Сторих толкова безброй неща
Търпейки изгубих се в света
Та има ли нужда той от мен
без мен и утре ще е ден
сама, блъскам мислите си посивели
м/у четири стени сякаш пощурели
по тавана бавно се плъзгат пипала
по ъглите изпъква неприятна острота
вгледана в нея усещайки студ
заслушана – не се чува и звук
часовника отброява стъпките на времето
а те безкрайни са само по броенето
в чашата с вино виждам как раната кърви
сърцето вече нехайно без желание тупти
нещастница безмълвна все търпи
и чака утре нещо да се промени
от глупост или просто скука
самотата на вратата чука
върви си, крещя и моля – остави ме
махни се или просто погреби ме
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви