкия град или на село. Става въпрос и за ... по-малки „претенции” от страна на селските учители.
2. Учител по физическо има по малка нужда от материали за самоподготовка и за опресняване на знанията и материала си от колегата си по родинознание.
3. Класният ръководител има нужда от повече пари. Особено ако класът му е труден и голям.Ето ТУК таблицата, съдържаща разните индикатори, на които се разпада обективната нужда от пари. Тук става и оценяването - маркирането на всеки един учител. Синтезът на едно примерно оценяване според предишната таблица показва следното:Петрова е по-малко чувствителна на увеличението на заплатата си от Иванов.====Предложението за метода за оценка на "Педагогическите качества" - следва.
Чудесна идея, imhotep!
Точно така съм забелязала по Европа че оценяват колегите там - за всяко извънредно усилие - заплащане. Дори когато ни придружават нас, партньорите по проектите Коменски - също им заплащат. А то си е определено усилие - само си спомням как тук двама души разходихме по целия софийски център група от 40 учители и ученици от Англия и Германия, че и в трамвай ги качихме, билети дупчихме, тъпкахме ги с бабите за към чешмете на Централна баня... Накрая имаш чувството че си носил камъни на гръб тоя ден. Ама няма и мисъл за компенсация - няма перо! ...А колко колеги непрекъснато правят нещо допълнително извън "рамките" на учебната програма - за да им е интересно и на тях, и на децата. Просто защото не могат по друг начин! Е - точно тези съществени подробности трябва да се описват от учителя, предлагат на ресорния директор и след преценка да се оценяват именно с кредити. Защото тъкмо тази нестандартна работа прави учителя различен, интересен и полезен!Може да е трудна тази система, ама то леко няма. Педагогиката е фина наука, не е за мутри. (Пардон! ;-) )
Много ценни мения. Благодарности! :)Нека подчетая отново, че моделът е в процес на изграждане. Всяка забележка и коментар са БЕЗЦЕННИ!Ето 5 уточнения и 3 коментара от моя страна.УточненияДо Имхотеп1. Моделът ще бъде универсален, т.е. ще може да бъде използван както от един регионален инспектор, така и от всеки директор и дори от всеки заинтересован учител. Повтарям, че критериите претендират да бъдат максимално обективни! И ако все още не са такива, сега е моментът да ги "ремонтираме".2. Картографирането на учителския екип на ниво училище (но нищо не пречи това да е един цял град или регион!) не пречи, ами допълва, предоставя допълнителни обективни аргументи в ръцете на директора/ анализатора.3. Ако един директор е некадърен или нечестен, картата на учителите ще даде основание на "картографираните" да протестират. Естествено, необходимо е да има работещи инстанции, които да анализират протеста и да предприемат действия за изясняване на случая, но това е друга тема.4. Не мисля, че единствено директорът трябва да раздава "кредити за вложените усилия и качеството на работа". Напротив, мисля, че най-обективната оценка за педагогическите качества на учител е онази на учениците (вече разполагаме с внушителен брой оценки в сайта "Моето даскало"!). Засега обаче остават отворени 3 въпроса:
5. За определението „труден клас”. Засега квалифицираме един клас като труден ако той е:
а) с голям брой ученици
б) разнороден, по възраст на учениците
в) разнороден, по етнос на учениците
г) с деца, чиито родители нехаят за обучението им
д) ...
е) ...
Всякакви допълнения към списъка са добре дошли!Коментари
до Пърси (persei)
За изравняването на разходите по отоплението в малките градове и на село съм съгласен. Обаче ми се струва, че всички сме съгласни, че онези за транспорт, храна, културен живот са много различни.до Куйн блъндер
Най-слабият момент в диференцираното заплащане се преодолява именно с тази схема.
До Пърси и КолежкаМоля да ми простите, ако се чувствате засегнати.Зная, темата е болезнена, но вие разберете мен. Аз далеч не искам да лиша децата ви от ... "вафли". Просто се опитвам да формулирам и предложа нещо конкретно, ясно и добре работещо, за разлика МОН и вашите синдикати.Казвах и подчертавах на няколко пъти, но ще се повторя и сега и още 100 пъти ако се наложи: Аз се опитвам се да намеря критерии които да поставят учителите в различни хомогенни групи и ви моля за помощ. До този момент съм измислил тези:
1. тип училище (д.градина, основно, средно, средно специално)2. големината на населеното място3. динамиката на преподавания предмет4. класен ръководител на труден или не толкова труден класНе ви харесва дискриминацията по критерий N°2? - Чудесно! С какво да го заменя? Или да го затрия и толкоз? Но тогава, в унисон с казаното от Колежка, е по-добре да дискриминирам по това къде учат децата на всеки един учител (и да взимам предвид дали са принудени или не да го правят!). Оставете за малко емоциите, ако ви е възможно, и ми кажете - сериозно ли говорите? Ако пак само се засягате, знайте, че с това не ми помагате. Разберете, че който и да е на власт няма да ви вдигне двойно заплатите на всички. Това е невъзможно! Кажете ми тези 13,5 млн. за кой да стигнат по-напред. За добрите учители ли? И кои са добрите учители? Кой да ги определи, директорите ли? (Не ме разсмивайте.)Кой тогава?Кой да посочи добрите учители, които да получат подобаващо увеличение?Кой да посочи вас, Колежка и Пърси?Управляващите не могат.Директорите не могат.Инспекторите не могат. Кой остана?...?Въпросът опира в това - желаете ли да си помогнете или предпочитате да си кютате и да гледате сеира на Янка Такева, Крум Крумов и Аспарух Томов (която нямат нито една ясна идея в главите си)?------------------------------------(Призовавах за оставяне на страна на емоциите, а сам се развълнувах ... )Давайте да свършим работа. Само това ви моля!Само това!
Нужно ми е малко време, за да асимилирам и да коментирам всичко това, което ми казвате, форумци. %-)Уточнение до PaiadeiaДа не забравяме, че целта на цялото упражнение (с представения от мен модел) е да групира учителите по критерии, които да подскажат кой колко е добър, та да получи по-голямо или по-малко увеличение на заплатата. В този смисъл детайлизирането, за което говорите, според мен, не е необходимо. Дали един учител в професионална гимназия от местно значение има нужда от повече пари за упражняването на професията си от негов колега в непрофилирана гимназия? - Аз не мисля. Тук играе много предметът който преподава ... Или бъркам. ***Последно нещо, преди да се оттегля, за да изчета наново всички мнения тук, да размишлявам ;) и да преработя модела си.Колежка изказа мнение, че: 1. учителят по математика на седмокласници в едно основно у-ще едва ли работи по-малко от същия учител в средно училище, 2. началните учители в ОУ едва ли работят по-малко от колегите си от СОУ и че "си вършат работата, която се отнася само за началния етап от образованието, независимо от типа училище" , 3. учителят по български език в средно специално училище едва ли е по-малък специалист от този в СОУ.Тези твърдения и "развенчаването" на "Моето даскало" като валиден инструмент за отчитане на Педагогическите умения ме карат да се замисля върху следното. (Без абсолютно никакъв сарказъм!) Кое ви позволява да се чувствате добри учители?Можете ли да изредите 5-10 неща, които ви карат да се чувствате такива? Моля ви поставете до тях поне един начин за замерването на съответната величина._____________________________________________Ето какво бих написал аз (без излишна скромност) от опита си на преподавател на възрастни: 1. Познаване на материята --> мярка (по какво си личи) --> Не се запъвам в изложението си; отговарям изчерпателно на въпросите на курсистите; получавам висока оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно) 2. Яснота на преподаване --> въпросите, които задават курсистите са на място и са добре формулирани; получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно) 3. Умение за приковаване на вниманието на курсистите --> няма заспали или разсейващи се ученици. 4. Голямо търпение --> приятна, приятелска атмосфера в час. 5. Умение за изготвяне на прегледни ръководства/ учебници за самостоятелна работа на завършилия курса --> след време курсистът използва в работата си въпросното ръководство. 6. Умение за обективно оценяване на знанията на курсиста --> курсистът не протестира; радвам се на постоянен авторитет; получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно); използвам комбинация от повече методи с цел обективното оценяване на курсиста. 7. (Без да съм много уверен) Умение за съставяне на последователна и уравновесена уч. програма --> получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)_________________________________________(Забелязвате, че не отбелязвам никакви атестати, медали и извън-класни дейности, прослужено време!)_________________________________________Добавка от 04.07.2007 г. - Виж също Учителят мечта :)
Фнатастично, Куйни и ananan!
Това е, което ми трябва! Давайте нататък! Колкото повече качества изредим, толкова по-добре!(Къде са другите? Имхотеп, Паидеиа, персей, Колежка, стефанов?)
Може да ви е интересно да разберете, че до този момент сме изписали повече от 25 страници с конструктивни мнения. Истински феномен в наше време! ...Ето че и аз се сещам в този момент за 3 неща:
10. Да бъде добър комуникатор - да общува на ясен, достъпен за децата и родителите им език; да бъде добър слушател.
11. Да възпитава в дух на мирно съвместно съществуване, на любов и най-голямо уважение към природата.
12. Да бъде пример за подражание - да възпитава първо чрез собственото си поведение. ...
Приветствам поставянето на темата и всички участници в дискусията.
Моето лично мнение за увеличението на учителските заплати е, че това е абсолютно задължително да се случи и то не със символични, смешно малки суми. Едва когато учителят започне да получава за труда си достатъчно голяма заплата, че да не му се налага да работи допълнително било с даване на частни уроци, било нещо, което няма нищо общо с професията му, тогава можем да говорим за това как да се диференцират заплатите на отделните учители. Виждам диференцирането по-скоро като възможност да се награди и поощри по-добрия, та да може с тези пари той да отиде на почивка на Карибите през лятото (например ;-) )
Според мен, да се разглежда проблемът за добрия учител откъснато от общата картина на образователната ни система е несериозно и не би довело до реални заключения. Нека да не забравяме безумните учебници, по които се работи (писани, одобрявани, печатани и разпространявани с едничка цел - някой да спечели пари). Да не отминаваме "приятелски" тоталната липса на интерес и желание да се учи в децата, които днес са в училище, още повече това се задълбочава с всяка измината година. В училище вече влязоха деца на родители, които са били ученици по време на първите години от "прехода". Картината е ужасяваща. Последствията от онези мътни години са объркали представи и морални ценности на повечето от родителите и днес те просто нямат какво да предадат на своите деца. За съжаление, учителите нямат възможност да преодолеят семейната нагласа и да превъзпитат детето.
По отношение на училището като институция... Прави сте, директорите трябва да бъдат далеч по-добре подготвени и като ръководители на учители и като стопански ръководители. От тях зависи добрата организация на училището като цяло, от тях зависи и атмосферата в отношенията между учителите а също и отношението на ученици и родители към училището.Директорите трябва да застават зад инициативните учители и ако учителят трябва да е принципен, обективен и с желание да се развива - директорът трябва да е двойно повече такъв. В условията на делегирани бюджети, директорите трябва да са и финансови магьосници, които са готови да убеждават спонсори, работят по проекти и програми, но да осигуряват повече средства за училищата. Надявам се, да има доста такива директори, но лично аз не познавам такъв.
Доколко учениците оценяват обективно учителите......Павел, сайта ви Моето даскало никаква работа не върши. С извинение, но е така. Моите дълбоки уважения на Българския Великден за интереса ви и усилията да направите нещо за българското образование, но този сайт е поле за изява на всеки ученик, който сърдит на учителя си, че му е писал двойки или тройки защото не си учи уроците, си отмъщава като го оценява по същия начин. Какво ще кажете за това изявление на осмокласничка, което чух наскоро: "Госпожо, не ме интересува...Нищо не знам по английски. Искам да ми пишете четворка за годината." Нали се сещате, че не съм писала четворката. Също така си представяте как ще ме оцени това девойче, като влезе в сайта. Там няма въпроси към ученика дали той върши неговата част от работата и каква е неговата роля във взаимоотношенията му с учителя. Това е много удобно поднесена възможност да се прехвърли всичко в полето на учителя. От друга страна, какво пречи самите учители или техни близки, деца и т.н. да се регистрират и да пишат шестици когато им хрумне?
Много ми харесаха критериите за добър учител, които колегите предлагат. В една идеална среда, в която децата наистина знаят защо са дошли в училище, това наистина би работило. Надявам се, все някога да се случи и това.
ОПИТ ЗА ОБОБЩЕНИЕ
От всичко изказано дотук и от материалите, които изчетох от началото на дискусията досега, мога да направя следните изводи:
Въвеждането на деференцирано заплащане е възможно, но само ако са изпълнени следните 2 условия:
Диференцирането не може да бъде въведено преди да са изяснени и следните основни въпроси:
***
Ние тук едва ли ще втасаме, за да изработим един добре работещ модел, който да връчите на МОН със заповед за приложението му. Времето е малко. Затова реалистично, най-доброто, което можете да получите от МОН сега, ми се струва:
1. Едно незабавно увеличение на основната заплата (тази на новобранец, за да бъда възможно най-ясен) на ниво 350 €. Към тях ще се добавят всякакви вариращи добавки за прослужено време, “класен ръководител”, хорариум и т.н.
2. Учредяване на постоянно-действаща комисия “За повишаване на учителските заплати”, която да има за задача до 15 октомври 2007 г.:
А) Да проучи в дълбочина европейските политики и практики в тази област;
Б) Да публикува доклад със сравнителен анализ за положението на българските учители спрямо всички останали (това което щеше да попадне в Евридика, ако българските управници бяха предоставили данни. Очевидно те ги нямат или не желаят да ги обявяват, защото ги е страх.);
В) Да подготви предложение за “Новата политика за заплатите на учителите” на базата на:
- визията си за развитието и ролята на образованието в България;
- европейските реалности и тенденции.
Г) Да изготви и публикува до дата 31.12.2007 г. обосновано мнение-модел за индивидуално и групово диференциране на заплатите, което да влезе в сила от 01.03.2008 г. При саботиране на работата на комисията, основната учителска заплата се вдига автоматично на ниво 550 € с настъпването на новата година.
3. При всички положения основната и допълнителната / вариращата / индивидуалната / “според оценката на един оценител” части на заплатата се индексират, т.е. растат заедно с официално-обявената инфлацията и според динамиката на най-бързо растящото перо в републиканския бюджет. Имаме обвързване с две променливи – инфлацията и перото в бюджета. Учителите са застраховани срещу инфлацията и заплатите им следват темпа на най-важната бюджетна сфера.
Пример за индексация спрямо най-бързо растящото бюджетно перо: Най-голямата положителна вариация в бюджет 2008 спрямо 2007 е за въоръжаване/ субсидии за инфраструктурни обекти/ енергетика. В държавния бюджет тази вариация (не в номинални, а в реални стойности – спрямо покупаталената им сила към момента!) е +10%, бюджетът за “Учителски заплати” за 2008 е +10% спрямо предишната година.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!