Лек за забравяне

Чудех се, кои връзки се "преживяват" по-лесно - онези дългите или тези, при които нещата тъкмо да станат хубави и нещо се прецака? То и в двата случая е трудно, но поне при дългите връзки хората се познават много добре, предполага се, че каквото не са могли да изгладят помежду си, са си го казали и поне знаят причината за раздялата. А когато една връзка е кратка, хората не са толкова близки, не знаят дали да си кажат всичко, един от двамата се страхува да не се унижава и много неща остават неизказани...
И какъв е лекът? Как се забравя някой, който за кратко време ти е влязъл много под кожата? С нова връзка? Това не е ли от трън на глок? Или пък липсата на онзи човек да се компенсира с купица приятели и много забавление?