НАЗДРАВИЦА
Отново ви каня на гости, приятели мили,
докато животът все още е щедър към нас!
Елате, че може последен път днес да се видим,
че може да хлопне вратите за някой смъртта!
Наздраве за нашите мирни и тихи молитви!
За светлата радост на всяка пречиста мечта.
За малките тайни, в сърцата дълбоко укрити.
За всички надежди у всеки човешки олтар.
Наздраве затуй, че сме живи и дишаме още!
За святата вяра и вечния Господ Христос.
За тъжните щурчови песни и звездните нощи.
За хляба и виното – бедна трапеза за някой наш гост.
Да пием и капка отлеем за нашите мъртви,
да пием за техните братски отвъдни души!
Да пием за белите ангели, свършим ли пътя!
За входа на златните райски врати.
Да пием, че всеки си има по някаква мъка…
Наздраве за всеки нов ден за живот подарен!
За времето, спре ли добрият часовник да цъка.
Наздраве и всеки да бъде от Бога спасен!
Comments7
Много ми хареса!
Обикновено не чета поезията тук, но това ме грабна от началото и стигнах до края. :-) Браво на теб! Предполагам, че ти си автора?!
Радвам се, че съм привлякла вниманието ти към поезията тук.
Да, стихът е мой и това, че така възторжено го приемаш, ме прави щастлива.Наистина.
Vampire Sun,благодаря и на теб!
А относно последния куплет, по принцип си прав.Не е цял. Незавършено ли звучи? В последно време все повече излизам от рамките на класическия стих. Не знам ...Ще помисля върху последния куплет, но на мен май така ми звучи добре. Може и да греша.
Когато едно произведение остане само на белия лист или в случая- на екран , то е мъртво. Едва, когато някой го прошепне или изпее , думите оживяват.
За мен ще е чест да изпееш нещо, което е родила музата ми.
Интересно ще ми е да чуя крайния резултат :-)
Pagination