Как поздно вы меня целуете… Как късно всички вие ме целувате… - от В. Башев и М. Юн

***

Как поздно вы меня целуете…

Мучительно меня глазами ищете,
блестящими, как две большие капли,
как две слезы, готовые скатиться —
        прости мне, что тебя когда-то
        не поняла,
        не верила тебе…

Вы прощены. Целую вас спокойно.
Прочь ухожу и уличные лампы
меня изображают на фасадах
большим
и необычно добрым.

Но вскоре тени уменьшаются
и тонут
в подъезде тёмном,
вверх по лестницам идут,
сгущаются, становятся рукою,
что грустно пишет строчку на бумаге:
Как поздно вы меня целуете…

пер. М. Юн

***

Как късно всички вие ме целувате…

Очите ви мъчително ме търсят,
уголемяват се, лъщят като сълзи,
готови всеки миг да се търкулнат —
        прости, че някога бях лоша,
        не те повярвах
        и не те разбрах…

Простени сте. Целувам ви спокойно.
Отивам си и уличните лампи
по гладките фасади ме рисуват
висок
и неестествено добър.

Но скоро всички сенки
се скъсяват,
потъват в тъмен вход,
изкачват стълби
и се събират във една ръка,
коята тъжно движи своя молив:
Как късно всички вие ме целувате…

Вл. Башев