Кои съществителни от мъжки род се членуват с -ят или - я

Само да допълня,Куини.С Я или ЯТ се членуват съществителни имена,които завършват на -АР или -ЯР,но само когато се отнася за лица.
  Пр.: овчар - овчаря/т/,но буквар  - буквара,букварът
  Интересен е примерът с думата ЦАР:
      ЦарЯТ е гол.
      ЦарЪТ  е поставен на бяло поле /за шах/.
 Много по-трудно се възприема членуването с -Я, -ЯТ на съществителните имена, които завършват на -ЯР.
   Пр.: юбиляр - юбилярят , леяр - леярят, иманяр - иманярят,коняр - конярят и т.н.
  Малко трудничко за произнасяне,но нормата е такава.
  Питаш ли ги французите какво им е било,когато са започнали да подражават на Жозефина.Тя е имала говорен дефект и е произнасяла Р по особен начин - както днес всички французи.Но какво да се прави - мода!
  Разбира се,това обяснение е в рамката на шегата.

 

не може да е правилно "царът" при никакви обстоятелства. не казвайте, че някой правописен речник го е описал като норма?! направо не знам какви претенции можем да имаме към съвременните ученици, ако дотам сме докарали записаните норми на езика, съвременните вързастни.

На мен също ми е интересно защо цар се членува с -ът, когато става въпрос за шахматна фигура. За първи път чувам за това.

  Всъщност сега не съм толкова убеден дали съм прав.В речниците, с които разполагам / и Нов правописен..../, думата ЦАР навсякъде е членувана само ЦАРЯТ. Примерът, който дадох, е от отговорите на Тестове по езикова култура,Вера Маровска,изд.Макрос,2001 г.Там на страница 45 е записано:
      царът /шахматна фигура/, царят /владетел/
  Бях свикнал с това разграничение - така го признаваха за кандидат-студентските изпити в Пловдивския университет, затова го и написах в коментара си.
 Възможно е тази информация да е остаряла - тестовете са преди издаването на Нов правописен речник, 2002 г. Вероятно аз не съм прав, защото в Практическа граматика на съвременния български книжовен език, трето допълнено издание от 2004 г., където г-жа Маровска е съавтор, се прави разграничение само в бройната форма:
       цар/владетел/ -трима царе, тримата царе;
       цар/шахматна фигура/ - два царя, двата царя.
 Тук думата ЦАР за шахматна фигура е членувана с Я.
 Извинявам се за неточния коментар и благодаря за бдителността на paideia и Павлина . Не съм съгласен само с израза на paideia "не може  да е правилно... при никакви обстоятелства".Ако ми остане време, ще цитирам някои примери от Нов правописен речник, за да се увери,че може. Засега само един :         
        от горе до долу / разделно/ , но: отдолу-догоре /полуслято/
 Или пак не съм наясно с някакво правило? Вече започвам да оприличавам моите  езикови напъни с езиковите компетентности на Иванчо Йотата. Ще се оттегля от сайта, но се страхувам това да не бъде "За народа загуба велика!".  :)
  Хайде, /факултативна употреба на запетая,нали?/ лека и успешна нова седмица на всички симпатяги от сайта!

Защо да се оттегляш от сайта? Не греши само онзи, който не прави нищо. Пък и тези "грешки" се дължат на разноликата информация в различните граматики, а не на незнание.

За "цар" от гледна точка на членуването при не-лица има логика да не е с мека членна форма, защото назовава шахматна фигура. Но пък в същото време тази дума влиза в състава на десетте съществителни, които си представляват отделно правило.

Странни възгледи има г-жа Маровска за членуването на думата цар. Запазвайки дипломатичния тон, ще кажа, че не бих й се доверила. Иначе разграничението при бройната форма е правилно – от гледна точка на днешната норма, чиято основателност няма да коментирам тук. Според мен човек трябва да бъде по-отговорен, когато съставя и публикува тестове, а също така да потърси и нечие друго компетентно мнение. И още нещо немаловажно: да се доверява на езиковия си усет и здравия си разум.

П.П. Наско, не че се съмнявам в твоята добросъвестност, обаче наистина ли е написано царът черно на бяло и формата е посочена като правилна, когато става въпрос за шахматна фигура? Просто не мога да повярвам! И то в сборник с тестове по езикова култура... Тази форма и преди излизането на Нов правописен речник на българския език не е била правилна при никакви обстоятелства, ако използвам израза на paideia.

Да, Павлина, така е написано. За съжаление нямам скенер,за да го снимам, но всеки може да провери – цитирал съм изданието и страницата. Тестовете са озаглавени “Варианти за кандидатстудентския изпит по български език в ПУ”Паисий Хилендарски” за 2000 г. и предполагам, че цитираният пример не е недоглеждане на съставителката на теста, а позиция на цялата катедра. Струва ми се, че имаше такъв момент – да искат да наложат разграничението за съществителните, завършващи на –ар за лица и не-лица.Може би имаха някакви основания, но после се оказа, че не са достатъчни. В 1989 г. излезе Практическа българска граматика от Петър Пашов, ДИ “Народна просвета”.В нея той, след като изброява кои съществителни имена се членуват с –ят, в това число и царят,малко по-надолу на стр.66 прави уговорката: “Но съществителни, завършващи на –ар, които не означават лица, се членуват с членна морфема –ът/-а/, а не –ят/я/, напр. календарът, а не календарят ,пазара, а не пазаря и пр.”. Тук обаче не е цитиран пътят.Мисля, че г-жа Маровска е имала някакви основания да цитира този пример в контекста на тогавашните езикови норми.Или пък са имали амбицията да създадат нова, основавайки се на езиковата практика. Дори и аз за дълго време бях убеден ,че практиката разграничава  царят като владетел и царът като шахматна фигура. Най-убедителния аргумент срещу това чух от една моя колежка, която ценя много и която преди два дни ме попита: “А ако имаш играчка овчар,овчарът ли ще й казваш?”. Съкрушителен удар, нанесен непретенциозно и с усмивка!/Такава граматика ми се учи!/

  Аз също проверих в тогава действащия академичен правописен  речник ,издаден в 1983 г./Елена Георгиева …/. И там липсва форма царът.Не съм проверил само в речника на Петър Пашов, изд.2000 г. Там имаше много хубави обяснения.

  Както и да е. За мен този въпрос вече е приключил. Благодаря за уточнението на теб и на всички, които взеха отношение.Простих се със заблудата си и повече няма да подвеждам хората, които търсят консултация от мен, което е най-важното в случая.

  Разбирам негодуванието ти, но не знам защо аз се дразня не толкова от този пример, колкото от други. Напр. в Нов правописен речник бройната форма на синове е дадена /двама и т.н/ сина и в тестове по езикова култура за кандидат-студенти/ тестът не е за ПУ/  тази форма се дава като вярна, когато е повече от ясно,че в речника е допусната грешка - сравни в речника с /двама и т.н. зетьове/,което е правилно. Как да се ориентират кандидат-студентите, когато тук правилото е категорично.Също и с частица по с падежни форми: поновому , подомашному , постарому, и т.н., но само  по твоему/с.881/ и по моему /с.508/ разделно, а посвоему – слято.Прилагателните на –ен платнен,мукавен и т.н.,но чешмян-чешмен – дублет.Защо? Да не навлизаме на територията на ятовия преглас…

  Има много спорни места, но за тях друг път.

Благодаря ти за отговора. Прокарването на нова норма според мен има смисъл, когато е съобразено с тенденциите в развитието на езика и с масовата езикова практика. Ако новото правило е изкуствено и умозрително, е обречено на неуспех.