Поезия | BgLOG.net

By Miisha , 20 November 2006

Есенно хайку

Башьо

Shiratsuyu ni sabishiki aji o wasururuna.

Не забравяй
вкуса на самотата
сред бялата роса.

Kareeda ni karasu no tomaritaru ya aki no kure.

Гол клон-
на него гарван.
Есенен залез.

Бусон

Sabishisa no ureshiku mo ari aki no kure.

Есенна вечер-
и в самотата
има радост.

http://www.grinningtroll.com/gallery/momiji/momiji1.jpg

Иса

Kogoto iu aite wa kabe zo aki no kure.

Есенна вечер.
Стените са
мой събеседник.

Шики

Akikaze ya ware ni kami nashi hotoke nashi.

Есенен вятър.
За мен
няма богове и няма Буда.

Yuku ware ni todomaru nare ni aki futatsu.

Аз тръгвам,
ти оставаш...
Две есени.

Шюоши

Yume samete odoroku yami ya aki no kure.

Отворих очи
и се сепнах от мрака.
Есенен здрач.

Legacy hit count

688

Legacy blog alias

9649

Legacy friendly alias

Есенно-хайку

Поезия

Comments3

kekla преди 19 години и 5 месеца

Eента е любимият ми сезон.. заради топлотата, която отвсякъде се излъчва едновременно съчетана с мрачно време... Цветовете греят, изгарят дори...
Сестра ми много обича да чете хайку. Има доста книги у тях.. дори тя самата пише тристишия... Много истински начин на изразяване... Хересва ми всичко, което е свързано с въздействие и отваряне на душата както навън, така и отвътре...

veselin преди 19 години и 5 месеца

Много са хубави! :)
Заповядай и в www.bglog.net/poetry :)

Eneq преди 19 години и 5 месеца

есента - този вечен следобед на душата...

By Miisha , 19 November 2006

Сеппуку

СЕППУКУ

Днес се събудих късно и видях, че през
нощта снегът е навалял и затрупал
дървото до прозореца. Реших да го осво-
бодя от мъките му и излязох на двора с
брадва в ръка. То беше младо, крехко
дърво от непознат на дендрологията вид.
Вдигнах брадвата и замахнах, но в последния
миг отклоних удара. Реших да дам възмож-
ност на дървото да запази честта си. "Ето,
умри достойно!", казах, забих брадвата до
стеблото и влязох да закуся. Закуската ми
се състоеше от яйца и кафе. След половин
час се върнах на двора. До дървото намерих
дъщерята на съседа, обвила ръце около
ствола. Снегът върху клоните се топеше и
се стичаше върху косата й. Брадвата стоеше
там, където я бях оставил. Блъснах грубо
момичето и се заех да довърша започнатото.

Legacy hit count

679

Legacy blog alias

9644

Legacy friendly alias

Сеппуку-2EFB09A2A8C846408F0C4F01450DE64B

Поезия

Comments1

Eowyn преди 19 години и 5 месеца

Личи си кой учи японостика :) Добре дошъл при нас! Надявам се, че освен мен, тук ще намериш още много приятели и няма да си толкова самотен. Прегръщам те!

П.С. Обичам дърветата :) И аз прегръщах така миналата година едно дърво в студа...

By Imperator , 18 November 2006

България

Земя зелена и земя пустинна,
ограбвана, въздигана, опожарявана,
земя на голи чуки и градини,
обругавана, бленувана, възпявана;

Земя на светци и на предатели,
на роби, на борци и на поети,
земя на нихилисти, на мечтатели,
на юнаци, на крадци, на клетници;

Защо пред теб се чуждите прекланят,
защо те своите проклинат,
защо децата ти все чувстват се измамени
под твоето небе най-синьо?

Напоеното със кръв от всичко най е ценно,
съживената със пот земя е свята,
пред времето си ти нетленна
- страна най-дивна на земята.

Legacy hit count

951

Legacy blog alias

9630

Legacy friendly alias

България-0BDBA49035E34A5E990F5A190FA6AEB4

Поезия

Comments4

queen_blunder преди 19 години и 5 месеца

Чудесно стихотворение, написано с любов за България, и същевременно с много болка...

Благодаря ти, Императоре!

queen_blunder преди 19 години и 5 месеца

---

rumenpnikolov преди 19 години и 5 месеца

Вучков, професоре, ни съ занимавай с България. ПИши за момичето - по ти съ удава. Годината е 2006-та.

