Силно! Жестоко!
Много ми хареса!
Обикновено не чета поезията тук, но това ме грабна от началото и стигнах до края. :-) Браво на теб! Предполагам, че ти си автора?!

Силно е да! Но преди 4 часа я нямаше иконата за "нов коментар"?!?! Адски ми пасва ритмиката за един стар инструментал. Незнам защо съвпадение ли е или не. Но тази седмица съм на вълна "ARCH ENEMY". Та те имат такъв албум(STIGMATA). Дръпни си ако не музиката, то поне тексттта.... Поклон. Няма слаб ред, липсват ти още 2 реда да завършиш последният куплет май? Аз така ги преброих...

Darla-Daisy,благодаря за коментара! :)))
Радвам се, че съм привлякла вниманието ти към поезията тук.
Да, стихът е мой и това, че така възторжено го приемаш, ме прави щастлива.Наистина.

Vampire Sun,благодаря и на теб!
А относно последния куплет, по принцип си прав.Не е цял. Незавършено ли звучи? В последно време все повече излизам от рамките на класическия стих. Не знам ...Ще помисля върху последния куплет, но на мен май така ми звучи добре. Може и да греша.

По стандартната схема наистина не е завършено. Но и аз творя извън стандартните схеми. В някой песни някой мелоди се повтарят 3 или 7 пъти. Човешкото ухо очаква дадената мелодия още един път. Но няма 4- ти или 8- ми път. На местта разкъсвам едно изречение между две различни мелодии в една песен. Или пея на края на мелодията като захващам и следващата такава. Понякога даже цели 1- 2 думи не ги пея. Има ги в текста на песентта но не ги пея. Напоследък даже започнах да пробвам текстта да е като разказ. Колкото по объркана ритмика, толкова по- зло звучи. Даже ако и ритмика няма още по добре. Просто наблягам на силни/ключови думи....Топлата вода е измислена отдавна. Но поне аз мога да допълня празнината с музика. Замислям се дали да не ти го поискам за едно инструменталче. Прекалено мои любими думи има в него. Подредбата и използването на кръв/рани и психологични тематики. Цялата тази синбиоза. Адски ми напомня текстовете на "CARCASS". Настолена крайъгълна банда в моето твочество. Наистина може да ти го "поискам". Стига да се преборя с нарцисът в мен... Успех!

Ами,...аз ти го давам. Използвай го, щом ти харесва :)
Когато едно произведение остане само на белия лист или в случая- на екран , то е мъртво. Едва, когато някой го прошепне или изпее , думите оживяват.
За мен ще е чест да изпееш нещо, което е родила музата ми.

Хи-хи-хи, гаранция ще се възползвам. Но не за този въпросен инструментал(http://bglog.net/Music/9924). Направо следващото ми нещо му слагам тоя текст и това е. Февруари или март....

Добре.
Интересно ще ми е да чуя крайния резултат :-)

Абе като те чета, ако мъжът ми си го мисли тва, май по-добре вярно да не се връщаме да живеем в Пловдив...:):):):)

Като едничка дъщеря на прекрасната си майчица, мога да споделя, че е исключително въпрос на късмет да попаднеш на сравнително поносима тъща. Но естествено най-добре е да бягаш - фащаш си жената и бягаш възможно най-далеч - тъщини очи невидени даже се обичат :)))
Проблемът е, че повечето мъже не им стиска и се предават пред обстоятелствата ... поне в моя живот. Но пък затова мамето им разказва играта - всички ги посреща с една и съща реплика: "Искам да знаеш, че за мен - за мойто момиченце достатъчно добър мъж няма."

Ако насича много, пробвайте тоз линк

Нещо се олях (О или У ?) в желанието си да сторя всичко в хубаво качество... :(
:)

Напротив, вижда се чудесно и не накъсва изобщо!

Много хубаво клипче си направил, Веско! Много се радвам на всичките ти клипчета, но това наистина ме изпълни с много положително емоция! Супер! Много мило ми стана - че си си поиграл да намериш всички тия страхотни снимки на блогерите и така добре да ги паснеш с музиката...

От сърце ти благодаря за настроението ми сега и затова, че винаги си толкова позитивен в онова, което създаваш! И че си ни включил и нас..:))

:)
Мис Матеева :),
Невероятна госпожице по английски...,
:)
Много се лаская
от коментара ви (ти) :)

Та така де...
Не можеш да ми видиш усмивката на лицето в момента... :))))

Хубав ден желая!!!

