“ Драги съграждани, българи! Ние не сме излезли тук, за да ви обясняваме причините, които ни доведоха до осъществяването на този акт. Ние сме тук, за да покажем на тези, които искат да изтрият паметта ни, че все още не са успели и няма да успеят да моделират нашата родова памет така, както на тях им е угодно. Ние сме потомци на тези, които платиха с кръвтта си за това да имаме държава и да живеем в нея свободни, а не роби. За съжаление днес имаме повод за размисъл, дали сме успели да опазим това, което те са платили с живота си – да, имаме държава, но свободни ли сме?
Казват ни, че това което е било не било робство, а просто някакви чужденци и друговерци, са дошли в нашия роден край и са ни управлявали, дали са ни закони, права и въобще по нищо тяхното управление не се различавало от това днес, как може да наричаме това робство. В техните дебели книги и умни глави, робството имало точна дефиниция и тя не съвпадала по нито един параметър с това, което е било по нашите земи 500 години. Нашите прадеди никога не са били роби, следователно робство не е съществувало.
Но ние не съдим по техните дефиниции, те са безчувствени, сухи, сковани, ние съдим по писанията на нашите възрожденци, по техните стихове, писма и възвания, защото за тях всяка неправда с която е трябвало да се примирят е робство и нищо друго. Да, нашите прадеди са се борили срещу неправдите, срещу дискриминацията, срещу произвола на властите и тяхната безнаказаност, ето това за тях е робството. И сега да се замислим – днес по-различно ли е? Нима и днес ние не се чувстваме жертви на безнаказаността на нашите управници и свързаните с тях олигархични икономически кръгове. Кажете къде в държавата законът е един за бедни и за богати? Къде? Колко от нашите работодатели спазват закона, колко от нашите управници спазват закона, и не стават ли те бизнесмени и властници, с единствената идея да натрупат богатства за сметка на обикновения народ и да използват законите така, както им е угодно – като камшик за бедния и непристъпна крепост за самите тях.
И ако днес сме заобиколени с примери за неправди, навсякъде и във всичко, тогава не е ли техният стремеж да премахнат думата робство от нашата родова памет – страх, да не би да наречем и днешното си съществуване робство и да възстанем срещу него? Това е разковничето, драги съграждани, ако нашите предци са имали изострено чувство за справедливост и не са приемали като нормална всяка проява на неправда, а са я наричали робство, то трябва и ние да последваме техния пример – защото днес робството не е по-малко от тогава. Време е да се обърнем срещу нашите продажни, нагли и самозабравили се бизнес и политически елити и да им кажем „Стига, мястото ви е в затвора, а не начело на държавата.“ Но те са се окопали там и са защитили своите позиции със закони и единствената ни възможност да ги изгоним, отново е тази която нашите прадеди са избрали преди 139 години.
Ето от това ги е страх, страх ги е, че можем да наречем робство това, което те наричат свобода. Защото каква е тяхната свобода – свободата да изразяваш открито своите сексуални инстинкти, свободата да изоставиш своето родно място и прокуден от тяхната продажна политика, да скиташ немил недраг по света. И най-висшата свобода, която те познават, е свободата да преследваш собственото си щастие за сметка щастието на всички други около теб. Тяхната свобода е свободата на егоизма, свободата на Звяра. Тяхната свобода за нас е робство, а нашата Свобода за тях е неприемлива и затова те винаги ще се стремят да наричат робството, което ни налагат – свобода. От нас зависи дали ще го допуснем. Затова днес ние изхвърляме техните учебници на бунището, там където им е мястото и ще предаваме историята си така, както са я предавали нашите предци от поколение на поколение и от уста на уста. Нека помним, че всяка понесена безмълвно неправда не е нищо друго, освен поредната брънка във веригата на робското съществуване и да не допускаме тези брънки да стават все по-здрави и по-здрави.“
Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
~ Или частна теория на НЕвероятностите!
Професор Искра Баева: Няма срамни или забранени теми за историците - интервю, сп. ТЕМА Студентски исторически център
„Ние“ и „другите“ в учебниците по история, Ивайло Динев, студент
Национална митология и национална литература
Оттеглените учебници или как се учи история на Балканите Балканските войни в учебниците по история Монд дипломатик : Учебниците под подозрение - Досие!
Как се преподава “трудната” история
За свободата и ограниченията
Учебното съдържание на историята в контекста на образователната реформа и модернизирането на пост"комунистическа"* България
Училището: за граждански и/или национални ценности? - 11 май (вторник) 2010, 18.00 ч.
Без Лого: „Неписаната история на Съединените щати“ Проф. Ричард Улф: историята на СССР през призмата на теорията на Маркс. Zinn Education Project zinnedproject.org/
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи