Усмихни се,  pestizid!

Привет, Пестицидче!

Дълго кърших аз клони унесено.

Не успях да се върна във времето,

За да успея да открехна завесите

На голямата сцена в живота ми.

Благодаря ви. Ще го довършвам: и дъга ще се усмихва накрая, но първо трябва да си пофуча малко. А пък искам и да го помисля, за да не напиша първото ми хрумнало нещо и после да редактирам. Не, че е невъзможно, :))
OK, готово, :))

Що така винаги се усещаш навреме? Супер си! Браво!

Хъм, заоблачила си се май на последък :) Много ми се иска да те почерпя с едно стихче на Джани Родари, ето го и него:)

 

Дъгата

Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.

Слънцето, златното, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.

Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.

И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.

А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?

Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!

Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!

 

Ами то понякога и буря си трябва - иначе как ще оценим тишината :) Мисля, че много добре е станало :)

Харесва ми!

Отново искрено стихче. Харесва ми. Помисли си какво би станало ако заменим думата "пазиш" с "опазиш" и най-вече изразът "и от талази..." с "и от грешници...". Аз бих го казал така, ама ти не ме слушай, карай по своему. С поздрав, Вал!

Мда, "опазиш" се приема веднага. Щом талазите не ви харесват, ще ги сменя с нещо по- гадно :)

Всъщност радвам се, че ви харесва. Поздрави :)

Добре, значи не искате да Ви пазят от грешници. Ама метастази наистина е гадно! Тогава нека да стане "...от урагани и метастази." Що пък да не бъде  "...от урагани и любов като тази"? :))

Хмм за сега смятам да остане така :) Като поотлежи ден- два, пак ще го погледна :)

Харесва ми така. Вал, добре е според мен с метастази. Уж мислиш, че всичко е заминало, ремисия някаква се е получила и хоп, те вземат, че се появят. Добре е да има ваксина, :)

Мили момичета, за мен метастазите са нещо много сериозно. А метастази в любовта?! Как ви се струва? Любовта има нужда от тайни и от малки лъжи и лукавства, за да бъде привидно безкрайна, да издържа на всичките тайнства.:) Не трябва да има и ваксина. Всеки трябва да се влюбва и да се разлюбва. Има нужда понякога от любовен елексир.:))

Еее, Вал, ти като се ваксинираш срещу грип, не значи че цяла зима не кихаш, :) Та за малките тайни, ясно, ама си трябва и известна грижа като цяло. И похлупакът на малката роза... Приятно е.

Ей, с това момиче няма да мога да излезна на глава! Аз не искам да се ваксинирам против любов. Аз искам да се ваксинирам единствено срещу омразата и завистта на някои хора около мен. Нека да си кихам и да си кашлям от любов. Все някак ще издържа. Ама с този пестицид няма да се разберем?

Най-накрая те разбрах. Пчхи-хуа! Наздраве! :-D

Вал, и днес ми харесва в този вариант :) Пояснение : това стихче (както някой хора знаят) е посветено изцяло на моят собствен съпруг, който никога не чете стихове, или поне не чете моите стихове. Понеже той е един ужасен и непоправим Дон Кихот за цял живот, винаги се опитва да ме пази от всичко - особено от метастази и камъни :) Но аз много се страхувам, че той може да се разпадне от непрекъснатите опити да ме опазва - защото всъщност знам, че е доста крехък... И затова се страхувам за него - защото понякога наистина е непредвидим като бедствие, особено когато е пред разпадане...Та така :)) Надявам се, че обясних всичко :))

Пчи - хуа! Наздраве и на трима ни!

Здравейте, Случайна! Днес вече и на мен ми харесва този вариант. След обяснението на кого е посветено това стихотворение. Чудно е как една дума може да предизвика толкова спорове! Чудесно е един непоправим Дон Кихот да се грижи за някого. Особено да предпазва от камъни и от МЕТАСТАЗИ. Вие трябва да бъдете щастлива. Но, според мен, той не се преструва на пясъчен замък. Той си е такъв и вие трябва да го пазите от срутване, защото злите сили никога не обичат подобни отношения. Посвещавайте на този благородник много стихове и му ги четете. Той вероятно заслужава това. Не се обиждайте за каламбурите с онзи измислен шал. Това е една стара закачка с Пестицид, която много ни забавлява. Пожелавам на всички нас да не се отървем от кихавици, кашляния и подсмърчания. С поздрав ВАЛ.

Разбрах аз, че ще трябва да поясня ситуацията :) Вал, запознавайки се през 85-та година с моя мъж, установих с учудване, че на света съществуват хора, които не четат стихове никога - особено стихове, които не са смешни :) Фактът си е факт и за толкова години се наложи да го приема. Не ми е нужно той да ги чете, нужно ми е да знае, че даже след толкова години аз продължавам да пиша за него. Никак не се сърдя за каламбурите, а пък шалът е съвсем реален. Когато с Пестицид се запознахме през зимата, аз бях омотана с голям плетен шал, защото валеше сняг. Всъщност, винаги ходя през зимата увита с голям шал :) Не е нужно да ми говорите в учтива форма, аз просто така говоря с повечето хора, които не познавам лично.