Оооо, Веско! Благодаря ти, че ми припомни тези снимки:))) Знаеш ли, BgLOG ми донесе много нови приятели, които много си обичам! И ти си един от тях! :) А на снимките се виждат толкова много усмихнати лица, толкова съм щастлив, че не мога да ти опиша!
Толкова е хубаво, радвам се, че този сайт ни събра и сме такива готини приятели! :)))))))))))
ВЕСКООО, като си идваш тук искам да те напрегръщам, приятелю! (не в онзи смисъл, в който веднъж те обърках с Яничка де:) :) Благодаря за чудесната изненада! :))))))))

:)
Терко, момко, :),
може да си направим една "масова прегръдка" като се прибера :) Т.Е. - да се напрегръщаме всички наведнъж :)...
За жалост (или не), прибирането ми ще е догодина по някое време (лятото най-вероятно :)
Но ви желая още по-готин коледен купон от миналогодишния (което ще е трудно,... но не невъзможно)
и още толкова приятели, колкото съм хванал на клипчето...
+ тези, които не съм успял да хвана....

:)

хихих, много хубаво клипче Веско!!! Супер :)))) Прекрасно се почуствах! Някак си топличко ми стана на сърчицето :) Прегръдка и халба биричка от мен когато се видим :)

Веско, идеята е страхотна да направиш такова клипче :) А и така прекрасно се връзва с тези две песни. От сърце ти благодаря за хубавите емоции, наистина е прекрасно да се видят толкова много усмихнати лица на тези снимки, какво повече му трябва на човек :)

Оооо, Ваньо-Ангел, .... с удоволствие... :)
Знам те аз, че си запален бираджия... :) (а и аз де... :)
Та биричка в приятелска компания... - чудесно! :)

:)
И аз ви благодаря за хубавите емоции, Яничке!!! :)

Клипчето наистина е чудесно, Веско! Макар и да съм била само на две срещи, мога да кажа, че те бяха от най-значимите събития за мен тази година :) А междувременно тук се запознах с много ценни за мен хора и мога да съжалявам само за едно - че не съм по-близо, за да мога да ги виждам по-често и на живо.

Веско, това е невероятно! Искам да имам това клипче, но не знам как  мога да сваля от YouTube.... :(

Гледам си клипчето за десети път :) Толкова усмихнати снимки :) Много се радвам, че се събрахме приятели! :)))

И на мен ми хареса! Много! :-)

Веско, "много си готи-и-ин, все това, все това си повтарям!" :)

Много приятно клипче, колкото и да го гледаш, не ти омръзва - напротив става ти още по-хубаво :) 

Веско, ти ставаш все по-добър в създаването на този вид изкуство, нека така да го нарачем, и аз ти пожелавам високи постижения и големи успехи в бъдеще време:)

:)
Снимките и хората на тях просто са много лъчезарни и усмихнати - та затова... :)
Радвам се, че ви е харесало и това клипче!!! :)

Брааааво бе, приятел! Уби ме! Сто процента съм с тебе!

Браво :) Смях се с глас! 10 Х за тъста :))))

Брей, обичан тъст!!!А тъщата къде е?:)

Хахаха :)
Някой с повече талант да напише и за свекървата, плс :)

Благодаря, ви хора! Отдавна не съм общувал с хора. Ще пригодя нещо и за тъщата. Добре, че не ходи из нета дъртата вещица.

Чел ли си на Чомски компилацията от интервюта - "Имперски амбиции". Човека много аналитично описва нещата. Най ми хареса за онзи образ с проекта да се започне програма за ликвидация на китайския народ, защото те са различни и са много повече и рано или късно ще им видят сметката на американците - чисто превантивно, тъй да се каже.

Разбира се, че ще ти е мъчно за името, нали си вуйчо, а не възприемаш името на племенника си, който е с българска кръв...

Това за списъка не е съвсем вярно. Просто много чужденци тук желаят да се внедрят по-бързо в доста консервативното американско общество, колкото и то да не минава за такова. Затова, когато се роди детето тук (и по закон става гражданин на САЩ) е добре то да има разгадаемо име - затова и местнородените азиатци, например, се казват Дейвид, Ендрю и прочие, вместо Ли, Пък, Чжуан, и етсетера... Стратегия, която от позицията си на живеещ в България, ти няма как да възприемеш, затова и не бива да съдиш строго....

Особено, ако бъдещето на Самюъл не включва живот обратно в Бг, а само тук. Много по-добре ще му е да е Самюъл, повярвай ми... На детето ще му е много по-лесно да се адаптира към училищния живот с името Самюъл Алън, отколкото като Самуил Аспарухов, което и на мен ми харесва много и звучи гордо и достойно, ама какво от това... Нали ще живее тук?

И нашите деца носят красивите български имена Калоян и Траяна, но синът ни вече втора година е известен в у-ще като Кал Ей (местните могат да произнесат правилно само пъвата буква от Атанасов, и не им се главоболи...). Е, никак не сме щастливи от което, но не е ли по-важно как ще се чувства съответното дете? А въпреки нашите обяснения, когато на следващия ден го глътне средата отново, съм сигурна, че се чувства чудесно като Кал Ей.... А, както добре знаем, децата по всички точки на света за много жестоки към различните. Предполагам това са били подбудите на твоите роднини...

Така че, твоята сестра и зет са си го кръстили така в пълно съзнание, и то със съвсем основателни причини - а на вас са дали тази версия, за списъка, като по-лесно смилаема, особено за твоите родители, предполагам... Постави се на тяхно място. Имат сериозна причина за смяната и на буквите в имената, и на самите имена - не е прост келешлък, ако така си мислите....

Не ги съди, обичай си ги много, както и да казват.

Виж нямам отговор защо не искат да се върнат на гости. Едва ли причината е, че не могат да си го позволят... По-добре това да ви вълнува като проблем.

Чел ли си на Чомски компилацията от интервюта - "Имперски амбиции". Човека много аналитично описва нещата. Най ми хареса за онзи образ с проекта да се започне програма за ликвидация на китайския народ, защото те са различни и са много повече и рано или късно ще им видят сметката на американците - чисто превантивно, тъй да се каже.

Хе, хе, Таничка! Ако беше успяла да разгадаеш и защо 7 години не са се връщали тук сестра ми и зет ми направо щеше да ме разбиеш. Интересно е обяснението за второто име на племенника ми, но мога да те уверя, че моите роднини не питаят никакви светли чувства към американците та да прилагат подобни стратегии. Целите им в щатите не се простират по-далеч от получаването на зелена карта, която би им позволила да ги напускат. И все пак, надявам се, децата ти, а и другите българчета там ще съумеят да приучат местните да ги наричат със звучните български имена Калоян, Траяна и пр., просто заради всички достойнства които българите притежават.

Аааабе.. и двамата сте прави... Сега, наистина, ако роднините ти мислят да се връщат в България съвсем нормално си е да си държат на името на детенцето да си остане българско... но ако пък ще остават в Америка... според мен детето е най-важно... и аз съм родолюбка... но не мисля, че е логично едно детско съзнание да страда... наистина е много хубаво да си защитаваме Българията.. това няма да попречи, независимо от името... но ако ще живеят в Америка, би трябвало волю-неволю да се съобразават с техните правила... а според мен това е леееко аномалия в бг да си орисват децата с имена от сапунени сериали... въпрос на вкус... но ние в България не ценим българското.. защо тогава да очакваме другаде да ни го ценят...де да знам... аз съм за детето.. каквото ще да е, само да не му се обременява съзнанието.. възрастните за това са отговорни...

Ха-ха Рупани, ама те са и без карта? Значи ясно ми е от кой точно списък са си "избрали името"! Та Самюъл Алан е единственият им шанс да останат тук - като родители на американски гражданин, бъди реалист! Което те драпат да направят според всички данни, които ти до тук ни каза.

Че кой чужденец в България не бива "покръстен" моментално от нас с Бг име, така на шега отначало и после си остава...?Любимият ни партньор от Холандия, Ян-Вилем вече столетия е просто Янко... Защо той няма комплексите, че някой не произнася добре гордото му нидерландско име? Всичко опира до комплекси и до адаптивност към "акъла" на околните, според мен....

Забравих да спомена, че тук смахнатите имена са на всяка крачка, все от списъци избрани... Като почнем с актьорски синове, че с тях се бъзикат най-често - от кой списък е на Jason Lee сина - да те кръстят Pilot Inspector?

А нашите деца са горди с имената си, но и достатъчно умни да се адаптират гладко и без самонадеян инат с потури... Дали някой ще произнася Кал или след двугодишни опити ще е още стигнал до Колиан - няма особено значение за личността му и затова, че високо уважаван от съученици и учители... И че всички вече носят тениски от Бг и че знаят по една-две Бг думи..... Което за местните деца си е революция.... Ако беше прочел за вечерта на националностите, щеше да узнаеш , че има много начини да изразиш националното си достойнство пред други хора... И да ги научиш на неща, които не са чували, па макар и накрая, ръкопляскайки, всички да крещят "Браво, Кал!" вместо "Калояне"...

***
Добавка: И ако роднините ти нямат намерения за оставане, защо са още тук? Щото, ако не питаеха мераци към Америка, да са си отдавна в БГ и да си родят там детенце Самуил, не е ли така?

След като преди минута прочетох последния си коментар, мисля, че може да не се интерпретира правилно и бих желала да се уточня:

Иронията в него е насочена само и единствено към теб, рупани, в отговор на твоята към мен и към моя опит да дам смислен отговор на известни заблуди, в които роднините ви волно са ви въвели, според мен по разбираеми и абсолютно оправдани причини...