Hristena преди 19 години и 4 месеца

Много, много хубаво! България е наистина много изстрадала, но и най-красива! Ако знаеш сега как ми липсва синьото небе, толкова искам да го видя. Защото е вярно, че в България то е най-синьо!

Поздрави и се радвам много, че има още такива хора, които обичат и почитат родината си!

By sekirata , 18 November 2006

Малко поезия Part I.......

Мрак, здрач , тъмнина. Навън мъгла се стеле..
Въздухът наситен с неприятна , гадна миризма.
Тежък товарен камион с грохот профучава покрай теб, оставяйки след себе си смрад, кал и мръсотия, одушаваща вълна!

Куче , треперещо от студ, вода от кална локва пие
А всичко е като във гадна лепкава мъгла.
Единствената мотивация, която движите е: 'Час по-скоро да се прибера, У дома, У дома!!!!...............

Поглеждаш долу към земята боклука разпилян с погнуса, а котка мършава безумно рови , търси си храна....
Минава автобус, изпръсквате със същата вода от локва вдълбана в напукания асфалт, а котката подскача в уплаха и потъва в мрака. Остават само светещи дивите очи....
Вървиш и гледаш лелка с куче. Клошар се рови в кофата с боклук.
Той също трябва да яде.....А кучето пред входната врата изсирасе бесрамно. Приисквати се да го ритнеш в г....
Не е виновно, така възпитано е то.
Стопанката му гледа те нахално, нагло и превзето, а след това към песа поглед приковава, е то със заниманието си продължава!
Тя вика му: "По-бързо Бъки, замръзнах докато те чакам!"
............................................................................................
Смут и пули се докат не и го кажеш , а бе я си .........
Влизаш във входа и светкаш лампата, очакваш изненада...
Нещо, някой, екшън, ама няма!!!
В пощата поглеждаш..... е там е изненадата очаквана, сметки .
Вземаш ги, по стълбите се качваш , мислиш си...
Заставаш пред вратата, бъркаш ключовете взимаш от джоба доста неудобен........

Legacy hit count

395

Legacy blog alias

9628

Legacy friendly alias

Малко-поезия-Part-I-------

Поезия

Comments1

rumenpnikolov преди 19 години и 5 месеца

Браво бе, секира! Дай още в същия дух!

By rumenpnikolov , 17 November 2006

***

От прозореца си гледам всеки ден

Дунава

Виждам го как бавно тече -

Мудно.

Виждам как водите му менят

Цветовете си

Виждам как небето над него

Свети

Виждам мъглата как

Покрай него се стеле

Виждам покривите от нашия бряг

Как го гледат

Виждам колко красив е той

И го рисувам

С думи,

не смея с бои

Срамувам се

Legacy hit count

639

Legacy blog alias

9620

Legacy friendly alias

----C9289F479CF44F9C936BE3E05991F5FE

дунав

Поезия

Comments

By rumenpnikolov , 17 November 2006

***

От прозореца си гледам всеки ден

Дунава

Виждам го как бавно тече -

Мудно.

Виждам водите му как менят

Цветовете си

Виждам небето над него как

Свети

Виждам мъглата как

Покрай него се стеле

Виждам покривите от нашия бряг

Как го гледат

Виждам колко красив е той

И го рисувам

С думи,

не смея с бои

Срамувам се

Legacy hit count

685

Legacy blog alias

9619

Legacy friendly alias

----B0366F9C15394D3ABD1C0B6CC089C086

дунав

Поезия

Comments1

veselin преди 19 години и 5 месеца

Хубаво е, rupani!
Нарисувал си го! :)
Заповядай и в общност "Поезия" :)

By Imperator , 14 November 2006

Тъжното ми момиче

Моето тъжно момиче
- поглед зелен, потопен във депресия...
И сълзи в душата ми тихо се стичат,
и все пак намирам, че тя тъй чудесна е.

Тъгата и пия - за нея да няма,
горчивите чаши аз сам ще преглъщам,
щом щастие пръскам, за нея е само,
дори и тъга само тя да ми връща.

Моето ранимо момиче
- белези в мен непрестанно оставя...
Но своите белези сякаш страшно обичам,
от раните нежни чудни спомени правя.

Рани ще нося - да бъде тя чиста,
моето лесно ранимо момиче
и мъката нейна за мене аз искам,
щом моето тужно момиче обичам.

