И така, МОН въртя, сука, завива, обикаля и накрая се върна в изходна точка!
Да тръгнеш от точка А! Да вървиш напред и да стигнеш пак в точка А.
Ето това се казва напредък и развитие! Вижте за какво говорим:
http://education.actualno.com/news_223179.html
Днес представен законопроект! Това добре, но как ще се организира
оставането на изгонените ученици в училището! Тук се дават следните
предложения: в библиотеката, при пед. съветник или да има учител, отговорен за тези ученици! Как ви се струва - от точка А през точка Я и отново в А!
Извинявайте, че пиша през ред, но нямам нов ред и гледам да съм в рамката!
Има още и други безкрайно положителни и "перспективни" решения!
Коментирайте, какво е вашето мнение? :-(
Прекрасно знаем като преподаватели, че едно детенце е способно да прати по дяволите цялото ни старание да оползотворим часа. Тогава не разбирам защо трябва то да присъства и ние да не можем да направим нищо по въпроса? На нас ни е забранено да отстраняваме деца от час, но с каква цена? Да не можем да си свършим работата, а децата, които са дошли нещо да научат, да останат разочаровани, с пропуски в знанията.
За първи път подкрепям нововъведение на министър Вълчев.
Скъпа Кралице, аз също напълно поддържам мярката за гонене от клас на учениците,особено в по-горен курс! Но това е нещо много старо, отменено преди 20-тина години, със зората на демокрацията (както винаги криво разбрана у нас!)
За твоя почин да вложим тяхната отрицателна енергия в нещо градивно съм напълно съгласен! Но на практика това е почти неосъществимо (отново говорим за по-горен курс)Та те не искат да седят тихо(само да седят!) в час, камо ли да ги накараш нещо да свършат полезно! А как ги виждаш в библиотеката? Почти утопия! Или пък представи си го този беден учител, наказан да изтърпи не един, а десетина такива изгонени! Ами, то си е живо наказание за учителя! Тези, които не "слушкат" директора, марш в наказателната стая! И кого пак ще тормозим- ами него, бедния учител, принуден от нечия заповед, да ги изтърпява!! Така че има много да се мисли! А някои просто отчитат дейност и се бият по гърдите!!!!
С поздрав и призив към тези, които се правят на строги и загрижени, строго и загрижено да го обмислят!
Гоненето на ученици от час 1) е много крайна мярка и 2) има ефект.
Да кажем, че учителят намира на момента по GSM(!!!) или някаква регламентирана вътрешна комуникация психолога и му съобщава, че е изгонил ученик, който тутакси трябва да се яви при него. Какво става, ако ученикът отиде на двора, или на улицата? Каква санкция? После излиза, че на минутата психологът трябва да го разпредели някъде да запълни някаква дупка, която също толкова внезапно се е създала. И то да е нещо, което барабар с инструктажа да може да се свърши в рамките на 15-20 минути до края на часа. С какво ще го занимава един свободен учител - с предмета си? Ами ако ученикът не е подготвен за деня по него предмет, пък примерно следващия час има важно изпитване по друг предмет? Ами ако въобще въпросният учител не му предава или не предава учен от него предмет? Учителят да чете конско за ситуация, в която не е бил, на човек, който не познава? С какво ще го занимава директорът или заместник-директорът - ще си хвърлят цялата работа...да пият кафе с него ли?
Вълчев само е маркирал с един пожелателен популистки тон, като е прехвърлил топката в "лошите" учители. На които не е дал никаква процедура, възможности за въздействие, никаква власт. Щото сега психологът, ако посмее да напише въобще нещо такова, родителят, ако въобще го получи, ще го сортира веднага в кръглата папка и даже ще се учуди на наглостта на училищните власти.
hoaxer, защо общественополезният труд да е експлоатация? Никой няма да забогатява на гърба на учениците. Училището би станало по-чистичко и приветливо място с усилията на учениците, които по някакви причини не са във форма да присъстват спокойно в час.
На такива деца според мен трябва да им се въздейства, да им се говори. В тази връзка не виждам нищо лошо те първо да се отбиват при директора или пом.-директора на разговор.
