Увлечен в безсмислени битки,
на финала пак закъснях.
Наградите - вече раздадени,
по подиума стеле се прах.
От никой нечакан минавам
през портала с номер последен,
във въздуха още се носи
миризмата от пира победен.
Уморено конят потраква
на паважа, от копита изтъркан,
по очите му мога да видя -
радостта от играта помръква.
Със меча разравям остатъка,
но знам, че няма ценно тука.
Пред мене всичките преминали
единствено оставиха боклука.
Отдавна трябваше да спра
да търся царството десето.
От лутане по пътища сега
останах и без къща под небето.
И вече нямам щит, ни шлем,
а знамето е само спомен.
Завършва приказката в мен,
остава ми да спя спокоен.
08.2007
Comments1
по-мъдри ставаме от тях, по-истински,
навярно всеки би спечелил в любовта
ако узнае първо що шепти сърцето му...
И все пак не спирам да мечтая,
че приказките все пак са измислени
да се поучим и да не спираме да търсим
своята си приказка с щастливия й край!
И този Дон Кихот навярно ще открие,
че някъде през девет планини
го чака Тя с очи тъй-влюбени, щастливи
по пътя с него ще поиска да върви...
И сърцето ще запее отново тогава,
ще разказва във стих, че щастлив ще си ти
и едва ли съществува обич по-голяма
от туптящите сърца на тез влюбени очи...
С обич: Ники.
Pagination