Дори когато гола сым до теб
и всяко косымче протяга се да те докосне
ще искаш още по-дылбоко да навлезеш
и не в плытта, а в душата ми ще плуваш.

Две слынца червени - ти и аз
носим се незнайни, заблудени.
Изпращаме си знаци выв несвяст,
но очите ни са още ослепени.

О е крыг, выв който се выртя.
На пумпал сым, на обрыч завыртяна,
и голото ми тяло е изтрыпнал материал
и косымчетата откыснаха се вече.

Изпращам ти един кравай таз нощ
дано привлечен почувстваш се кым мене.
July morning ще се моля аз,
че прогледнали сме ний навреме.

Пияни от любов,
която винаги е първа
са мислите на вишните
отвън.
Нощес,
навярно повече насън
отколкото наяве,
срещнах пролет
и накопнели полети
в душата ми се блъснаха,
разпръснаха
боите на дъгата,
светлината
онемя
разсипала в зениците златисто...
а мислите на вешните,
пияни от любов,
навярно повече насън,
отколкото наяве
ме поискаха.

 Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

  Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
        ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
        не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете. 


                   


                         АНАЛИЗ
Този Анализ сама съм го правила.Както казахте тук авторът сме ние.
 В произведението на Яворов "Две хубави очи",авторът разкрива не само умението сии да пресъздаде чувствата си,но и чистотата на своята душа."Две хубави очи"  ни доказва как същноста на човека се състои от душа и материална част.За някои тялото може да бъде "Булото на срам и грях",но за друг може да бъде "Душата на дете-в две хубави очи".Авторът лирик показва как в душата на всеки човек се крият "две хубави очи.Душата на дете".За мен Пейо Яворов е наистина велик поет,който ще остане ж историята на човечеството.Той така умее да пресъздаде своите,както и на другите чувствата,че и ние да откриваме своите в техните.Той е изключителен поет-лирик,който пише за любовта и душата на човека.

няколко думи за стихотворението:
През живота си Яворов обича две жени – Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му.
Това стихотворение е посветено на Мина.През годините на любовта си с Мина, Яворов е най-прикрит и затворен. За нея Яворов написва стихотворението “Две хубави очи” - история на копнежите му към една изключителна девойка.
Когато Яворов се запознава с Мина, тя е само на 16 години. Баща й е известният писател Йордан Тодоров. Любовта на Яворов към Мина е чиста и изгаряща. За жалост той открива заклети свои противници в лицето на братята на Мина - Христо и Петко. Стиховете на Яворов те наричат “мистификация”. В тях те твърдят, че виждат отразените духовни преживявания на човек, който умее да заблуждава.
Лятото на 1910 г. е най-тъжното в живота на Пейо Яворов.
Често пъти Яворов и Мина са разделени, защото Яворов много пътува. Поетът обикаля Франция, Швейцария, Австрия. Докато се намира в чужбина, Пейо Яворов написва пет стихотворения за Мина и ги събира в цикъла “Писма” - “Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”.
След завръщането на Яворов в България Мина заминава за Париж. На двамата е съдено да не са заедно. В Париж Мина се разболява сериозно и отива на лечение в санаториум до град Берк. Научил новината, Яворов подава молба до министъра на просветата за разрешение да замине в Париж. Молбата му е задържана повече от два месеца, забавена поради ловки машинации от страна на братята на Мина. Любимата на Яворов издъхва съвсем млада - едва 20-годишна. Възпрепятстван от нейните близки Яворов не успява да види Мина на смъртното легло. Той я зърва едва на нейното погребение през лятото на 1910 г. Това е най-тъжното лято в живота на поета.
Мъката на Яворов след смъртта на Мина е така непоносима, че той не може да я изрази със стихотворна реч. Всичко преживяно преди това, Яворов съумява да превърне в поезия. По думите му и най-трагичната поезия за него е песен, музика, ритъм, но “никое стихотворение не би могло да побере океана на едно велико страдание”.
После Яворов среща Лора Каравелова и се влюбва повторна.Друг път ще разкажа за тяхната любов.


Моля коментарите.:)
Ще понеса похвали и критики.;)

Поредната,
която да те чака
съм.
Горчиви мисли,
спомени с "обичам те",
наивница,
с наивност припозната
и
много още...
много
да те искам.
И да те помни
в сладкото на устните
нешепнато в очите ми
скристишие,
да пали нощем
невъзможни чувства,
да се ядосвам,
че съм те обичала...
Първата,
която да ме търсиш
СЪМ.

 

В някаква депресия се бях вкарала...
Kойто може - ще го разбере ;] Дано Ви хареса :]



Ако беше сила,
то защо замръзва?
Отписва минало.
Затваря в бъдеще...
и с чувства топли те привързва.
Аз - с крива маска,
в задоволство ще затъна.
Със сухи цели,
празни мисли

дори душата ми,
бавно се извърна...

В очите слепи
издигам се, бленувам.
А под маската,
изчезвам ли, потъвам.

И дори когато,
разхождайки се в парка,
със сиви в мен лъчи
и Слънцето заплака.

И тръпка - в Празнотата
за секунда аз усещам.
В таз секунда свята
за Света изчезвам!

Дали този миг
изкупва греховете ни,
или напомня за тях?
Не знам, но заслепена съм... объркана...
забравих що е грях.

Страхувам се
да се покажа на открито;
не искам да оставя
слънцето следата си по мен.

Страхувам се –
и ти си като летен тен;
усетил, че се стоплям,
изгаряш ме и бързаш да залезеш.