Мейкърът все още не можеше да се опомни, беше действал по инстинкт, къде вроден, къде много добре трениран. За секунди помисли, че всичко е било сън, сигурно беше задрямал на креслото, а мадамата бе просто халюцинация, която се прожектираше тук и сега от унесеното му в други измерения съзнание. Но защо по дяволите е на крака, а не удобно разположен в скъпата и хладка кожа?... За да се събуди като хората му трябваше голяма чаша, и ...

Ама догодина...  Благодарение на прекрасните постове и снимки и на мен ми се прииска малко морски полъх и реших да съчетая полезното с приятното: записах се на курс по плуване. И същевременно на курс по доверие.

Смъртта се замисли. По-скоро се опита да мисли. Трудно му беше след това хубаво вино, главата бая го цепеше, но осемте бутилки си струваха... Вярно, отдавна не се бе напивал така, но този път имаше повод...

Много обичаше работата си. Всъщност в момента му беше много забавно – тези хорица му ставаха все по-интересни. Не беше като при динозаврите – те така и не разбраха какво им се случва, просто си ... умряха. А хората все му се...

Една приятелка отдавна ми казваше колко е интересно в БГлог, може би трябваше по-рано да я послушам :) 

Темата е страхотна и определено подкрепям призива на Ани (http://www.bglog.net/BGLog/25733). И бих искала да се обърна към всички, без значение дали са млади или стари (себе си не изключвам): Хайде да започнем от нас!  И то не утре, не вдругиден, а ДНЕС! Още днес аз отказвам да се предам на ленивостта, на мързела, на б...