paideia помагалата са, за да помогнат на учениците при усвояване на трудната учебна програма с безкрайно тъпите учебници "одобрени от МОН", понякога и с претенциозните, но недостатъчно кадърни колеги-учители. А ги пиша аз,защото мога и зная, имам 17 г. учителска /не педагогическа и не в сферата на образованието!/ практика и знам с какво и как да помогна. Както вече написах творчеството върви по-добре и става по-качествено, когато не си подложен на постоянния психологически тормоз вътре в системата /не откривам Америка!/.Самият факт, че помагалата ни са едни от най-търсените и четените отговаря на твоя въпрос. http://books.svetove.com/c/p-l/c-189/литературознание.html
Твоят коментар ме подсеща, че може би помагалата, които пиша и помагам на деца и колеги са още едно средство да надвием порочната система и още по-порочните и "корифеи".
А накрая, извини ме за забележката, едно е да работиш в системата на образованието /под каквато и да е форма!/ и съвсем друго, несравнимо, да влизаш или да си влизал в час като редови учител.

   И въпреки всичко това, и въпреки отчайващата перспектива за поредните 300-400 лева в края на поредния месец ( с които се чудиш кое да платиш и кое да не платиш ), та въпреки всичко това, трябва да намираш сили да се усмихваш и да бъдеш лъчезарен и да си доволен, че въобще си жив  – напук на всичко…

 Всеки е свободен да прави своя избор, във всеки един момент от живота си. Аз уважавам твоя избор, Светев . Пък дано дойде по-светла страница от историята за учителската общност…И дано сме живи да го видим…

 Ще поясня, че го написах, не за да се оплаквам ( защото изборът във всеки един момент си е мой ), а за да разберат всички ( извън професията ), според които работим по 3-4 часа на ден, докато те бъхтят по 8 ; почиваме по 4 месеца в годината ( как го пресметнаха !), докато те почиват по месец ; богатеем от частни уроци, които даваме в бол-свободното време и т. н. Да обясня и на всички онези родители, които трудно изтрайват и по 1-2 мили дечица вкъщи ( и родителската грижа им се свежда до това да им хвърлят по някое левче за хамбургери и чипс ). А ние сме длъжни да се справим блестящо с претенциите и прищевките на 20 различни характера ( минимум ), от които 5-6 ( минимум ) с отчайваща липса на възпитание, на всеки един от които може да му хрумне да каже или да прави каквото си поиска във всеки един момент… Та в един скромен отрязък от време ( 45 минути ) трябва да си виртуоз да озаптиш тези двайсет- трийсет човечета ( в ерата на демокрацията тоталитарни диктаторски подходи не вървят ) и да проведеш пълноценно въпросния урок, съобразен с т. нар. ДОИ и куп други чиновнически претенции. Как ми се иска някой от тези ( законотворците и автори на безумни наредби), с хилядите претенции към нас, да влезе  в клас ( защо не и през зимата при температура в класната стая 14-15- градуса ) и проведе един образцов урок. Всъщност, ако се напъне повече си мисля, с един би се справил. Въпросът е да се справяш ежедневно, ежемесечно, ежегодишно.

  Сигурна съм, че много от нас съумяват да го правят и това зависи изключително от ерудицията и подхода на учителя. А това ( убедила съм се) всички ученици инстинктивно го усещат. И затова се изисква изключително себеотдаване, ежедневният стрес е огромен…

 Това, за което си струва да си в професията са онези, които си успял да мотивираш, и в чийто очи можеш да прочетеш обич и благодарност – тогава усещаш, че усилията, които си вложил не са били напразни. Струва си и заради онези калпазани, които с много търпение и упоритост си успял да смириш и промениш към добро…

 Та заради тези предизвикателства съм все още в професията…Другото го чухте в горния ми коментар и в постинга на Светев…

 Между впрочем, Светев, има ли жени-охранители ?    

Е, пак спретнах едни изреченияяя... Някои хора пак ще ме упрекнат ...

Жени-охранителки има, но рядко. Иначе бих предписал на всички колежки тази терапия против стрес и "вдаскаляване"! Представете си картината: Зимна нощ, температура -17 градуса. Ти си сетиш в симпатичната кабинка при печка-духалка и си четеш интересна книжка. Отвън по улицата ни човек, ни кола минава. Излизаш за 5 минути да се разходиш по периметъра на поста. Абсолютна тишина! Само ледът красиво, поетично хрущи под обувките ти. Прибираш се, надуваш радиото на "Мелъди" или "Радио 1"  и продължаваш четенето.
И всичко това с чувството, че не си на почивка, а на работа, за която ти дават доста повече пари от даскалъка.

  За стреса да, но специално това за вдаскаляването мисля, че си е до човека. Имам по-млади колежки, които наистина вече са вдаскалени, а имам и доста по-възрастни, много добре съхранени, с адекватни реакции и присъствие на духа във всякакви ситуации. Мисля, че е до типа нервна система, до интелект и някои други нещица…А против стреса има много терапии, всеки трябва за себе си да избере, кои най-добре му подхождат, за да прави нужния релакс.А, иначе нищо друго не ме дразни толкова, колкото недомислиците в системата и това, че някакви чиновници те оковават в безумни рамки, като например :

Ще те изкарат по-черен от дявола ако дори и един час в материалната книга не съвпада с разпределението ти ( а класовете са различни като възможности) и понякога се налага в хода на работата да реагираш адекватно, все пак това са живи хора ( но иди им обяснявай )! Или пък относно преструктурирането - това, че не можеш да съкращаваш теми ( нищо, че половината са за изхвърляне ). Кому е нужен такъв обем и сложност, който отвращава учениците ( има цели раздели от висшата математика ). И аз ги питам кое е по-добро да изучиш из основи и в дълбочина 10 теми ( с повече упражнения, за да усетят учениците красотата и удоволствието от решаването и на най-сложните  и сериозни задачи ),  или да препускаш отгоре-отгоре по 20 теми, като решиш по няколко елементарни.А за учебници въобще не ми се говори. Не знам, но моите учители успяваха да приложат на практика мисълта : " Ученикът не е съд, който да напълниш, а факел, който да разпалиш " , което сега донякъде трудно се осъществява, именно поради огромната по обем усложнена теория. И тук ще цитирам някой ( не помня точно, но мисля, че беше Бабев) : Кое е по важно ? Да знаем, че трябва да спрем на знака "стоп" или от какъв вид е знака - забранителен, указателен и т.н.

Има наистина бивши ученици, които търсят връзка с мен и си приказваме, помагам им с каквото мога. А от последните два випуска преди уволнението? Отначало искаха да вдигат бунт, но ги разубедих. После лека-полека се позабравихме. Напоследък аз избягвам всякакви контакти. Решил съм, че това е минал период от живота и въобще не страдам. Всеки си има своя живот.

А помагалата ми не помагат на системата, а на децата, които си дават труда да ги купят и прочетат. В тях пише доста неща напук на стандартните тълкования и глупостите, които иска да внуши системата на подрастващите. Относно издателите - за тях най-добрата разработка е продадената такава. Не им пука за власт, система, ученици, даже не търсят одобрението на МОН.
Естествено в един момент ще се разделим. Нищо не е вечно освен Изкуството!

Eх, Елина, за Образованието като абстрактна съвкупност не съм загрижен. Но виж колегите и колежките, които се решат да излязат от системата поне временно ще изживеят едни от най-хубавите мигове в живота си. Откъсването от шума, стреса, затворената среда на училището са изключително полезни и в здравословно и в творческо отношение.

Нещо да сте чували за лични и съсловни интереси? Или не дай боже /какво табу!/ за личен живот и лични амбиции?! Старата социнерция за вярност на "обществото", което те праща в 10-та глуха, трябва да отстъпи на индивидуалната грижа за личността тоест за себе си. Вероятно най-важната грижа на системата ще е учители и родители да не живеят в отминалото безвремие, а да "превключат" в новото хилядолетие - по-добро или по-лошо - друг въпрос!
А вместо вопли за пропадналата "система" както написах в един материал по-реалистично ще бъде всеки родител да се грижи качествено за децата си. Така и на учителите ще е безкрайно по-лесно.

hrabrova, в центъра на образователната ни система е поставено именно детето. Но, за да се разбере това, е необходимо да вникнем по-задълбочено в темата, а да не гледаме само външната страна на въпроса. Да започнем оттам. Само помислете на какъв човек поверявате едно дете, за да го учи! На мизерстващ, подтискан, унижаван, безправен човек. Така ли разбирате вие грижата за детето?

Учителят е поставен в условия, в които му е изключително трудно да работи и не се чувства пълноценен. В нашия сайт има обширна информация по редица проблеми на образованието. Не можете да искате хем да обществото да не се грижи за учителите, да ги остави на ръба на физическото оцеляване, хем обучението на децата да бъде на ниво. Не става така.

Ако вие наистина поставяте в центъра детето, значи ще създадете всички необходими условия то да се чувства добре. Хубава обстановка в училище, с добра материално-техническа база и хора, които не мислят за насъщния си, а как по-интересно да проведат образователния процес. Също така добри, честни, прозрачни правила, в които всички участници: учители, ученици, родители, управленци в системата на просветата имат ясно регламентирани права и задължения. При неспазване на задълженията да се налагат съответните санкции.

Нещата в повечето случаи опират до пари. Добро качество, но без пари не съществува като понятие, освен ако не е някакво хоби.

Вероятно трябва да отговоря на въпроса на Куини и други колежки. Да, ако ми забранят да пиша и да чета книги повреме на дежурство бих напуснал веднага. Именно веднага, защото в охранителският занаят свободните места са много и фирмите молят да те вземат на работа. Това не е училище, в което те плашат със съкращение или уволнение! Вдигаш си шапката на часа и утре си на друг обект при друга фирма, при това може да избираш място на обекта, заплата и т.н.
Интересен казус се случи в една от фирмите, където работя. Според новите осигуровки ние губим 10-15 лв. от заплатите. Попитахме дали ще ни ги компенсират. Отначало ни отговориха с плахо мрънкане, че компенсацията при частните фирми не е задължителна /вярно!/, че нямало синдикат с който да преговарят. Отговорът на един колега бе, че нямаме синдикат, ама имаме пистолети и ако не се реши положително проблема щ напуснем масово. Досещате се какво стана нали? И то без стачка!