...къде си....
...къде си ти, когатовечер тиха ме обгръща
и сенките изплуват в мрака...
...къде си ти, щом леден вятър скръб от скръб извайва
и с ледени ръце притисне, присвитото от болка тяло...
....къде си ти, с пресъхнала уста за тебе питам...
...къде си ти, когато парещи сълзи се стичат,
и болката дъха миспира....
..защо аз искам дакрещя че те обичам,
а с всеки следващ мигпо нещо в мен умира....
....къде си ти...аз вече спрях да питам....
Sekirata!