Legacy hit count

2098

Legacy blog alias

9583

Legacy friendly alias

Тъжното-ми-момиче

Поезия

Comments7

queen_blunder преди 19 години и 5 месеца

Императоре, обожавам любовната лирика заради нежността, с която на напоени стиховете. Но в твоите има и още вълнуващи послания като това да изразиш мъжката позиция на любящ закрилник, която твърде рядко срещаме и виждаме в нашия объркан свят.

micromax преди 19 години и 5 месеца

Много ми хареса. Напомня ми песен на Сигнал. Не знам защо. Сигурно от този текст ще излезе добра балада.

Imperator преди 19 години и 5 месеца

Император знае всички песни на Сигнал - това прилича на коя? :-)

Благодаря, Кралице - ти моя най-вярна почитателка, да... :-))))))))))

shtepselinka преди 19 години и 5 месеца

Стихът е чудесен! :о) Много ми харесва, но го разбирам по друг начин;о) Нали всеки разбира поезията според някакви негови си чувства... Това, което аз си представям е един влюбен мъж, който осъзнава, че прави повече, отколкото трябва за едно момиче, което пък от своя страна е доста неблагодарно и ако не от онези, дето все са недоволни, то поне е апатично :о)

Съжалявам за нотката, която внесох в хубавия пост и коментарите покрай него, ама наистина това ми дойде на първо четене ;о)

Стихотворението е много добро! Още веднъж поздравления. Това не е първото твое стихотворение, на което слагам петица :о)

Imperator преди 19 години и 5 месеца

Този момент тоже го имаше, да.

queen_blunder преди 19 години и 5 месеца

Любовта и депресията са несъвместими, според мен. Една влюбена жена по никакъв начин не може да е депресирана, освен в случаите, когато е била отбъсната от любимия си. В стихотворението обаче става въпрос за взаимност и чувствата, които мъжът изпитва към нея, са много силни - до степен на жертвоготовност. Следователно тя не го обича, щом е толкова тъжна.

На мен това стихотворение ми прилича на една много популярна песен, която, на времето като дете, обичах да пея. Днес, за съжаление, тя е известна като някакъв много нескопосан фолк хит. И текстът, и мелодията, с която съм я чула да се изпълнява, не са същите. Звучи направо отвратително...

Ще ви призная коя е песента и се надявам да не ми се смеете. Ето я цялата в оригинал:

Кой разплака доброто момиче

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско рани?
Две сълзи, две сълзи колебливо се сляха
със солените морски вълни.

Мое малко и тъжно момиче,
със разплакани сини очи,
не закривай очите кристални свенливо,
щом умееш да плачеш - плачи.

Може би затова са солени
и пенливи тез морски вълни.
Векове, векове, векове са поени
със горчиви момински сълзи.

По-красива от морския залез
е таз твоя моминска тъга.
Аз отдавна, отдавна не мога да плача,
затова ми е тъжно сега.

Тази песен съм я запомнила с един много мил, и по-скоро забавен момент, от живота ми.

Бях 12-13 годишна и с майка ми, която беше ръководител на група, сме на морски лагер. Една вечер си бяхме организирали концерт и аз излязох да изпълня въпросната песен много прочувствено, защото страшно ми харесваше в онези години.

Всички бяха седнали срещу мен, а малко по-встрани, една до друга, бяха заели места майка ми и нейната приятелка - колежката й по музика. Всичко щеше да мине и да се забрави, ако към края на песента не бях погледнала към тях, двете. Те седяха, гледаха ме с опечалени лица и ронеха сълзи. В първия момент се изумих какво им става на тези жени, но веднага се сетих, че с тази песен съм успяла да ги развълнувам. Дотогава не бях допускала нито за миг, че съм способна на подобно нещо.

Така тази обикновена случка се превърна в един незабравим спомен :)

Shogun преди 19 години и 5 месеца

Прекрасно стихотворение! Нежно, и силно, и мило.

Мила Щепси, мила Поли, позволете ми да не се съглася с тях. Понякога тъгата има свое основание в драматични събития, в обстоятелства, които са по-силни от нас. Случва се тъгата и подтиснатостта да нямат основание в събития, а се дължи на физиологични причини. Поли, депресията е диагноза. Както не можеш да се сърдиш на някого, че го боли зъб или коляно, така не е виновен и, ако е депресиран.

