Понеже исках в твоите води да се изкъпя,
до пълноводието ти да се докосна,
пред красноречието на очите ми отстъпи.
Годината дори не беше високосна.

На рибите оставих своята умора,
в замяна най-оранжевия изгрев ми изпрати.
Почувствах се като излязла от затвора,
забравих миналото си и всички постулати.

Заповядайте при нас! Този месец сме посветили на българската любовна лирика. С нашата нова игра искаме да си припомним прекрасни стихотворения за любовта, написани от български автори, да възкресим онези, които са забравени, и така да осъществим една образователно-поетична идея :)

Чакаме ви тук!

Вечерняя музыка

Мир бился в хаосе шумов.
О, как рассеянно
                  шумели
деревья, отзвуки ветров, и птицы
под стрехой галдели!
Стекло,
       железо
             и бетон
во тьме
как в лихорадке бились


и, исторгая
             писк
               и стон,
ожить мучительно стремились…
Ужасно то, что как в плену
гармония во мне стихает
и все порывы
       в темноту


в нелепых криках вылетают.
Лишён я власти!
Мнится мне,
как будто только взгляд твой краткий
мог упорядочить вполне
мир, утонувший в беспорядке.
Но ты
        не задержалась тут.
Прочь уходя,
               ты уносила
свою возможность
                каждый звук
представить песней
чудной силы.
Идёшь ты стороной иною.
И там с чертами торжества
влюблённой
        мастера рукою
всего
коснёшься ты едва.
И ночь безумную
бесшумно
улыбкой кроткой
                усмиришь.
Натянешь
        ветви
               будто струны
и камни в звуки
                обратишь.

М. Юн

Вечерна музика

Светът бе хаос шумове.
О, как разсеяно
                    шумяха
и виещите ветрове,
и птиците
от мойта стряха!
Стъкло,
       желязо
              и бетон
трепереха
нетърпеливи
и в трясък,
          писък
              или стон
се мъчеха да бъдат живи…
Ужасното е, че и в мен
добрата музика умира
и всеки порив,
       пазен в плен,
в нелепи викове извира.
Аз нямам власт!
Аз чувствам блед,
че само погледът ти кратък
би могъл да наложи ред
във този странен безпорядък.
Но ти сега
       не идваш тук.
Ти си отиде
             и отнесе
възможността
             безсмислен звук
да се превръща
в ясна песен.
Отнесе я на друго място.
Там с тържествуващи черти
като ръка
       на влюбен майстор
ще минеш
върху всичко ти.
Нощта
безредна и безумна
усмихната
       ще усмириш.
Ще бъде
       всяко клонче
                     струна
и всяко камъче —
                     клавиш.

Вл. Башев

Въгленче в душата ми запали.
Погледът ти сякаш ме прободе.
Синъото по кожата ми пари...
и се давя в страст
и не говоря.
В мъжката ти твърдост се разтапя
силата на женската ми същност.
И с ръце,които плахо търсят
кротката тръпчинка до сърцето
сам-сама ще си нарамя кръста.
Изгори ме,пък
тури му пепел.
Да изчезне в рижото на залеза
тази невъзможно зряла възраст...
Вплетени тела,
душите,
мислите,
еротично-хаотични чувства...
Лудо бягство към едно ,,обичам те,,
с притаено
въгленче на устни.

Задъждели зеници,
топло и мокро
и солено
по скулите -
не сълзи,
вадички желание
ближат устните.
Мисълта,
че те искам
полекичка
пристъпва по ръба на
душата ти,
влудява те
като
вятър...
И са безполезни думите
задраскали
следите
от задъждели зеници,
топло
и мокро
желание...
по дланите-
за вятър.