Иронията ми в никакъв случай няма за адрес семейството на твоята сестра! Особено, след информацията, че те нелегално пребивават тук, аз мога само да уважавам усилията им да се справят и да се борят, за устройването на семейството си.

Щом е хванала бика за рогата и е поела рисковете, а освен това е родила и дете, и търси начини за легализиране на престоя си - достойна е за уважение. Моето, както и твоето, най-вече - твоето. А аз открих ирония още в самия ти пост за името на детето. Затова и написах отговора си подобаващо възпитано и човечно, и иронията ти в отговора, ме наведе на смехотворно отношение към хора като теб, при това явно интелигентни...

Така че, добавям настоящия коментар само от уважение към сестра ти! Която явно е намерила попрището си и се опитва да постига неща, с цената на поети рискове. И с цената на решения, които може би не им се нравят съвсем. Браво на тях!

Тя явно няма времето да съзерцава изгреви и залези и да се чуди защо всъщност е порастнала и как да намери пътя към себе си и този път нейният път ли е....

Ами да взема Таничка, да изчакам да прочетеш отново и последния си коментар, та може и него да решиш да доуточниш. Щото нещо ми се струва, че отношението ти към поста и към семейството ми, да не говорим към самата тебе, като по-превилигирована спрямо непребиваващите в щатите или пък тия, пребиваващи там "незаконно", се нуждае от уточнение

Не, няма смисъл, друго уточнение няма да получиш - аз много ясно се изразих защо и заради кого съм сложила уточнението си.

А и твърде ясно съм казала защо не обичам подобни иронични отношения, както твоето към твоето семейство. Твоят пост беше ироничен, не моят първи коментар. Аз се опитах да дам възпитано обяснение защо твоите роднини са дали това име на детето си и получих поедната доза ирония...

Аз нямам никакво "отношение" към непребиваващите в щатите и мисля, че това е ясно всекиму, освен май теб... Ясно уточних, че нямам такова и към "незаконно" пребиваващите там. Твоите комплекси, обаче, откриват такова. Твой проблем.

Ясно уточних и защо уважавам хора като сестра ти и недвусмислено имплицирах защо не уважавам особено хора като теб, които, макар и определено интелигентни, се чудят кои са и що са, и накъде са тръгнали, и всъщност тръгнали ли са... Неща, които би трябвало вече да си си отговорил за годините си, още повече, че имаш семейство и отговорности към него, а то едва ли очаква точно от теб лутането още да продължава...

Комплексите са си твой проблем, не мой.

Тоя постинг е направо сърцераздирателен... нямам думи просто.

Ай, как са се сгризкали любимите ми хора в блога! Таничка и Рупани, недейте така! Аз се надявах да ядем заедно пуйка със зеле:)

По темата.

Аз лично не съм никакъв радетел за българското или за каквато и да било националност. Не мисля, че тази принадлежност играе някаква роля в оформянето и отстояването на личността, а именно това са нещата, които ме интересуват.

Братовчед ми живее в Англия и има две деца, които са с небългарски имена. Освен че са небългарски, те са и по две с чертичка между тях – просто такава е модата на имената в момента в Англия. Може роднините в България да си кълчат езиците, като ги произнасят, но имената се дават не за радост и улеснение на фамилията, а на децата. Същевременно и двамата говорят български с баща си, майка им им готви български манджи и им боядисва яйца на Великден... Така че – каквото е приятно и полезно се запазва, а каквото не е – се изхвърля. И за мене това се нарича адаптивност.

Абе ти учителка ли си била, бе Таничка? Е, това обяснява доста неща. Жена ми е също учителка. Няма да се караме повече. Айде, прошка!

Това ли можа да измислиш в отговор на всичко, което се опитах да ти кажа?

Колко жалко....

Пийс, Таничка! Няма да се караме пред децата я! Коледа идва!

А на мен просто ми харесаха снимките...
И не ми се говори за другото.

Може и точно така работят нещата;)

А кой знае със сигурност къде свършва реалността?!

Това е то - самата истина. Не трябва да пропуснем да отбележим и че всичко в крайна сметка е една голяма манипулация на абстрактното над реалното, на органичного над неорганичното. Манипулация служеща на целите на една конспирация, на която са и изпуснали края и е извън контрол :P
сега е момента да им разкажем играта!

Лелееееееееееее... Ужас! Пълна лудница! А аз се чудех над "манипулацията" пък то било канспирация... Един вид под вола теле...

Каква ти абстракция, това си е направо самата реалност...

Великолепна приказно красива бяла картина си нарисувал в твоето стихотворение, Императоре, която е в невероятно съчетание с лумналия огън на любовта.
 
Много, много ми харесва :)

Загубих дъх!

Ъх, благодаря ви - имам цяла поредичка "зимни"... студена естетика един вид...