Какъвто и да е случаят - тъжното момиче може безкрайно много да обича този мъж, който е до нея в трудния момент, и вероятно оценява това, което той прави за нея.

Дано хората имат в трудни моменти до себе си верен приятел, който ги обича, не търси лесното и веселото и ги подкрепя. Аз го имам - дай боже всекиму.

Амин.

By rumenpnikolov , 13 November 2006

Награди от конкурса

Награди от конкурса

Debelan

Поради големи затруднения в уточняване системата за оценяване, журито (аз) реши да награди всички участници в конкурса с тази по-актуална снимка на Дебелан-дебелан

Арагорн - за оригиналните преводи
Микромакс - за смелостта да си признае, че не знае руски и за творческото предложение да направи превода на английски
Еоуйн - за душата, която е вляла в превода
Борислава - за стиховете в проза, които ми докараха мускулна треска в областта на корема.

Благодаря на всички наградени!

ПП. Наградата важи и за Шогун - за красивите стихове и за вярата в принципа "По-добре късно, отколкот никога"

Legacy hit count

747

Legacy blog alias

9560

Legacy friendly alias

Награди-от-конкурса

дебелан-дебелан

Любов

Приятели

Забавление

Култура и изкуство

Литература

Поезия

Хапка и пийка

Смях до дупка! :)

Comments5

Eowyn преди 19 години и 6 месеца

Мерси, мерси, аз тъкмо го бях измислила в чалга стил, а той конкурсът свършил.... Нищо, другия път.

Shogun преди 19 години и 6 месеца

Аз не бях видяла този конкурс, айде да се включа на принципа "След дъжд - качулка", което се превежда на руски като "После дождя - радуга" ;) :

Обичах ви. И любовта все още може

да тлее тихо във моите гърди.

Но нека вече тя не ви тревожи:

не искам нищо да ви натъжи.

Обичах ви - безмълвно, безнадеждно,

измъчван ту от ревност, ту от свен.

Обичах ви тъй искрено, тъй нежно,

данo така ви люби друг след мен.

П.П. И искам и аз за награда да мога да гледам снимката.

vampiresun преди 19 години и 6 месеца

A така! А ние с Кекла пасти дфа ядем. Така ли? Хмммм?

rumenpnikolov преди 19 години и 6 месеца

Вие с Кекла може и да видите Дебелан на живо. Макар и да не участвахте в конкурса.

borislava преди 19 години и 5 месеца

Хихи, ма мн сладка награда, беее! И, Рупани, мн се радвам, че съм те разсмяла:)

By Imperator , 11 November 2006

Следи

След теб прозорецът не искам да затворя.
Диханието твое няма да прогоня.
И насаме със своята тиха горест
ще преживея всеки миг повторно.

Че всикчко тук, което си докосвала
небрежните следи от тебе съхранява
и стаята ми, сякаш омагьосана,
за мене пази късче прежна радост.

Legacy hit count

385

Legacy blog alias

9535

Legacy friendly alias

Следи-90D84536224F42589AC4ABCE44E0932F

Поезия

Comments3

Shogun преди 19 години и 6 месеца

Това ми става любимо... но... колко е тъжно.

queen_blunder преди 19 години и 6 месеца

Толкова са нежни и ефирни стиховете, че чак се питам дали е възможно мъжете да изпитват подобни чувства.

Допада ми този нюанс на носталгия, на сантименталност, които усещам твоите творби, Императоре :)

Imperator преди 19 години и 6 месеца

Ъх, благодаря ти, Кралице... :-)

By Imperator , 10 November 2006

Нашата улица

Помня я сива, зелена и слънчева,
помня я с теб и без тебе я помня,
помня я в лято, сякаш несвършващо,
но все пак отишло си, пълно със спомени.

Помня я в свежи, неразсънени утрини,
помня я в летните ласкави вечери
и на следобеди пролетни помня лазура,
помня я близка и много далечна.

Безкрайна я помня - от стъпките първи,
помня я малка - в младежкия полет,
помня я светла - при всяко завръщане,
при мен да те върне си спомням как молих я.

И тук е останала част от сърцето ми,
при нея се връщам често бездомен
и търся отново светлината в лицето ти
- на Нашата улица, в моите спомени.

Legacy hit count

Legacy blog alias

9520

Legacy friendly alias

Нашата-улица-750A038B1DCB4B0CAA8FD9EB9E878E79

Поезия

Comments

Поезия