Трудът в обществена полза е два вида- доброволен и принудителен. Вторият не е експлоатация, а санкция. Смята се за по-лека и с повече благотворен социализиращ ефект върху нарушителя - от останалите санкции. Много отдавна е време да влезе в училище и да подобри скалата на 3-те наказания по чл. 139. Друг въпрос е, че както казва Имхо - за това си трябва работа, мислене и изписване на стройни процедури и правила (даже по възрастови групи - трябва да се изброят видовете труд). Не е като да направиш копи/пейст/кът - на текстовете на един закон, един правилник и 5-7 наредби и след това да си напишеш в СV-т, че си създал нов законопроект. Няма шансове да мине нито до края на този мандат, нито в следващия - дори и да остане тристранката на власт. Само промяната в структурата (7-10-12 клас) иска отговор на поне два решаващи въпроса: а) какво учат децата (програми) и б) как става преходът между сегашното положение и бъдещото. И на двата въпроса няма жив човек в момента, който да знае някакъв валиден отговор. Съгласна с Имхо - чист популизъм. И лоша чернова. Следващият кабинет няма да може да я използва. Ще трябва пак отначало да я пише. Дано поне влезе в парламента - че да е изтече пъвата напълно безсмилена вода на най-глупавите аргументи при обсъждането на принципните промени - финансирането от бюджета на частните училища, възможността да се добива пълно средно образование в духовни училища и какво да учат децата след 16 г.
...ето и аз това казвам, че отново имаме симулиране на дейност и загриженост, но всъщност необмислена и нерегламентирана!
И затова повтарям:
.....тези, които се правят на строги и загрижени, строго и загрижено да го обмислят! (и реглментират)
Педагогическите съветници не са повсеместно явление (над 500 деца трябва да да има 1 бр.). Там където няма - очевидно, че педагогическият екип ще трабва да реши как да прилага мяркат - "остраняване от час" - т.е. от много важно значение е какво мислят учителите по въпроса. Жалко, че никой не си дава труда да ги пита сериозно.
Когато става въпрос за наказания - не може друг освен училищната институция да има правомощия да наказва (това по повод "Дано само и те да имат правомощия да наказват" за педагогическите съветници - и те и учителите не би трябвало да имат отделни провомощия, а да са само изпълнители на вече определена система от правила и наказания за нарушаването им. Т.е. първо се рашава какви нарушение и какви наказания има в училище, а после - как се взема решение за налагането на наказанието.
Има Законодателна програма на Министерски съвет - 1-6 м.2009. В нея има предвидени за внасяне от МОН три ЗИД, но не и такъв закон.
Вълчев е грамотен процесуалист. Сега най-вероятно ще опита следната маневра - изчаква напрегнато заседание на МС (малко ли хиперчувствителни предизборни неща имат да решават) и вкарва в дневния ред законопроекта (все пак е зам. министър-председател. Тъй като законопроектът е голям - разчита, че колегите от МС ще го гласуват без да се зачитат много много. Не вярвам да мине номера. Но и да мине - в парламента няма да може.
Междувременно ви поканвам да прочетете тези 103 страници. В тях има няколко принципни неща, далеч по-сериозни от това дали библиотекарката или училищния психолог ще наглежда непослушните ученици. Ето ви три, за които ще се радвам учителите да имат мнение:
1. Единен стандарт от бюджета и за частните училища
2. Духовните училища дават общо средно образование
3. Хоризонтална проходимост на системата след 10 клас
Тук съм раздвоен. От една страна родителите на деца, които учат в частни училища също плащат данъци, има логика образованието на децата им да се финансира със същия стандарт - все пак конституцията гарантира образование до 16 години, колкото и глупав да е този текст. От друга страна, в ситуацията на осигурени държавни училища с персонал и всичко, които се закриват, защото са празни, като разхищение ми изглежда държавата да задоволява нечий снобизъм и желание да се отделя от простосмъртните в частното училище. Плюс това не съм убеден, че на запад практиката е държавата да плаща в частните училища.
Не съм запознат с учебния процес в духовните училища. Учи ли се по правилата на общообразователните? Ако не - това ще да е привилегия някаква за тях. Ще стане като с професионален бакалавър - хубава титла, ма никъде по света не я признават - че и техните дипломи за средно. Естествено и матура ще трябва да издържат. Но ако масово не могат да я издържат, тогава ще стои въпросът какво е това средно образование, което да не може да покрие такива минимални стандарти.
Това го търсих из закона и не го намерих, честно казано ме домързя, затова ще говоря малко наизуст. С две думи - против съм. За мен ЗИП-овете и професионалната подготовка трябва да почват още от 8-ми клас, за да има възможност до 12-ти да се вземат достатъчно предмети и да се получи примерно квалификационна степен. Не всичките часове да бъдат наблъскани в 11. и 12. клас. Какво ще да значи хоризонтална проходимост - нали затова има приемни изпити, по-желани и по-малко желани специалности. Ако си приет с тройки и се преместиш в паралелка, където се влиза с максимален бал, честно ли ще е спрямо останалите? Или ще правим в 7 клас изпити и в 10-ти пак? Не разбирам...
Имам въпрос към изказалите се по-горе..Ами ако педагогическият съветник точно в този момент – когато има изгонен от час ученик има назначена консултация с друг ученик или с родители? Или ако от час са изгонени повече от един ученик? Или ако има свободен клас поради отсъствие на учител и директорът нареди на педагогическия съветник да влезе в този час – а той има назначена консултация с ученик (родител) ? Изобщо – недомислици...ама..и защо толкова набързо трябва да се претупва и внася за разглеждане? КЪДЕ Е НАШЕТО МНЕНИЕ? А, да, щях да пропусна – някой беше написал, че ще е хубаво педагогическият съветник да има право да наказва... ама хора бре – нашата работа НЕ е да наказваме! Педагогическият съветник не се интересува кой е виновен, а ЗАЩО..търсим причините и се опитваме да ги променим..Ако трябва И НИЕ да наказваме..как децата ще ни търсят и ще ни се доверяват? Как ще ги променяме тогава?!
Имам въпрос към изказалите се по-горе..Ами ако педагогическият съветник точно в този момент – когато има изгонен от час ученик има назначена консултация с друг ученик или с родители? Или ако от час са изгонени повече от един ученик? Или ако има свободен клас поради отсъствие на учител и директорът нареди на педагогическия съветник да влезе в този час – а той има назначена консултация с ученик (родител) ? Изобщо – недомислици...ама..и защо толкова набързо трябва да се претупва и внася за разглеждане? КЪДЕ Е НАШЕТО МНЕНИЕ?
А, да, щях да пропусна – някой беше написал, че ще е хубаво педагогическият съветник да има право да наказва... ама хора бре – нашата работа НЕ е да наказваме! Педагогическият съветник не се интересува кой е виновен, а ЗАЩО..търсим причините и се опитваме да ги променим..Ако трябва И НИЕ да наказваме..как децата ще ни търсят и ще ни се доверяват? Как ще ги променяме тогава?!
Боби, за мен е очевидно, че не може хем ПС да има пълен график (срещи, консултации и пр.), хем текущо да поема грижата за отделни ученици или цели класове. Така де - това, което описваш предполага, че никой в училище не е в течение на семичния план на ПС и затова ще му прехвърля каквото възникне. Не вярвам и сега да така. Още по-малко - би трябвало да бъде, ако ПС бъдат натоварени с тази нова функция по обгрижваенто на проблемните ученици. Освен ако директорът ви не е човек с умствено отклонение, или педагозите в Педагогическият съвет да изпитват колективна омраза към педагогическия съветник.
Както си забелязала има на сайта на мон - мейл за менния по законопроекта zakon_uchilishte@mon.bg. така, че - вашето мнение има как да попадне където трябва. Стига да го изпратите.
Имхо - за Белгия и за Франция съм сигурна, че частните училища получават субсидията, ако я поискат и ако докажат, че изпълняват нац.учебен план - т.е. като нашите. Но си прав, че си заслужава да се провери, къде не е така.
Според мен духовните училища тябва да си останат специализирани - за подготовка на хора за обслужване на съответния култ. Не бива да се превръщат в общи средни училища - с духовен профил. Признавам, че тази ми мисъл може да бъде атакувана като предразсъдък. Защто имам наум повече мюсюлманските духовни училища и неясните капитали, които стоят зад създването им. И при мюсюлманските и при християнските семинариите не ми харесва раделянето по полове. Аз го смятам за вредно за социализацията на децата. Но може и да греша. Не съм ходила нито в мюсюлманско нито в християнско духовно училище.
Хоризонталната проходимост предполага след 10 клас децата да си изберат да учат друго - доколкото схванах това може да е както друг профил в същото училище, така и друг профил в друго училище. И на мен също ми се струва доста неосъществимо. В смисъл че, училището не е достатъчно гъвкаво, нито добре финансирано, за да успее да обира "луфтовете" в числеността на учениците - ако броят им се променя съществено почти във всеки випуск. Но-най вече - много бих искала да видя какво "многообразие" от програми се предвижда за 10-12 клас, че чак толкова голямо движение се очаква да има - та да изтъкваме като отделна нужда "хоризонталната прооходимост". Защото а отделните случаи, които и в момента съществуват - са си достатъчни приравнителтите изпити и индивидуалната форма. Само мосово преселение на ученици - би налагало да има цяла система. Тогава обаче - Имхо е прав - ще трябва изпити и след 10-ти клас.
За това доколко психологът трябва да наказва - може би сте прави - директорът да наказва, просто нали там трябва да се оформи документално някак си това извънредно посещение... И част от идеята ми беше (да наблегна) наказанието не непременно същия ден, а да им се насрочи една обща дата и час на цяла дружинка младежи, за да може хем по-малко персонал да е ангажиран, хем повече работа наведнъж да се свърши.
