23.11.2008

Луната гаснейки, поглежда към деня.

Очите търсещи, отиват в спомена.

Сърцето трепкащо увива се в тъга.

Целувка в спомена напомня за нощта.

Телата вплетени изпълват вечността,

на двама влюбени живели с любовта.

Сега различно е, променя се света.

Звездата падаща, напомня за мига .

На нея моля те, за мене разкажи ,

когато двамата живеехме с мечти !

Това е стойностна авторка, която ще ви накара да се разчувствате в нейният пурпурен свят...Книгата и е нещо невероятно и заслужава да се съпреживее заедно с Димитрия - една Пурпурна стихия....

В най-тъмния ъгъл на моята стая,

където не стигат лъчи/и никой където не гледа,

натам не отправя очи.

В тоз кът от Бога забравен

е стаена прекрасна дантела,

тъничка, крехка и бяла/сякаш от облаци взела

на своите къдрици ефира,

лекотата на нишките бели,

в които понякога сбира

душици тъй кратко живели .

В тази дантела сребриста,

заплитана дълго в следобеден час

от нечии тънички пръсти чевръсти,

откривам зарадвана аз

от лъч сребро лунен парченце,

от ден януарски следа

и тъжната песен на струна,

на нощ черноморска вкуса.

И виждам, където навярно

хората виждат просто

Паяжина-сива и грозна/от нечия обич следа.

Древната символика е закодирала
слънчева усмивка в слънчевия сплит.
Цяла нощ не спя. За теб съм избродирала
ленени шевици ситен маргарит.

Ще се сбъдне явно старото пророчество,
че след залез слънце ще ме похитиш.
В полунощ ме чакай в самодивско сборище -
млада и порочна целуни ме ти.

 П.П. Картинката е от Интернет. И по-точно от тук. От същото място е и картинката в коментара по-долу, където обяснявам как ги намерих.