Мисля си за малкото неща от живот,които ни правят щастливи.Например, един коледен подарък,но не този материалния закупен след изтощително бродене по родните ни магазини,а този който се заражда в ума и сърцето на скъп приятел.Този подарък,на който мнозина материалисти биха се изсмяли e най-скъпият за мен - стих посветен на моята скромна личност и искам да го споделя с вас.

18 Years Required :)

Колебая се между няколко варианта за темата на общността. Ще ми е интересно да чуя вашето мнение и да решим коя тема да си сложим, или какви промени да пробваме.
Ето и вариантите дотук, които обсъдихме, вече реализирани що-годе :

Вариант 1 - измислен днес. Между него и вариант 4 има много малка разлика



Вариант 2 - С бели колони :



Вариант 3 - Предложението на efina за леко жълт нюанс :



Вариант 4 - подобен на Вариант 1, но без малките бели рамки на колоните :



Благодаря ви за съдействието!

Днес си поиграх малко с Photoshop, за да променя дизайна на общност "Поезия".
Искрено се надявам да ви хареса. (може да гласувате в анкетата)
Има и нов модул, който отдавна се чудех как да вмъкна, но успях тез дни, благодарение на подобрената функционалност на Bglog.

Ами, така изглежда що годе всичко... Може и сами да разгледате :)

"- Своето име
кажи ми
- хвърли ме
във огнени бездни със своите крила.
Аз те заклинам:
чуй ме,
вземи ме,
далеч отнеси ме
- където поискаш!
Ела!

През
бездни
- години -
през зими
и
дни
- (запалена, луда - кръвта ми шуми) -
изпий моят зов
- цяла вечност жадувах аз твоите обятия
- мечтаех,
копнеех
за твоята любов,
всяка нощ чаках,
заклинайки мрака
Да върне легендите, сърцето ми, теб.
Аз креех с години,
преглъщах проклятия,
но вярвах, че има
те, мечтаех за теб.

Теб чакам
- открий ме,
покрий ме
сред мрака
с гопещи крила!
Аз твоя съм - ти си един,
ти бента на моята страст ще строшиш,
ела,
прегърни ме, ела,
да горим
навеки сред огън-желание - виж!
Виж моята жажда
как ражда
се пак сред нощта!
Мечтая отвеки, до смърт да крещя
в истъпление страстно
сред твоите ласки
- желана,
владяна
от своите мечти!
Аз толкова чаках те с жадни очи,
тъй сляпо безумно жадуван си ти,
но мракът край мене все сляп е. Мълчи."


Но ето
- небето -
на две се прекърши
(застинаха в ужас далечни звезди).
През луди
луни
и
води
(земята се гърчи, в пожари обляна):
свирепата рода на змея Огняна
връхлита, усетила празник и кръв!
И бялото
тяло
на хубава Рада
изчезва сред облаци дим и наслада,
пропада
сред
бездни
от демонска стръв,
потъва в мечтите си, в огън и страст,
сред ласки безумни на огнена паст,
гората поляга без буря, когато
в небето изгубва се огнено ято.

Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло,
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти... Сълза
пада в тъмното.Свети лицето.
Няма време, пространство и Бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.

"И кучето бездомно ли е мокро
от есенния дъжд?
Скимти нощта."
Башо

На книгата прозирните, бледи страници
напомнят вехнещи лотосови листа.
Под нежните пръсти на японско момиче-
дискретно ухание на бяла красота.
Вишневият цвят под планината Фуджи
отдавна се е оронил в дремещите езера.
Хармонията намира покой в сърцето ти.
Боговете са те създали с чиста, светла душа.
Танцуваш и медитираш, плачеш сънувайки.
Търсиш себе си в точно две специални очи.
Нощта ти налива питието на незабравата.
Пий до дъно! Какво от това, че ще ти загорчи?
Мракът винаги се спуска неочаквано,
в миг, когато си се отнесъл някъде далеч.
Облича те. Одеждите му са димни и ласкави.
По скулата на небето се плъзва сълза - птича реч.
И рисуваш йероглифи, без да съзнаваш значението им.
Нещо в тебе знае. Ти ще му се подчиниш.
Чаената церемония на душата ти е започнала.
Докосваш с устни чашата. На колене отпуснат мълчиш.
Отново жерави носят на крилете си твойто минало
като пъстро хвърчило от един незабравен детски свят.
Детето в тебе познава езика на чувствата искрени.
Струва си да се върнеш с него поне за малко назад.