Нежността ми прокълната
ден след ден те търси
Любовта ми без отплата,
в студ и лед се гърчи.
Самота,самота!
Защо в сърцето си дошла,
и свила си гнездо.
Ах съдба....
Ах съдба....
Зашо душата скърши с огнено кълбо.!!
Обич,нежност и надежда беше мили ти за мен.
Полъх и милувка нежна,
бях на любовта във плен.
но изведнъж, край нас се пръсна мъгла...
Студена черна и глуха тъмнина.
виках,крещях,
дочувах нечий грозен смях,
и едри сълзи за раздялата ни аз пролях.
Спомените си запазих,
знай че друга съм сега,
ала във мен остана само
страха от любовта.
Очакван телефонен звън..........
Обичан глас,тъй нежен сякаш е коприна,
погалила ухото ми на сън.
Сълзи напират пак в моите очи ,
и търся в спомените си утеха-как боли.....
Очакван телефонен звън.......
Отново моля се, кажи ми че се връщаш,
със нетърпение очавам пак да ме прегръщаш.
Сърцето си ти давам....
Душата ми вземи......
И знай пред бог тъй искренно ти обещавам,
Дабъдеш в него само ти!!!
Леглото твое ще покрия с карамфилов цвят,
и пъпки роза за възглавница ще сложа.
Ще цъфна като теменужен лист върху сърцето ти,
а ти ще чуеш учестеното ми дишане.
Като лоза ще се извия покрай тебе,
щебъда твоя сянка,обич и стенание,
сълзите ми за теб ще бъдат назидание,
а устните, ще те убиват със желание
Comments6
Дълго кърших аз клони унесено.
Не успях да се върна във времето,
За да успея да открехна завесите
На голямата сцена в живота ми.
OK, готово, :))
ДъгатаДъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.
Слънцето, златното, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.
Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.
И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.
А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?
Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!
Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!
Pagination