Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Мейкърът все още не можеше да се опомни, беше действал по инстинкт, къде вроден, къде много добре трениран. За секунди помисли, че всичко е било сън, сигурно беше задрямал на креслото, а мадамата бе просто халюцинация, която се прожектираше тук и сега от унесеното му в други измерения съзнание. Но защо по дяволите е на крака, а не удобно разположен в скъпата и хладка кожа?... За да се събуди като хората му трябваше голяма чаша, и ...
„Абе да му се не види, къде се заврях, не е истина! Това на нищо не прилича!“ - мислеше си Смъртта и завъртя кранчето за топлата вода. „И как можах да се завра в този долнопробен хотел!“ мина през главата й, докато гледаше ръждиво-кафеникавата течност да се излива във ваната... Но от друга страна това беше най-доброто решение за момента, трябваше и малко време за почивка и размисъл. Разтърси златистата си грива и си позволи разкоша...
Смъртта се замисли. По-скоро се опита да мисли. Трудно му беше след това хубаво вино, главата бая го цепеше, но осемте бутилки си струваха... Вярно, отдавна не се бе напивал така, но този път имаше повод...
Много обичаше работата си. Всъщност в момента му беше много забавно – тези хорица му ставаха все по-интересни. Не беше като при динозаврите – те така и не разбраха какво им се случва, просто си ... умряха. А хората все му се...