Интересно!                                                                                                     Малко ми се изгуби ритъма във втората октава, като я съпоставих с първата.

Може "ремонтите" да са повлияли.

Красимир, напълно си прав. Ритъмът малко пострада от тридневния период, който застана между първата и втората октава. Все още не мога да го оправя, вероятно ще има още ремонти . Благодаря :)

На мен пък и музикално и емоционално ми е "дю шеш" :)

 Знаеш ли, Случайна, аз това мога да го кажа и за моя съпруг, т.е. би прилепнало идеално и за него... Само дето не мога да го кажа така  красиво както ти си го изрекла!

 Страхотно е!

Роси, чудесно е да имаш такъв човек до себе си, но не е много лесно - знам го от опит :) Поздрави го от мен!

Ах, тая Пенелопа! Не е нужно да се следва лошия пример, нали? :))

Случайна, :))
Ама все си мисля, че този министър ще да е "без портфейл". Щом една съдомиялна машина не е купил на Пенелопа, :))

Честно ,тука има класа.За теб той е Бог.

Чак пък класа... Gen, наясно съм, че това не е висока вода. Но имах потребност да го напиша.

Кратко, ясно и непретенциозно. Истинско. За мен и в живота е така. Приказките за голяматаи единствена любов будят у мен съмнение за .... лъжа и лицемерие. Може и да греша, но едва ли?

Пестицид, не е много - това е всичко :) Стига с тая "висока вода" - аз мисля, че е прекрасно, топло и истинско.

Всъщност не искаш кой знае какво,

а живота все тъй си играе...

дава  на тези, що за много ламтят

а за малките желания нехае...

 

А ако поискаш кооой знае какво,

кой знае какво, ще получиш :)

 

 

П.п. искай на едро, за да ти се даде малкото

(сигурен съм че не е китайска мъдрост,

сега си го измислих :)

@ Xandrina, благодаря за коментара. Да, наистина искам точно това. Но ми трябваше време да го открия, :))

@ Случайна, ами то "всичко" > "много", :)) Благодаря ти. Пък капучиното, да знаеш, води до прозрения, :))

@ Сеч, мога и повече да искам. Като например поезията да е в живота ми, а не в книгите, :))

Наистина това са обикновени човешки желания. Искай!

Не се колебай, а поискай.

Поискай дори и звездата.

Те, другите, пожелаха цвете чак от луната.

Та ти си поискала нещо най-нежно

Искай и ще получиш

Това е неизбежно...

Обичай, бъди добра и всичко ще ти се даде, pestizid!

Прекрасно си го казала, много е истинско...

И на мен много време ми отне това простичко откритие, pestizid. Но все пак по-добре късно, отколкото по-късно ;)

докосващо :)

Valiata, pek68, Xandrina, Alis, благодаря ви, :))

Ето това вече е нещо много по-добро. И никакви ремисии! Трябва да си има болчица. Нека да има мълнии, нека да има страст, нека и дъждът да те мокри, нека и копнежите винаги да са с теб. А сърцето ще издържи, трябва да издържи, защото...

...без да падаш сред светлина или мрак,

ще узнаеш ли какво е това болка?

Политаш и падаш, препънал се в крак –

това е то човешката болка.

Благодаря отново, Valiata. Мисля, че ремисиите са необходими, стига разбира се да няма повторни активирания. Не съм си помисляла, че мога да звуча толкова медицински. :)) За болката съм съгласна, че е нужна, защото както пише Дамян Дамянов: "Не вкусил от соленото на сълзите, как бих усетил сладката усмивка?" Макар че понякога наистина е много трудно. Или поне така изглежда.

Сеч, а къде са ми гръмотевиците? :)))

На раздяла грамотевичната буря

чувствата си спира да притуля...

 

 

:) Няма гръмотевици, само дъжд като за световно :)

Добре написано, късичко, но ясно. При пръв прочит почти на медицинска тематика, но като че ли не е точно така. Болката около слънчевия сплит направо си е сърдечна болка. Заслужено плюсче.

Благодаря ти, Valiata. Много се колебаех м/у реанимация и ремисия, :)) Някой ден ще стигна до ремисията, надявам се, :))

Здравей Sluchaina, много ми хареса това твое стихотворение. Хареса ми главно със своята нежност. Може би този стил ти приляга най-много. Браво!

Заслугата за това стихче е изцяло на Пестицид и на изпитото капучино в обедната почивка :). Радвам се, че ви харесва и Много благодаря за оценката. Valiata, аз нищо не разбирам от стилове и анализи - някъде в първите си публикации бях казала, че думите се подреждат сами с доста малко мое участие и едва ли мога да се придържам към някакъв стил съзнателно :). Благодаря ви за оценката. Поздрави.

Sluchaina , прекрасно стихотворение си написала.+ + +

Прекрасен стих! Звучи ми толкова мило, тъжно и откровено...Поздрави :-)

Благодаря, pek68 и Vqra Eneva. Радвам се, че ви е харесало стихчето. Поздрави.