Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
М-да,навремето ако не бях лапал мухи в час, а се бях сетил да ги заговоря (да,ама на какъв език все пак,тогава поназнайвах малко немски). Да,но мухите бяха български,пък и братята американци май и досега не са се изказали дали са полиглоти като пчелите. Може би доста по –рано щях да разбера за тайния им живот-Как досега са успявали да ни заблудят,че живеят по 2-3 дни, а не по 50-60 и не са щастливи-Между другото някой дали е виждал на снимка или на живо щастлива муха?
Да съм разбрал що е това нещо щастлива муха и да съм написал поне повест “Изповедникът на мухите”.
Ако навремето се бях сетил да наблюдавам внимателно поведението на някоя стара мома и да я слушам какво ми говори, но както е известно старите моми са доста нервни, а малкото с които ме е срещала съдбата все бяха въоръжени с “хладно оръжие” на работното си място.Сега можеше да съм автор на розови романи, макар че не го долюбвам много този цвят с изключение на “Розе от Мелник”.
Ако се бях научил да правя хубави колажи по ръчен труд, да въртя като виртуоз в едната ръка ножицата, в другата лепилото, а в третата четката, опа, поувлякох се, да мога да замаскирвам добре границата между чуждото и моето и да представям сътвореното с тези инструменти творение с чиста съвест за мое.
Ако се бях научил да се изразявам неразбрано, може би щяха да ме обявят, я за класик или философ, то не че сега е по- различно, уж се изразявам разбрано пък пак не ме разбират. Да, това синдромът “новите дрехи на царя” ходи по хората, а не по животните.
Та се замислям, дали да не си сменя живота си с този,който съм си представял навремето.
Прекръствам се на Куркиус Мариуски и с помощта на новите технологии си правя нов виртуален, с елементи на реализъм или пък може и обратното. В смисъл,че мога да сменя биографията си, подкрепена с реални хартийки, наречени документи,нали казват,че всичко се купува.
Да,ако бях, но не съм, затова съм си аз от плът и кръв, понякога разбран,понякога не.
Не,не съжалявам,че не съм се сетил, както казваше покойният Георги Парцалев в един филм “Нека не тревожим сенките на миналото”.
Казват, че историята се повтаря винаги като фарс, ако е така на мен не ми се ще да съм действащо лице в него.
Внимателно с пожеланията, че да не се сбъднат :)
"Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме."
"И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно." - от "Фарс или никога вече самота"
"Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
Горните цитати от Кърт Вонегът са поздрав за теб, с пожеланието да не губиш чувството си за хумор!
Макар че разпознах себе си като автора на розови романи :) Ама то пък не е чак толкова лошо. И като автор на такива романи да добавя, че аз харесвам още едно розово нещо, ама ме е срам да кажа... Жените го имат, таковата... :)
Е,аз съм позитивен човек :-)Както се казваше в един виц,не с рог,а с език та и аз предпочитам да използвам второто ;-)))) в такива случай
P.S.(после се сетих)та в постинга като стана въпрос за купуване ,купувам буквите к.и.щ.м.,но без точките,защото в цялата литература знам да е платено само за една единствена Точица
А аз като заклета стара мома мога да ти помогна в изследването на старите моми. За това е достатъчно само да имаш търпението да ми изчетеш всички глупости и си готов експерт по СМ.
Приятно четене!!!
П.П. Не дръж оръжие наоколо, защото може да станеш опасен за случайно преминаващите други човешки и животински видове.
Ela Georgieva,нима не се усеща хумора в поста,защо на всяко нещо трябва да слагаме етикети като в аптека,а аз още не съм видял да продават мисли,разкази и романи в шишета с надписи.
didi f,чета те внимателно :-))),така че го имай в предвид като пишеш и доколкото ми е известно не си чак толкова стара
Между другото не е важно как изглеждам, а аз изглеждам като дебеланка хуканла да гони 40 /години/, а е важно как се чувствам, просто си имам онези прекрасни мигове, в които си чета приказки или енциклопедии по история, макар че разликата е само в авторите, та в такива моменти - ах, как не искам да порасна, бе ако Питър Пан беше кацнал на моя прозорец.... намаше да искам да се върна, така ми се иска да го ударя на безгрижие и мухобръмчене, може и бърборене, ама ей така, малко да ми е спокойно и безветрено...
П.П. Не си мисли, че се опитвам да ти превърна поста в кошче за душевни отпадаци, ама нали си ми в схемата на приятелите, някак не мога да не си порева....
Три езика се опитах да науча и още има хора, които смятат, че ме разбират... егати късмета, сигурно много взех да остарявам и да помъдрявам след като се навъдиха и експерти по моето разбиране, а като си помисля аз, някак си хич, не се разбирам.
П.П. Исках да кажа, че не съм от много младите, но някак си не сикам да го натяквам!!!
Ще ми пълни тя значимите за човечеството постинги с нейните ревове и плачове! Хайде бе!
Да,както е тръгнало,явно следващият ми пост ще е за "белите мечки " и героя на Чудомир-бай Тотьо Чушката,който всичко критикувал и като го питали- "кажи как да го направим? отговарял-"Не знам как,ама не е тъй"
Дали пък да не взема да обявя търг за стари мои постове,които даде най-много минуси,може да му го подаря,а минусите ще ги пратя да се борят с глобалното затопляне ;-))
Ако случайно ме домързи да го напиша може да хвърлите един поглед на това,както се казва реклама му е майката
1. Аз рева само на силно мъжко рамо, а това некак си ме търпи, значи става.
2. А ако на някой му бърша нослето, то той наистина трудно влиза в схемата с приятелите, но понеже определено не ставам за майчица, продължавам да си рева тука.
Г-жа или г-ца Професорката,ако имаше смелост щеше да пусне коментара си под моя пост, а не под този на Келвинатор.Ако първа страница на блога е за професороизбрани,то моля,кажете-аз пак ще мина в нелегалност.За съжаление,на последните си публикации,не можах да реша в коя общност да ги пусна.Много ми е кофти,че съм прав,че ще се появи виртуална злоба,а сега май и лицемерие.
Искам да напомня,че името ми стои вдясно на блога,за разлика от на някои,които се крият зад повторения.По- вече няма да отговарям на никакви коментари,т е и без това служат като реклама за публикациите.
На който не му харесва да не ме чете,хубаво или лошо,то си е плод на моите мозъчни клетки.Желая много здраве на професорката и да се усмихва по-често и да приема нещата с чувство за хумор,надявам се да не го е загубила някъде
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...