...къде си ти,  когатовечер тиха ме обгръща

и сенките изплуват в мрака...

...къде си ти, щом леден вятър скръб от скръб извайва

и с ледени ръце притисне, присвитото от болка тяло...

....къде си ти, с пресъхнала уста за тебе питам...

...къде си ти, когато парещи сълзи се стичат,

 и болката дъха миспира....

..защо аз  искам дакрещя че те обичам,

 а с всеки следващ мигпо нещо в мен умира....

....къде си ти...аз вече спрях да питам....

...къде си ти,  когато вечер тиха ме обгръща

и сенките изплуват в мрака...

...къде си ти, щом леден вятър скръбта от скръб извае,

и с ледени ръце притисне, присвитото от болка тяло...

....къде си ти, с пресъхнала уста за тебе питам...

...къде си ти, когато парещи сълзи се стичат,

 и болката дъха ми спира....

..щом искам да крещя че те обичам,

 а с всеки следващ миг по нещо в мен умира....

....къде си ти...аз вече спрях да питам....

Сторих толкова безброй неща

Търпейки изгубих се в света

Та има ли нужда той от мен

без мен и утре ще е ден

сама, блъскам мислите си посивели

м/у четири стени сякаш пощурели

по тавана бавно се плъзгат пипала

по ъглите изпъква неприятна острота

вгледана в нея усещайки студ

заслушана – не се чува и звук

часовника отброява стъпките на времето

а те безкрайни са само по броенето

в чашата с вино виждам как раната кърви

сърцето вече нехайно без желание тупти

нещастница безмълвна все търпи

и чака утре нещо да се промени

от глупост или просто скука

самотата на вратата чука

върви си, крещя и моля – остави ме

махни се или просто погреби ме

Дъждовна нощ, улиците пусти

Пълна тишина, не се долавят звуци

Вижда се в далечината нещо скромно свети

наоколо е мрак, не се очертават и пътеки

прозорец малък - с отворени крила

показва силуета на красива жена

по нейното лице проблясва капчица сълза

като звезда огрява мрака и нощта

кожата и снежнобяла, гладка като кадифе

погледът и син, загледан в нощното небе

а косата и море от черни гъвкави вълни

нежни и бурни отвеждащи до висини

за какво ли мисли тази самодива

та тя е толкова изящна и красива

за какво тъгува щом носи този дар

обаяние, нежност и невиждан чар

вместо да танцува, тя неподвижно стои

плаче и страда, гледа нощните звезди

вижда се ясно – нещо на душата и тежи

чу се това, което тя тихо промълви

“нека вали, да не спира да вали,

нека дъждът измие хорските лъжи,

да прочисти и изгони всички грехове

да отмие черните, мръсни страхове –

толкова мъка има по този свят

толкова болка в нашият град

насилие, лъжи, измама

злоба, ненавист голяма

дори любимият ми от убийство си замина

замина далеч, остави душата ми ранима

нека Бог над хората да се смили

нека вали, да не спира да вали”.

Секундите минават във минути

минутите прерастват в часове

дните се редуват с нощи

в разума отекват гласове

В мислите нахлуваш като ураган

внасяш студ в живота разпилян

след теб остава само празнота

играеш си на шах с моята душа

Увиваш се в съзнанието ми

и пиеш от чувствата ми топли

все не ти достига без дъх да ме оставяш

така и не разбра какво желаеш, какво мечтаеш

Водиш нечий живот, а ти къде си ми кажи

как живееш без чувства и вечно в сплетни

постоянно се мениш, имаш хиляди лица

разбиваш с лекота чисти и обичащи сърца

При мен намери нещо, но с какво е по-различно

и това не знаеш, но все пак го чувстваш нетипично

не обичам да разпитвам и това те радва

чувството, което от мен в теб се ражда

Чрез мен дишаш и от мен живееш

не го признаваш, защото не умееш

грабиш от мечтите ми, грабиш от съня

взимаш от силата ми, взимаш от духа

Чувстваш се удобно, защото аз съм ти опора

и все ме търсиш – мястото на твоята отмора,

но взимай с пълни шепи, позволявам ти това -

но защо обичам те, щом ми носиш самота!