Мечта, наивност, зов...<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

илюзия за някои, за мен – живот;

трепет, сила, лов

на безчетни моменти на щастие -

чувство на близост до Бог!

За някои това би било безумие,

за мен - молитва, нов

път към надежда, вяра, любов!

Говоря и питам, следвам и водя.

Моята съвест, достойнство и чест

помагат времето да дойде

на от само себе си родена уникалност!

Ти

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен,
Да знаеш това,
Което и аз не зная,
Да се втурваш в света
Като в големи води
И да преплуваш докрай,
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря.
И пак силата ти да не ми тежи
Да си въздух,
Когато крилете разтварям!

Завинаги

Завинаги порядъчна и мила,

завинаги с наследство и любов,

завинаги усмихната и непобедима,

завинаги единствена, завинаги щастлива!

Завинаги горяща бурно

с пламъка на моите предци,

завинаги любяща,

завинаги по детски чиста.

Завинаги с Божията Благословия,

завинаги със спомени,

в сърцето надълбоко скрити.

Завинаги се моля, притаила дъх.

Цветя и слънце, богатство и небе,

завинаги се смея, пръскаща навред.

Живот единствен, пъстър и наситен

с хиляди моменти на сила човешка,

с хиляди моменти на слабост,

прошка и утеха.

Човек се ражда сам и умира сам.

Безумна, смела, ненаситна, всеотдайна –

Господ да ме съди и да ми прощава!

Дълбок поклон пред моите родители,

пред моята родина, култура и традиции,

пред моята единствена природа и моите предци.

Дълбок поклон пред светлината на живота!

Мир да властва, любов и милосърдие!

Тъй мъничка
частица
от живота.
Полезен ти да бъдеш
мъничко, на някого…

Да не приемеш
това, което очите
да видят, за жалост, не могат,
уви, това е толкова самотно…

Светът на големите обходих,
Светът от реалността откъснат,
пътеката тъй стръмна.
И нея, огромната ми мъка.

Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
И детето преоткрий у нас
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят
ти спри
във миг.

Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите…

Мечтите - те печати
на живота са,
Главни букви
На тъгата ни.

Фиданките млади
да изтръгнем
от корен
И само в отвъдното
моята вяра е крепка.

Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът - това съм аз!

/Превод: Симеон Влахов – Мони/

Събуди се

Заспиваш ли, любов?

Недей, събуди се,

че огън в мен гори

и не ми се спи!

Усмихни се, моя любов,

На рамото ти нека се облегна.

Много ли си вече уморен?

Вземи от моя пламък за живот!

Лицето ти с ласки ще обсипя,

Ще превържа раната с мехлем.

Ще вдъхна вяра и надежда,

вдъхновение и сила за живот!

Не ми се спи, а ми на теб?

Довери ми се и нека тръгнем

час по-скоро двама насаме.

Часовникът минута не пропуска,

и час по час отсича...

Сега е време за любов!

Такъв какъвто си

Тихичко те наблюдавам,

защото искам да те опозная.

Бляскавата ти фасада вече зная,

добре научил си да се продаваш.

Но не това желая аз да видя,

а другото в сърцето и в душата.

Ти пазиш се, опасна ме наричаш.

Заплашително в лицето ми крещиш,

че зарад мене слаб се чувстваш.

До мене негодуваш, далеч от мене страдаш.

От мене бягаш, при мене пак се връщаш уморен.

Мълчаливо всеки път очите ти посрещам

и вмиг пламъка на радост в теб усещам.

Но паника, от мен не можеш да се скриеш

зад бляскави фасади и престиж.

Не ща да те познавам според твойте титли,

а с твоята ранимост, такъв какъвто си.