Заспивах вчера с тази мисъл. Универсален отговор няма на този въпрос, но ето какво е за мен любовта....
да се събуждаш сутрин и първото нещо, за което се сещаш, да е Той, да си лягаш вечер и да се сещаш как през деня те е разсмивал, да вечеряте вкъщи и да слагаш повече в неговата чиния, да правиш нещо, за което той те е помолил и сигурно вече е забравил, но да го правиш, за да го зарадваш, да чакаш да видиш реакцията му, да се радваш, когато той ...

Времето е.... голям пич. Помага да се забравят толкова неща. Какво ли щеше да бъде, ако го нямаше времето? Ако не ми се отразяваше така добре тогава, когато съм искала да изтрия някой от съзнанието си. Дали при всички е така или при мен има до голяма степен защитна реакция? Времето помага, но и аз всячески се опитвам да забравя.
Дотолкова съм се научила да "използвам" времето като приоритет, че е имало моменти, в които с моя помощ, хора

Не знам дали заради зодията ми, която хич не я харесвам, но много често се чуда как би било по-добре за мен. За тези, които не знаят, раците са много чувствителни. Това по някога ми е харесвало, но друг път ми се е отразявало много лошо и даже съм изпадала в някакви депресии. Задавала съм си въпроса дали е добре да си пожелая да съм безчувствена, да не ми пука, когато ме нараняват и дори да не се вълнувам, че някой на когото държа прави не

Мислех си тия дни за влюбването - появаването на онези тръпки и приятни емоции, когато харесваме някой, а после чувствата стават все по-силни и по-силни :)
Как е при вас?
При мен например е като бомба със закъснител. Може би звучи странно, но ето какво имам в предвид. Обикновено при мен нещата протичат така: запознавам се с някого, става ми симпатичен или пък точно обратното - ужасно ме дразни....