Влюбването

Мислех си тия дни за влюбването - появаването на онези тръпки и приятни емоции, когато харесваме някой, а после чувствата стават все по-силни и по-силни :)
Как е при вас?
При мен например е като бомба със закъснител. Може би звучи странно, но ето какво имам в предвид. Обикновено при мен нещата протичат така: запознавам се с някого, става ми симпатичен или пък точно обратното - ужасно ме дразни. В последствие се засичаме в компания или където и да е още пъти, аз си говоря с него и си мисля, че не е нищо особено или пък, че е много готин. И изведнъж, като се прибера вкъщи, или след ден-два, установявам че този човек ми харесва ужасно много, изобщо не е "само симпатичен", а нещо много повече за мен. И се почва едно мислене, не мога да си го изкарам от главата. Събуждам се сутринта с мисълта за него, мечтая да го срещна случайно някъде и изобщо все мисли за него са ми в главата.
Останалото развитие на нещата разбира се е различно всеки път, но не за него ми е думата.
Споделете как е при вас. И вие ли сте като бомба със закъснение или става точно от пръв поглед?