Сегашната система от наказания в образованието е объркана и объркваща. Първо - никой не се притеснява от никакви наказания. Тези, които вземат стипендии, така и така не бягат от час (при 10 неизвинени отсъствия губиш право на стипендия за успех). Има хора, които нямат неизвинени, но имат сума ти извинени, през ден носят бележки за ОВИ. Почти винаги редовна от домашния лекар. Правят се едни калкулации колко отсъствия още мога да направя до 10, после до 15, някои пресметливи младежи прецизно ги заковават до 14 2/3 примерно. Какъв е смисълът от наказанията за отсъствие, като в момента всъщност наказваме тия, които не са си намерили бележки?
И после - наказваме се на педагогически съвет, да кажем на края на годината накажем половината училище с предупреждение за преместване, наказанието обаче тече през първия срок на следващата година. Някой ако може да ми обясни в какво точно се състои това наказание. В какво се състои санкцията - да му кажеш - "Наказан си." И на следващата година неизвинените почват пак от 0 и първият срок да кажем наказаният ще гледа да направи под 10 неизвинени... и вторият какво - пак в един момент си лепваме някакво наказание и порочен кръг...И каква е ползата в края и колко отсъствия трябва да се допуснат следващата година, за да се накаже с по-строго наказание?
После - преместване в друго училище - доколкото помня, това важи само до края на годината. Или вече не е така? Не знам, честно. В крайна сметка се получава така, че няколко училища стават гета, последна спирка за хулиганчетата. Това пресяване хем е хубаво, хем не чак толкова. За мен с децата с проблеми в образованието трябва да се работи, не е най-добрият вариант просто да се събират и изолират на едно място и край. Трябва да се създадат възможности проблемните деца да остават в училището си със приятелите и под засилен контрол да се поправят.
Без да засягам индивидуалната форма, която е по-скоро в полза на ученика, да погледнем самостоятелната. Имаме един слаб ученик, той не се справя, няма мотивация, но пък има навършени 16 години. Що да не го преместим в самостоятелна форма? Ще си ги вземе предметите с изпити. Сигурно в някое СОУ не е огромен проблем да се вземат десетина изпита за година, ама аз съм имал паралелка, която по учебен план има 21 предмета за една година в 11 клас. Висшето репички да яде. Камо ли някой тройкаджия да мине през тая цедка,
Вместо да има извинени и неизвинени отсъствия и да се накъсват класните да изписват кочани съобщения до родителите, до социалните, до ДПС, вместо да се въвежда новата оценка за поведението с две опции (добро/недобро поведение), по-скоро трябва всеки ученик да има характеристика, от 1-ви до 13-ти клас. Да се следят негативните прояви, резултатите от педагогическото въздействие. Евентуално тази характеристика в много краен случай да бъде база за наказание - самостоятелна форма на обучение. Насилственото преместване е безсмислено - ученикът само може да види, че нивото му не е за това училище примерно и да напусне .Интересно би било за ученици, които са пропуснали определен материал по предмет да се организират тестове извън редовните часове, където да се видят резултатите от самоподготовката на ученика с въпроси и задачи от цялото ядро. Би било предизвикателство приемът да не се осъществява механично и математично по бал, а в самото интервю за приемане се зададе кратък тест, който после се защитава устно пред преподавател, за да си проличи кой е играл тото, кой е преписвал от приятел, кой налучква и кой може да се аргументира, вземе се мнението на психолога на училището, характеристиката с положителните и отрицателни прояви от 1. клас досега, проведе се интервю за установяване на амбициите, характера, интелекта, талантите на детето. И след всичко това една яко субективна класация, небазирана на балове, точки, стотни и проценти. Защо пък не! Би било интересно да се организира ученическа взаимопомощ - един ученик да помага доброволно на приятел по определен предмет срещу по-добра характеристика.
Има и друго - доколкото знам, тия училища имат пансион или осигурен транспорт. За някои слабонаселени региони учебният процес би вървял по-лесно, ако децата са в пансион, не пътуват, живеят заедно и си помагат. Но как да се уравновеси това с използването на неквалифицирани по БГ законодателството педагози, включително от чужди страни, включително говорещи на турски или арабски в час? В тая посока си мисля , че идеята на Вълчев да няма изпити за педагогическа правоспособност, а тя да се придобива в практиката, отваря широко врати за хора, които не владеят даже български, да се допускат до професията и дори да се финансира работата им от МОН.При един партиен натиск и занижен контрол на РИО точно това може да се очаква.
Просто половината от това, което изброих, да е истина, положението е много тревожно.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи