BgLOG.net
By marsi71 , 24 June 2007
Вземи ме.
Обичам да те докосвам.Кожата ти
кадифе и коприна
оставя еротични следи по тялото ми.
Капчеста нежност -
тюркоаз и индиго
душата ти,
се е сгушила в соленото
на косите ми -
разсипано синъо и водорасли.
Седефена брошка на ревера на рибите
кръвта ми
разлюляна се плъзва
по ръба
на желанието
и бясно се блъсва
в сърцето -
там,до тръпчинката,
дето
намастилила устните,
кадифе и коприна -
кожата ти,
сетивата ми връзва на възел.
Морска пяна на чайка в перото съм.
Ехо на раковина...
Вземи ме.
Legacy hit count
954
Legacy blog alias
13377
Legacy friendly alias
ВЗЕМИ-МЕ
Поезия

Comments9

Eowyn
Eowyn преди 18 години и 10 месеца
Не знам дали ще го прочетеш, но:
може да съм гадна, може да съм злобна, ама не се търпиш вече. Не пускай по 12143625 поста един след друг в главната общност!!!
И общността, където да споделяш поетичните си творби, носим името ПОЕЗИЯ.
В този вид не е поезия, а е спам.
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 10 месеца
И аз може да съм злобна и гадна ама:
1. Не знам да има възможност даси избираме дали нещо да излиза на първа страница или не. Аз като искамднес ще постна 100 неща в блога си и мисля, че това си е мое право.
2. Никъде не пише, че сме длъжни щом постваме поезия, тя да е в общност поезия.
kelvinator
kelvinator преди 18 години и 10 месеца
Опа, почна се.

Моля, сложете боксовите ръкавици, вържете каските, и без гадни удари под пояса. Мен винаги ме боли като ме уцелят между палците на краката.
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 10 месеца
Не мисля, че нещо се е почвало. Поне от моя страна. =)
marsi71
marsi71 преди 18 години и 10 месеца
Първо,нека се извиня,ако толкова съм "засегнала" някой,не е било нарочно-Второ,смятам,че това,което съм пратила си е точно поезия и трето,приемам добронамерени обяснения,за това,как да публикувам,в крайна сметка съм новак сред вас и ми е простимо да греша?!Поздрави!
pestizid
pestizid преди 18 години и 10 месеца
Понеже се заформя дискусия:

Марси71 публикува (глаголът е в сег. време) в "Поезия". Влизам в личния й блог - 12 стиха в "Поезия" и 15 в главната общност - датите са различни. Отзивите за стиховете й в "Поезия"са много добри. Просто защото, тя наистина пише добре. Ама аз пък да не съм фейс контрол, че да казвам кой колко да публикува. Аналогични случаи има. Нина Миндова (дано не бъркам името) напълни главната общност с 25 статии за един ден, liviiq - за един ден пусна 16 стиха в "Сапунени мехури". А Марси71 - само скромните 3 публикации. Други сравнения не правя, читателите са интелигентни. Вярно, има общност "Поезия", но е възможно Марси да иска повече хора да четат стиховете й. Аз лично бих могла да я посъветвам да ползва опцията "Моите планирани публикации".

Малка добавка в 13:55ч.
Към Келвинатор: На снимката ми наистина съм с каска. :)))))))))
veselin
veselin преди 18 години и 10 месеца
Поздрави за стиха от мен!
Както винаги - удоволствие да се прочете... :)
GeorgeAtha
GeorgeAtha преди 18 години и 10 месеца
както винаги - пак моля за малко търпение... в следвашите няколко седмици (3-4-5-6) подготвяме нова версия.  В тази нова весия ще има възможност потребителя сам да избере дали да постне статиите си в на главната страница ( group home page ) или само в блога си. И друго, ще може да се постват статии в повече от една група (подгрупа). Има и още доста нови неща, но специално ще информираме всички в БГЛОГ, когато сме готови да прехвърлим сайта в новата версия (почти 99% от фунционалността, която сме качили на РойтерсИнтерактив, да знаете!)
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 10 месеца
Супер новини! =)
By marsi71 , 24 June 2007
Горчиво ухание
кафе и канела
кожата ти
млечнее
разтопено сребро и коприна-
тънички пръсти
протяга луната
влажна
плъзва се
вадичка сладко желание
разтваря
настръхналото усещане
някъде под брадичката
примижава в очите ти
на върха на езика
заспива полюшвана
заслушана
в шепота пресеклив
на сърцето ти...
ЕТО МЕ!
Legacy hit count
356
Legacy blog alias
13375
Legacy friendly alias
ЕТО-МЕ
Поезия

Comments3

veselin
veselin преди 18 години и 10 месеца
Хммм ... хубаво е...

Винаги съм се чудил обаче, защо някои автори избират да пишат без препинателни знаци. Това част от "белия стих" ли е, или ?

Някак имам чувството, че думите "изхвърчат" от текста, че нищо не ги свързва и, че текста трябва да е неангажиращ, или, че автора сам не гледа много сериозно на него...

Това по-горе са разбира се, само мои асоциации, но ще ми е интересно да разбера повече по темата. :)

Благодаря! 
marsi71
marsi71 преди 18 години и 10 месеца
Това с препинателните знаци е свързано с даването на възможност всеки който чете да възприеме поезията интимно - лично.В липсата на знаци има поне за мен някаква сакралност-по този начин ти можеш от една страна да разбереш по свой личен начин написаното,от друга- сетивно да възприемеш палитреността на образите.Не е задължително логиката да следва ред след ред - епитетите и настроенията могат да се върнат назад,или да отскочат напред...Сам решаваш дали поетичните определения и метафори се отнасят за образа по-отгоре,или за този в следващия ред.Общо взето,това е!Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
veselin
veselin преди 18 години и 10 месеца
Благодаря за отговора!  :)


By marsi71 , 20 June 2007
Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територи - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат,
страхливо вгледани във светлината
на прашния прозорец - ням олтар
за разкаяние или благословия.
И аз съм там.
На хаоса стихиите
във кротките си длани приютила,
зова на чувствата - недоизказани
крещят в очите ми,като магия
и еротична цветност във душата пари...
От теб са ми най-истинските рани.
Ела и приседни.
Сърцето на вселената е спряло
В аритмения миг,преди кръвта
да блъсне в слепоочие всемира,
по вените му стръвно да препусне,
да оцвети червеното на залеза
и после уморено да се сгуши
в потока сив на дремещото време -
ще се докоснат и ще се разминат
изгубените ни души - удавници.
Legacy hit count
324
Legacy blog alias
13323
Legacy friendly alias
----97C944493A794627852433C6D5D26627
Любов
Култура и изкуство
Литература
Поезия

Comments

By marsi71 , 17 June 2007
Рисува дъщеря ми дъжд.
Под облак къдрав с цвят на мрамор
дъждовни запетаи се кривят
и е студено,и е някак нямо...
Рисува дъщеря ми дъжд,
размил праха от летните комини,
размекнал изстуделите гнезда,
напомняне,че идва зима.
Но някъде отдолу,под дъжда,
под сивите пространства на мъглите,
изпъстрени в палитрени петна
се смеят къщите,с очи измити.
И детската рисунка оживя
и замириса въздухът на пролет.
Във локви отразена синева
навива птичите души за полет.
Рисува дъщеря ми дъжд
Legacy hit count
467
Legacy blog alias
13284
Legacy friendly alias
ДЪЖДОПАД-53D804A7940D4C98B0C0D2C01604A0EA
Литература
Нещата от живота
Поезия

Comments2

momo
momo преди 18 години и 10 месеца
Благодаря ти за това стихотворение! Толкова е хубаво, а и напълно отговаря на състоянието ми в момента.. Толкова се радвам, че го прочетох.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
от години не съм прочитал нещо толкова красиво.
By marsi71 , 17 June 2007
КАКВО ЛИ ЩЕ ОСТАНЕ ЩОМ СИ ТРЪГНА?!
ЕДНА ДУША СЪС ДУПКИ ПОДПЛАТЕНА
СЛЕДИ ОТ РАНИ
ЧАКАНЕ ДА СЪМНЕ
КАФЕ
НЕДОИЗПИТО И СТУДЕНО.
НАД БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ЩЕ ИЗПЛАЧЕ ЛИ
ВНЕЗАПНО ОВДОВЯЛАТА МИ СЪВЕСТ?!
ЩЕ СЧУПИ ЛИ ПЕТАЧЕТО РЪЖДЯСАЛО -
ОЛОВЕН НОМЕР НА РОДИЛЕН ВЪЗЕЛ.
КОШМАРИТЕ МИ
ТИХО ЩЕ ПОЕМАТ
ВЪВ ГЛАДНО ТЪРСЕНЕ НА НОВИ
ЖЕРТВИ.
ЕДНА ВЪЗДИШКА
СИГУРНО
ПОСЛЕДНАТА
В ОЧИТЕ НЕЗАТВОРЕНИ
ЩЕ СВЕТИ.
Legacy hit count
271
Legacy blog alias
13282
Legacy friendly alias
ДА-СВЕТИ
Литература
Поезия

Comments

By marsi71 , 15 June 2007
Солено в очите
и капчести дланите,
песъчинка е камъкът
нейде в сърцето ми,
избеляла дъгата,
пепелища и клади...
и е толкова ниско,на лакът
небето.
Стягам дълго багажа
две-три снимки,
бутилка
и нащърбена чаша
след снощното вино.
Нечетливи пейзажи,графит и мастило-
само мигване плахо...
ДАЛИ НИ Е ИМАЛО?!
Legacy hit count
1
Legacy blog alias
13258
Legacy friendly alias
ДАЛИ-05805A352DA747A8A88F73381D0B5435
Поезия

Comments

By marsi71 , 15 June 2007
Солено в очите
и капчести дланите,
песъчинка е камъкът
нейде в сърцето ми,
избеляла дъгата,
пепелища и клади...
и е толкова ниско,на лакът
небето.
Стягам дълго багажа
две-три снимки,
бутилка
и нащърбена чаша
след снощното вино.
Нечетливи пейзажи,графит и мастило-
само мигване плахо...
ДАЛИ НИ Е ИМАЛО?!
Legacy hit count
351
Legacy blog alias
13257
Legacy friendly alias
ДАЛИ-79E43AABB7974F3FA34AF953850FA32F
Поезия

Comments4

GeorgeAtha
GeorgeAtha преди 18 години и 10 месеца
Мариана, здравей, аз съм Жоро.

искам да те помоля да не постваш толкова много неща от теб едно след друго. Стиховете са хубави, и наистина не искам да те обидя с това си искане. Остави малко повече време между постингите или поствай по няколко на ден, моля те не блокирай цялата първа страница само с твои творби .. благодаря ти предварително ....
Teri
Teri преди 18 години и 10 месеца
Жоро мерси, тъкмо и аз щях да напиша същото. Добре дошла Марси! Виж и общност Поезия, много е красиво там! Ще се радвам да пишеш тук! :) Но не наведнъж много публикации, моля те.
veselin
veselin преди 18 години и 10 месеца
Чудесен стих! :)

Досега не съм прочел нещо от теб, което да не ми е харесало!!! :)

Много се радвам, че пишеш и в общност "Поезия"! :)
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Евала маце, напълни това пространство с малко поезия и красота! На някои хора не им изнася много много да ги изместват от "заглавната първа", но хич да не ти пука! Успех!
By marsi71 , 15 June 2007
В дланите ми кротко е заспало
олекнало желание за още.
Крехко като огледало
докосването плахо на ръцете
взривява пресекливото на чувствата.
Заключена в най-мекото на шепота
страстта дълбае сладост върху устните.
Сега да си отидеш ще те пусна.
В незрели изгреви
на гладката ми кожа
топлината пръснал,
от искане за още ослепял и цял
желание самотно...
До утре вечер да ме търсиш.
Legacy hit count
244
Legacy blog alias
13256
Legacy friendly alias
ДА-МЕ-ТЪРСИШ
Поезия

Comments

By marsi71 , 15 June 2007
Мастилото на мрака свърши
и тази нощ небето е прозрачно.
Очи - стъкла изплакват тихо къщите,
във сенките ни голи се вторачват.
Стопи се в чернотата на паважа
неуловен от чувствата мига
и толкова неща - недоизказани
се втурнаха да връщат обичта.
На стъпките ми уморени писъкът
се сля с брътвежа вятърен за дъжд
и сякаш спомен е,че сме се искали...
И ти си само
ГРЪБ.
Legacy hit count
2
Legacy blog alias
13255
Legacy friendly alias
ГРЪБ-1F2260DCFAC4499285F1FFB5DBDF6AE9
Поезия

Comments

By marsi71 , 15 June 2007
Мастилото на мрака свърши
и тази нощ небето е прозрачно.
Очи - стъкла изплакват тихо къщите,
във сенките ни голи се вторачват.
Стопи се в чернотата на паважа
неуловен от чувствата мига
и толкова неща - недоизказани
се втурнаха да връщат обичта.
На стъпките ми уморени писъкът
се сля с брътвежа вятърен за дъжд
и сякаш спомен е,че сме се искали...
И ти си само
ГРЪБ.
Legacy hit count
240
Legacy blog alias
13254
Legacy friendly alias
ГРЪБ-566657F2EFA84A369B3AF2DE2796A53C
Поезия

Comments